Метод за интраоперативна контрастна ултразвукова диагностика на маточни заболявания

Методът може да се използва в медицината, а именно в гинекологията. Ехографско изследване се извършва в динамика по време на оперативния достъп едновременно с трансректален ултразвуков преобразувател с работна честота 5,0 MHz и лапароскопски ултразвуков преобразувател с честота 5,0-7,5 MHz, въведен през троакара в коремната кухина преди контакт с изследваната област на органа. Преди това 400-600 ml течност се инжектират в областта на таза по време на хистеро- или хистерорезектоскопия, за да се създаде контрастен акустичен прозорец. Според получените ехографски хистероскопски и лапароскопски изображения се уточняват локализацията, големината и границите на патологичния процес на изследвания орган. Методът подобрява точността на диагнозата и ефективността на хирургичното лечение. 1 C.p. f-кристали.

Изобретението се отнася до медицината, а именно до интраоперативна ултразвукова диагностика на заболявания на матката.

Традиционната предоперативна диагностика на много гинекологични заболявания често е недостатъчно информативна по време на операция.

Диагностиката на малките размери на миоматозните възли, разположени в дебелината на органа и без промяна на контура им, е доста трудна, дори при директна визуализация по време на лапароскопия или хистероскопия. Ендоскопските диагностични методи са информативни само при интракавитарна подредба на образувания. Много често не е възможно напълно да се отстранят образувания по ендоскопски метод поради неадекватна диагностика по време на хирургични интервенции.

Един от основните показатели, характеризиращи ефективността на реконструктивните операции, е честотата на рецидиви на заболяването. В тази връзка тече усилено търсене на нови методи за диагностика и хирургично лечение. Въпреки голямото внимание на клиницистите и изследователите към този проблем, честотата на рецидиви на много гинекологични заболявания все още остава доста висока.

Ултразвуковото изследване (ултразвук), ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), компютърна томография (КТ) са по-информативни при наличие на интраорганни образувания. От всички диагностични методи на изследване, използвани главно по време на хирургични интервенции, ехографията заслужава най-голямо внимание.

Интраоперативният ултразвуков контрол по време на оперативна хистероскопия осигурява правилната посока на инструментите спрямо стената на матката, което избягва интраоперативни усложнения и едновременна контролна лапароскопия.

Саркисов С.Е. и Azieva AA (1998) [1] по време на хистероскопия използват вътрематочна ехография и стигат до заключението, че тази техника ви позволява ясно да визуализирате функционалния слой на ендометриума.

Lipitz S. и Seidman D. през 1996 г. [2] провеждат проучване, което оценява ползите от използването на ехография за лапароскопско отстраняване на кисти.

В работата на Yang W. и Full S. (1999) [3], разглеждана като прототип, се разглежда метод за ултразвукова интраоперативна диагностика, при който се извършва ехографско изследване чрез въвеждане на лапароскопски ултразвуков преобразувател по време на оперативен достъп в коремната кухина, според полученото изображение, доброкачествени и злокачествени образувания на женските полови органи и изберете обхвата на хирургичната интервенция. Този метод, както беше споменато по-горе, е необходим в оперативната гинекология, но не е достатъчно информативен при диференциалната диагноза на патологичните състояния на матката и не се използва при хистеро- и хистерорезектоскопични операции, което не позволява напълно да се отстрани образуването и планирайте адекватно хирургическа тактика.

Предполагаемото изобретение е насочено към увеличаване на възможността за ендоскопски хирургични интервенции, получаване на допълнителна точна диагностична информация, подобряване на ехографското изображение.

Същността на изобретението се състои във факта, че при метода на интраоперативна контрастна ултразвукова диагностика на маточни заболявания се извършва ехографско изследване в динамика, въвеждайки лапароскопски ултразвуков преобразувател по време на лапароскопия и анализирайки полученото изображение, докато 400-600 ml от течността се инжектира предварително в областта на таза по време на хистероскопия за създаване на контрастен акустичен прозорец, след което трансректален ултразвуков преобразувател с работна честота 5,0 MHz и лапароскопски ултразвуков преобразувател с работни честоти 5,0 и 7,5 MHz, вкаран през троакара в коремната кухина, докато влезе в контакт с изследваната област на органа през акустичния прозорец, едновременно провежда изследване и получава ехографски хистероскопски и лапароскопски изображения, които уточняват локализацията, естеството и границите на патологичния процес на изследвания орган.

Освен това, в предложения метод, анализът на изследването може да бъде допълнен с въвеждането на трето визуално лапароскопско изображение, получено едновременно с ехографското.

Физиологичен разтвор може да се използва като свободна течност, въведена в коремната кухина. В същото време в маточната кухина по време на хистеро- и хистерорезектоскопска интервенция винаги има течност, която образува втори контрастен акустичен прозорец. По този начин, по време на ултразвуково изследване, маточната стена е между две течни среди със свойствата на контрастни акустични прозорци, което значително подобрява проводимостта на звука, качеството на визуализация и като цяло увеличава информационното съдържание на метода.

