Модел на превантивна работа с подрастващи с поведенчески отклонения

Броят на децата, склонни към един или друг вид акцентуация

7A (общо - 24 деца)

7B (общо - 24 деца)

(общо - 23 деца)

Както се вижда от таблица 4 в класните деца 7А изразени демонстративни, педантични, екзалтирани, останали, възбудими, емоционални видове акцентуация.

73% от децата имат признаци на заседнала акцентуация.

60% от децата имат подчертани черти и видове възбудим характер.

43% от децата имат набор от тенденции, а 27% имат демонстративни характеристики на акцентуацията.

43% от децата имат набор от тенденции, а 16% от децата имат педантични черти на типовете акцентуация.

37% от децата показват признаци на хипертимен тип акцентуация.

67% от децата имат подчертано присъствие на подчертани черти на афективно-екзалтирани черти на характера.

При деца 7B клас хипертимни, дистимични, циклоидни, емоционални типове акцентуация на характера изобщо не се изразяват. Като процент от общия брой субекти виждаме следните изразени типове акцентуация на личностния характер: заседнал (100%), демонстративен (88%), възбудим (78%), екзалтиран (67%), педантичен (56 %).

От деца 7B клас виждаме следната картина: неизразени (0%) дистимични и циклоидни типове акцентуация на характера. В тази група деца демонстративните (30%), заклещени (22%), екзалтирани (22%), възбудими (17%), педантични (17%) видове личностно акцентиране са повече или по-малко изразени.

Преобладаването на екзалтирани и емоционални типове акцентуация се отнася до характеристиките на темперамента и отразява силата, темпото и дълбочината на афективните реакции. Трябва да се отбележи, че набор от типове (т.е. няколко вида акцентуация преобладават при един и същ юноша) на закъсали, възбудими, демонстративни, педантични типове акцентуация се среща при 37% от всички изследвани деца.

Акцентуацията на личността не е патология, но води до личностна уязвимост под въздействието на определени психогенни фактори, с добра или дори повишена устойчивост на влиянието на другите. По този начин акцентуацията е краен вариант на нормата, граничеща с патологията. Приближавайки юношеството, повечето акцентуации, като правило, се изглаждат с течение на времето, компенсират.

Подчертаните юноши провокират незаконни действия: безделие, ограничен избор, самота, регулиране на дейностите, емоционална отговорност, строг контрол, публично лишаване от аурата на славата, изолация, тъпота на живота, отхвърляне на близки, загуба, загуба, липса на емоционална топлина, жестокост, нарушаване на егоизма интереси и др.

С психологическа подкрепа е необходимо: да се разнообрази образователната работа с децата, да се подобрят отношенията между децата, придържайки се към демократичен стил на общуване. С възвишени юноши заемете позиция на съпричастност и като приятел на учителя одобрете и емоционално подкрепете положителните действия. С показни тийнейджъри се придържайте към позиция на родител или зрител. В работата със заседналия тип деца разчитайте на такива положителни качества на децата като пестеливост, точност, способност за ръчни умения, склонност към търговия, такт. С педантични деца - рационално разубеждаване, насърчаване на реална активност, спортуване без състезателни моменти.

Навременното разпознаване на типа акцентуация на характера е необходимо за предотвратяване и коригиране на девиантно поведение, емоционални сривове и невропсихични аномалии при непълнолетни.

Както отбелязват експертите (П. Б. Ганнушкин, К. Леонгард, А. Е. Личко и др.), Хората с подчертано подчертаване на характера имат по-малко съпротивление срещу вредното въздействие на околната среда, особено престъпната субкултура.

По този начин познаването и разглеждането на изразените черти на характера допринася както за установяване на контакт, така и за ефективно провеждане на психолого-педагогическа корекционна работа.

Резултатите от психологическата и педагогическата диагностика на последния етап от изследователската работа показаха следното, вижте фигура 3.

