Метод за лечение на руптура на дистална тибиофибуларна синдесмоза

Изобретението се отнася до медицината, а именно до ортопедията и травматологията, и може да се използва за лечение на руптура на дисталната тибиофибуларна синдесмоза. Задният канал се формира в пищяла от вътрешната страна към външната с изход зад външния глезен. Във външния глезен отзад напред в сагиталната равнина се формира втори костен канал. Преден канал се образува в пищяла от външната страна навътре с дупка пред външния глезен. Присадката се извършва в задния канал, докато по-големият костен фрагмент се задръсти. Присадката се преминава през втория канал и се вкарва в предния. На изхода от предния канал присадката се изтегля възможно най-много и се зашива към пищяла. Методът позволява да се предотврати нестабилността на тибиофибуларната става. 3 кал.

ОПИСАНИЕ НА ИЗОБРЕТЕНИЕТО КЪМ ПАТЕНТА

Изобретението се отнася до медицината, а именно до травматологията, и е предназначено за лечение на наранявания на тибиофибуларната синдесмоза при пронационно-еверзионни наранявания на глезенната става.

Известен метод за лечение на увреждане на тибиофибуларната синдесмоза с помощта на болтова връзка: Травматология и ортопедия. G.S. Юмашев, С.З. Горшков, Л. Л. Силин и др. Под редакцията на Г.С. Юмашев, 3-то издание, Преп. и добавете. - М., Медицина, 1990, с. 322.

Недостатъкът му е, че предните и задните тибиофибуларни връзки не се възстановяват, което води до развитие на нестабилност на тибиофибуларната става и може да доведе до развитие на остатъчен сублуксация на талуса навън.

ЕФЕКТ: подобрени функционални резултати от лечението на пронационно-еверзионни наранявания на глезенната става поради пластика на предната и задната тибиофибуларна връзка, възстановяване на структурната цялост на тибиофибуларната синдесмоза, нормализиране на структурата на плътна фиброзна съединителна тъкан на тибиофибуларната става.

Фигура 1 показва костно-сухожилен блок и остеосинтеза на фрактури. Фиг. 2 - мястото на събиране на костно-сухожилния блок. Фигура 3 - костно-сухожилен блок.

Предложеният метод се извършва по следния начин. Два странични разреза вътре и извън глезенната става разкриват вътрешния и външния глезен. Костният канал 1 се формира в дисталната метафиза на пищяла отвътре навън с бормашина с диаметър 4,5 мм с изход зад външния глезен. Входът на костния канал 1 близо до вътрешния глезен се разширява с конусовидна бормашина с диаметър 5,0 мм до дълбочина 2,0 см. Вторият костен канал 2 е оформен във външния глезен отзад в сагиталната равнина с бормашина с диаметър 4,5 мм. Предният костен канал 3 се формира в дисталната метафиза на пищяла отвън навътре с отвор пред външния глезен. От долния полюс на пателата 4, пателарния лигамент 5 и бугристостта на пищяла 6 (фиг. 1, 2) се образува костно-сухожилна присадка, която представлява сухожилна част с широчина 0,5 см, дължина 4,0 см с две костни фрагменти в краищата с размери 1, 0 x 0,7 cm и 0,4 x 0,5 cm (фиг. 3). От основата до върха, по-малкият костен фрагмент е U-образен, зашит с конец с отстраняване на свободните краища за извършване на костно-сухожилната присадка в костните канали. С помощта на тези нишки се извършва по-малък костен фрагмент от костно-сухожилната присадка в задния костен канал 1, докато по-големият костен фрагмент се вклини в коничното разширение. По-малък костен фрагмент се преминава през канала на външния глезен 2 и се вкарва в предния костен канал 3 на пищяла, без да се напуска, с образуването на предната и задната тибиофибуларна връзка. Анатомичното възстановяване на дисталната тибиофибуларна става се постига с позиционен винт 7, задържан в надмалеоларната зона във фронталната равнина през двете кости на пищяла. Свободният край на костно-сухожилната присадка, зашит с лавсанов конец, се изважда от предния костен канал 3. На изхода от костния канал костно-сухожилният блок се разтяга максимално и се зашива през костта към пищяла . По този начин костните фрагменти се адаптират към костната тъкан на пищяла. По хирургични рани се нанасят слоеви шевове.

Препоръчваме: 1. Обездвижване до 12 седмици; 2. Стелки за супинатори от 6 месеца. до 1 година. 3. Активно развитие на движенията в ставите на пръстите на краката от 4-5 дни. Развитие на движенията в глезенната става от 12 седмици. 4. Дозирано натоварване на оперирания крайник след 12 седмици.

Този метод лекува 5 пациенти.

Пример. Пациент X. (03.03.1969), 30-годишен, работи като полицай в един от отделите за вътрешни работи в Уфа. Хоспитализиран по спешност след нараняване, получено в ежедневието (подхлъзване в градината, изкривяване на крака), в ортопедично-травматологичния отдел на медицинското отделение на медицинското звено на UMPO GKB 13, Уфа (медицинско досие на стационара 02680/706) с диагноза: Затворена пронационно-еверзионна фрактура на двата глезена с латерална сублуксация на стъпалото и разкъсване на тибиофибуларната синдесмоза.

Клинични данни: При постъпване пациентът се оплаква от силна болка в лявата глезенна става, невъзможност да стъпи на левия долен крайник. Изследването установи двустранен оток, кръвоизлив и деформация в областта на лявата глезенна става и долната трета на подбедрицата. Ходилото е изместено и обърнато навън, оста на подбедрицата минава навътре, кожата в медиалния глезен е рязко напрегната. При палпация, болка, крепитация на костни фрагменти в глезенната става и в проекцията на долната трета на фибулата и вътрешния глезен. Движението в глезенната става е рязко ограничено. Аксиалното натоварване на стъпалото е рязко болезнено. Рентгенографията на глезена и ходилото в 2 проекции показва фрактура на вътрешния глезен и долната трета на фибулата с изместване на фрагменти по ширина и сублуксация на талуса навън. Сравнителна рентгенография с поставяне върху дисталната тибиофибуларна синдесмоза показва разминаването на „вилицата“ на лявата глезенна става. Затворено ръчно намаляване и обездвижване с гипс бяха извършени веднага след приемането. Контролната рентгенова снимка показва изместване на вътрешния глезен по ширината на кората и сублуксация на крака навън.

ИСК

Метод за лечение на дистална тибиофибуларна синдесмоза, включващ образуване на канали в дисталната метафиза на пищяла и външния глезен, преминаващ през каналите на костно-сухожилната присадка със засядане на костния фрагмент на присадката в един от канали, характеризиращи се с това, че задният канал е оформен в пищяла от вътрешната страна навън с изход зад външния глезен, образуват втори канал във външния глезен отзад напред в сагиталната равнина, образуват преден канал в пищяла отвън навътре с отвор пред външния глезен, извършете присадката в задния канал, докато се задръсти по-голям костен фрагмент, извършете присадката през втория канал и го вкарайте в предната част, на изхода от предния канал, присадката се изтегля максимално и се зашива до пищяла.