Микрокристален артрит

Съдържание:

Определение

Пирофосфатната артропатия или хондрокалцинозата е възпалително ставно заболяване, характеризиращо се с отлагане на микрокристали на калциев пирофосфат в ставния хрущял и околоставните тъкани.

Етиологията и патогенезата на първичната пирофосфатна артропатия (PFA) не са ясни, въпреки че повечето са склонни да вярват, че наследствените фактори играят основна роля в нейния произход.

Калциевият пирофосфат се произвежда в хондроцитите като междинен метаболит. Интимните механизми, които възпрепятстват по-нататъшното развитие на метаболитните процеси и по този начин допринасят за натрупването на пирофосфатни кристали в хрущялната тъкан, не са дешифрирани. Засега трябва да се задоволим с факта, че по неизвестна причина калцият инкрустира ставния хрущял, което води не само до нарушение само по себе си (напукване, ерозия), но и към подлежащата костна тъкан (вторичен остеоартрит с субхондрална остеосклероза, остеофитоза).

Установено е, че артритът се развива, когато микрокристалите на калциев пирофосфат пробият в ставната кухина от вътрехрущялни отлагания.

Ако по някаква причина лечението не се проведе, острият възпалително-ставен синдром отшумява за 10-12 дни. Въпреки това, в продължение на няколко дни или седмици остатъчните ефекти продължават да съществуват под формата на подостър артрит или артралгия. Понякога окончателното възстановяване на "стабилността на ставите" се отлага за 4-6 седмици .

Острите пристъпи на артрит могат да се повторят след няколко седмици, месеци или години. В острата фаза на заболяването се наблюдава увеличаване на СУЕ и повишаване на телесната температура.

Хроничната PFA се характеризира с постоянна болка в ставите, периодично подуване и кратка сутрешна скованост. Почти сигурно (при 95% от пациентите) коленни стави, по-рядко тазобедрени и китни.

Според клиничния ход и рентгеновите данни, хроничният PFA има много общо с остеоартрита. Внимателното проучване на рентгенографията обаче ни позволява да установим отлагането на калций в хрущяла и да квалифицираме артрозата като вторична.

Калциевите отлагания в хрущяла са доста особени. Те приличат на пунктирана или линейна сянка, минаваща по субхондралната кост, повтаряща нейния контур, което се вижда най-ясно на примера на колянната става. Освен това точковидни калцификати могат да бъдат открити в синовиума и в периартикуларните тъкани - сухожилия, връзки, мускули.

Диагностика

За диагностициране на PFA са достатъчни два признака: 1) рентгеново откриване на хондрокалциноза и 2) откриване на пирофосфатни микрокристали в синовиалната течност.

Най-достъпният диагностичен метод за PFA е рентгеновото изследване, при което калцификацията на хрущяла се наблюдава при 94,4% от пациентите. PFA се характеризира с наличието на линейни, пунктирани или пунктирани сенки, разположени по ръба на ставните повърхности на костите.

При остър подагрозен артрит на коляното или китката, PFA трябва да се разграничава от подагра с атипична локализация на процеса.

В противоречива ситуация пробно предписване на колхицин предоставя несъмнена помощ: бърз ефект при подагра и липсата му в PFA.

При хроничната форма на PFA може да възникне мисълта за муден ревматоиден артрит. Резултатите от рентгеново изследване - хондрокалциноза, в първия случай, и остеопороза с костни лихви, във втория, ни позволяват да стигнем до правилното заключение.

И накрая, в своите клинични прояви, хроничният PFA понякога прилича на първичен остеоартрит с рецидиви на реактивен синовит. При него обаче се наблюдава съвсем различна рентгенова картина: стесняване на ставното пространство, субхондрална остеосклероза, маргинален костен растеж (остеофити); калцификация на хрущяла не настъпва. Вярно е, че като се има предвид, че както PFA, така и остеоартритът са предимно възрастните хора, комбинацията от тези заболявания е напълно възможна.

Предотвратяване

Тъй като механизмът на метаболитните нарушения при хондрокалциноза е неизвестен, няма методи за неговата патогенетична терапия, които да спрат отлагането на калций в ставния хрущял.

Лечението на остра атака се извършва от НСПВС, сред които Metindol заслужава предпочитание от 100-150 mg на ден и бутадион по 0,15 g 4-6 пъти на ден. Затихването на болката и възпалително-ексудативните явления се очаква за 3-4 дни. Тъй като PFA засяга големи стави и най-често коляното, чиято пункция не е трудна, лечението на НСПВС, ако е необходимо, може да бъде допълнено с вътреставно приложение на кортикостероиди (хидрокортизон или по-добре кеналог). В междинния период лечението не се провежда.

Терапията на хроничната форма на PFA се провежда по същия начин, както при артрозата - от разтоварване на ставата и физиотерапевтични методи до предписване на основни лекарства, които предотвратяват по-нататъшната дегенерация на хрущяла.