Методи за изследване на гласови разстройства

За да изследват функционалното състояние на ларинкса, съвременните изследователи разполагат с голям арсенал от субективни и обективни методи за изследване.

Глава 1*. Първоначално общо наблюдение и клиничен преглед

Причините за нарушение на гласа понякога се установяват чрез вземане на анамнеза, изясняване на навиците (начина на живот) още преди клиничния преглед и директния преглед.

Трябва да обърнете внимание на:

=> продължителна, упорита дрезгавост в продължение на много месеци, особено при момчета, възли на гласовите гънки;

=> неумолима, прогресивна дрезгавост (пресипналост) и запушване на дихателните пътища (DP) - новообразувания;

=> затруднения с произношението на думи и липса на координация на преглъщащите движения - нервно-мускулни нарушения;

=> продължителна, тежка пресипналост (пресипналост) с лека прогресивна стридор и обструкция на дихателните пътища - папиломатоза;

=> внезапна поява на пресипналост след задавяне, неразбираеми звуци, пристъп на кашлица при деца - чуждо тяло в ДП;

=> интермитентна лека дисфония или епизоди на пълна афония, принудително прошепване вместо глас, по-често при жени, психогенна дисфония;

=> слаб глас с аспирация, невъзможност за силен глас - пареза на гласовите гънки;

* Главата е написана съвместно с Е.Ю. Радзиг.

=> дрезгав, тънък глас с висока амплитуда при юноши - мутационен фалцет;

=> внезапна поява на дисфония след силен плач (възклицание) - кръвоизлив в гласовите гънки;

=> липсващ глас - тумор или кисти над ларинкса.

Точната диагноза обаче е невъзможна без цялостен преглед, използващ техниките, описани по-долу.

Действителният клиничен преглед. Оценката на степента на гласово увреждане започва с първите думи, произнесени от пациента и продължава по време на комуникационния процес. Възможни са следните опции:

- нарушение на качеството на звука (нарушение на дишането; грубост, грубост и непостоянен глас; напрежение, неприятности и звучаща диплофония);

- промяна на височината на гласа.

Субективната и/или обективната оценка на гласа със сигурност е важна в следните случаи:

=> за диагностициране на патология на ларинкса;

Обективното изследване на качеството на гласа е важно не толкова за диагностиката, колкото за обективирането, документирането и съхраняването на информацията.

Необходимостта от използване на специално оборудване обяснява провеждането на тези тестове в повечето случаи в специализирани институции, по-често в изследователски лаборатории, по-рядко в практически здравни заведения.

Досега има трудности при стандартизирането на оценката на тези тестове и няма достатъчно трудове, посветени на характеристиките на здравия (нормален) глас, особено при деца и юноши.

Методите, използвани за оценка на движенията на гласовите гънки, включват:

- високоскоростна фотография (рядко се извършва поради високата цена и обемистостта на оборудването);

- електроглоттография (по-често използвана при научни изследвания);

- дефиниция на „гласово поле“;

Акустичните изследвания на гласа (например, фонетография) не са толкова широко разпространени и не се извършват във всички лечебни заведения, но, разбира се, обективните методи за изследване на гласовата функция трябва да бъдат включени по-широко в стандартните протоколи за изследване на пациенти с нарушен глас функция от различна етиология.

Необходимият "минимален" набор от тестове трябва да включва техники като:

=> логопедичен преглед, включващ:

- анализ на акустичните характеристики на звука (измерване на честота, интензивност и време на максимална фонация);

- изследване на фонационното дишане;

- дефиниция на „гласово поле“;

Успехът на тези проучвания зависи от качеството на оборудването, достъпно за лекаря, взаимодействието с пациента, разбирането на основните физически принципи, лежащи в основата на прилаганите изследователски методи.

Общ преглед. Необходимо е да се започне с преглед на областта на главата и шията - ако има следоперативни белези (след различни интервенции на щитовидната жлеза; отстраняване на новообразувания в областта на шията, трахеотомия). В допълнение се оценява състоянието на регионалните цервикални лимфни възли, заобикалящи структурите на ларинкса (хиоидна кост, щитовидна жлеза и крикоиден хрущял), извършва се палпация на тези образувания (с изместване) за оценка на мобилността, изключване на травматични наранявания, наличие на оток, крепит.

Ларингоскопия. В исторически план за тези цели се използва гърлено огледало (М. Гарсия, 1823). В допълнение към това все повече се използват твърди или гъвкави ендоскопи.

Ларингоскопията е един от най-достъпните и ефективни клинични методи за изследване на ларинкса, който дава възможност да се определи степента на затваряне на гласовите гънки, да се разкрият особеностите на анатомичната структура, да се установят възпалителни заболявания на ларинкса и други патологични условия.

Ларингостробоскопското изследване предоставя допълнителна ценна информация за естеството на вибрацията на гласовите гънки. Когато се оценява естеството на вибрацията на гласовите гънки, трябва да се обърне внимание на следните параметри:

- наличие или липса на фонаторни вибрации на гласовите гънки;

- честотата на основния тон;

- еднородност и синхронност на трептенията по амплитуда и честота;

- характеристика на затваряне (пълно или частично)

- формата на глотиса при затваряне (под формата на тясна ивица, удължен овал, под формата на триъгълник и др.);

- естеството на вибрациите (енергични, напрегнати, отслабени, мудни);

- стробоскопски "комфорт" (положителен или отрицателен);

- наличието или липсата на изместване на лигавицата по свободния ръб на гласовите гънки.

Описаните методи обаче са доста субективни, тъй като зависят от нивото на подготовка на специалиста, провеждащ изследването.

Предимствата на методите са възможността за получаване на увеличен образ на ларинкса на екрана на монитора, което позволява на изследователя да оцени функционалното състояние на гласовия апарат и да идентифицира патологични промени.

Документалното записване на ларингоскопската картина на филм ви позволява да обсъдите естеството на заболяването с пациента, да очертаете програма за лечение и да оцените резултатите от терапията.

Видео стробоскопията дава възможност да се получи изображение на ларинкса при оптимални физиологични условия. Силното увеличение и доброто осветление позволяват подробен преглед на ларинкса. За тези цели оборудването, използвано от фирмата "Brüel & Kjr", тип 4914 (Дания), "Atmos" и "Heinemann" (Германия). Прегледът на пациента се извършва с твърд и гъвкав ендоскоп Nagashima.

G.F. Иванченко (1992) разработва система за количествена и качествена оценка на стробоскопските данни, която се използва при изследване на адаптацията към стрес тестове.

Освен това за оценка на състоянието на структурите и функцията на ларинкса могат да се използват методи като ендоларингография, КТ, електромиография, глотография и др.