Според методологията за диагностициране на тенденция към девиантно поведение беше разкрита тежестта на следните характеристики:

Фигура 3. Резултати от повторна диагноза

2. Склонност към нарушаване на норми и правила - (8%);

3. Склонност към пристрастяващо поведение - (8%);

4. Склонност към самонараняване и саморазрушително поведение - не е установено.

5. Склонност към агресия и насилие - (4%);

6. Волеви контрол на емоционалните реакции - (56%);

7. Склонност към престъпно поведение - (6%).

Сравнението на резултатите от повторната диагностика с резултатите от диагностиката в началния етап показа, че броят на децата с изразена тенденция към нарушаване на правила и норми за годината е намалял от 14% на 8%; към пристрастяващо поведение от 13% до 8%; до престъпно поведение от 7% до 6%; до агресия и насилие от 7% на 4%.

Според втория метод, проведен сред подрастващи с разкрита тенденция към девиантно поведение (11 души), класните ръководители отбелязват следните причини за девиантно поведение:

1. Семейно влияние - (25%);

2. Влиянието на околната среда - (40%);

3. Пропуски в образователната работа на училището - 5%;

4. Пропуски в обществената работа - (30%).

По този начин основните причини за девиантно поведение, според класните ръководители, сред учениците са влиянието на околната среда и пропуските в работата на общността.

Сравнението на резултатите от повторната диагностика на причините за девиантно поведение сред юноши, склонни към девиация, показа, че основните причини за девиантно поведение са влиянието на околната среда, както и проблемите в работата на обществеността, които трябва да бъдат подобрени.

Като начало е необходимо да се подчертаят основите, върху които се изграждат успешните превантивни дейности. Вижте фигура 4.

Фигура 4 - Основи на превенцията

Успехът на образователните дейности предполага разкриване на положителните качества на детето, идентифициране на интереси и хобита, идентифициране на негативни фактори, влияещи върху образованието. Създаване на атмосфера на успех, в която тийнейджърът трябва да се чувства по-уверен и по-силен. Именно тази атмосфера ви позволява да потискате различни отклонения в поведението, защото една от личните причини е неувереността в себе си, ниската мотивация, страхът от успеха.

Психологическата сигурност се изразява в предоставянето на тийнейджър на чувство за равенство на учениците, като се изключва всякаква дискриминация, зачитане на правата на учениците и самоопределение, както и познаване на техните права и отговорности.

Емоционално - положителната система се състои в правилния психологически климат, равнопоставени отношения между учениците.

Социално-педагогическата подкрепа трябва да има сложен характер, чиято основа е системният ориентационен подход. Най-важната разпоредба на системно-ориентационния подход е разчитането на вътрешния потенциал за развитие на субекта, на правото на субекта да направи самостоятелен избор и да носи отговорност за него. Следователно, за да се упражни правото на свободен избор на различни алтернативи за развитие, е необходимо човек да бъде научен да избира, да му помогне да разбере същността на дадена проблемна ситуация, да разработи план за решение и да направи първите стъпки. [29]

-възпитание на морална и правна убеденост;

формиране на адекватна самооценка, способност за критикачувствайте се добре със себе си;

-развитие на емоционалната сфера на личността: формиране на воля, способност да се управлява, адекватно да реагира на недагогични влияния;

организация на педагогическо въздействие върху мнението на околната средахора (семейство, връстници, учители, други възрастни);

-профилактика на невротични разстройства и патологичнитехните движения (акцентиране на характера, невроза, самоубийство, клептомания и др.);

-допринасяне за запълване на пропуските в знанията.

-организирането на свободното време на учениците, широкото участие на учениците в спорта, художественото творчество, работата в кръг е една от най-важните области на образователната дейност, допринасяща за развитието на творческата инициатива на детето, активното и полезно свободно време, формирането на закон- спазващо поведение.

-насърчаването на здравословен начин на живот трябва да се основава на нуждите на децата и техния естествен природен потенциал.