Двойното контрастиране по време на ехография по време на хирургични интервенции на матката значително увеличава ефективността на операцията, т.е.позволява точно да се разграничи естеството на патологичния процес, да се идентифицират, изяснят локализацията, границите и естеството на образуването, да се определи оперативния достъп и за контрол на абсолютно пълното отстраняване на формацията.

Интраоперативната ехография е особено високо информативна при отделяне на сраствания и отстраняване на големи образувания и в случаите, когато има нарушение на анатомията на малкия таз.

Методът дава възможност да се определи обемът и тактиката на операцията интраоперативно, намалява общата продължителност на операцията, намалява инвазивността на интервенцията, интраоперативната кръвозагуба, честотата на следоперативни усложнения и многократните хирургични интервенции, като цяло намалява честота на рецидиви на заболявания, повишаваща ефективността на хирургичното лечение.

Предложеният метод се извършва по следния начин: ултразвуковото изследване се извършва, например, чрез инсталация SIEMENS SIENA, използваща трансректални и лапароскопски преобразуватели, работещи с честотните характеристики 5,0 и 7,5 MHz, едновременно по време на ендоскопски хирургични интервенции. В коремната кухина се инжектират 400-600 ml течност. Течността също се инжектира в маточната кухина с помощта на хистероскоп. 10 mm двупосочна лапароскопска сонда се вкарва през отвора на раната в коремната кухина през троакар, докато влезе в контакт с матката. В същото време хирургът работи в маточната кухина. Ултразвуковото изследване чрез акустична среда и полученото висококачествено изображение ясно определят и изясняват границите, размерите и естеството на патологичния процес.

Методът е илюстриран със следните примери: Пример 1. Пациент Б., на 43 години. Диагноза: множествен миом на матката със субмикозно разположение на възела. В последния етап от консервативната операция на миомектомия (хистерорезектозеопия и лапароскопия) е използвана трансректална и лапароскопска ехография съгласно представения метод и са открити останки от миоматозен възел с диаметър 1,3 cm, които не са били видими нито по време на хистероскопия, нито при лапароскопия. Диагнозата е потвърдена чрез хистологично изследване на макропрепарата.

В този случай беше идентифицирана и точно определена локализацията на част от непълно отстранен миоматозен възел, който не се визуализира чрез стандартни хистероскопски и лапароскопски изследвания. По този начин интраоперативната контрастна лапароскопска и трансректална ехография направи възможно контролирането на абсолютно пълното отстраняване на формацията.

Пример 2 Пациент Б., на 25 години. Диагноза: сраствания в малкия таз, синехии на маточната кухина, остатъци от костна тъкан в маточната кухина и миометриума. Ехографията съгласно предложения метод определя локализацията и количеството на костната тъкан и проследява абсолютно пълното отстраняване на патологичната формация.

Пациент Б., на 32 години. Диагноза: сраствания в малкия таз, синехии на маточната кухина, миома на матката. По време на хистероскопия беше разкрито удебеляване на задната стена на матката. Първоначално, по време на лапароскопски и хистероскопски изследвания, диагнозата беше неправилно диагностицирана - миома на матката с центростремително нарастване.

При използването на предложения метод беше изяснена нозологията: вътрешна ендометриоза във фокална форма с поражение на задната стена, докато хирургическата тактика беше променена - хистерорезектоскопия (консервативна миомектомия) за остъргване на лигавицата на маточната кухина. Прилагането на метода даде възможност да се определи интраоперативно обемът на операцията и да се промени хирургичната тактика.

По този начин методът разширява възможностите за ендоскопски интервенции, дава възможност за точно разграничаване на естеството на патологичния процес, за идентифициране и изясняване на локализацията, границите на патологичния процес, за определяне на оперативния достъп и за контрол на абсолютно пълния отстраняване на формацията, което като цяло намалява честотата на следоперативни усложнения, честотата на рецидиви на заболявания и многократни хирургични интервенции, повишавайки ефективността на хирургичното лечение.

Литература 1. Саркисов С. Е., Азиева А. А., Кузнецов Р. Е. Първият опит от използване на вътрематочна ехография. Ултразвукова диагностика. 1998.2, стр. 22-26.

2. Lipitz S., Seidman D., Achion R. Лапароскопско хирургично лечение на оварионни кисти, подпомогнато от едновременна трансвагинална ултрасография. J. Reprod Med. 1996. V. 41, 5, p.304-306.

3. Ян WT. Пълен С. Сравнение на лапароскопската сонография с хирургична патология при оценка на тазовите лимфни възли при жени с рак на маточната шийка. Am J Roentgen. 1999. V. 172, 6, стр. 1521-1525. (Прототип).

1. Метод за интраоперативна контрастна ултразвукова диагностика на маточни заболявания чрез извършване на ехографско изследване в динамика чрез въвеждане на лапароскопски сензор по време на оперативен достъп и анализ на полученото изображение, характеризиращ се с това, че 400-600 ml течност се инжектират предварително в областта на таза по време на хистероскопия или хистерорезектоскопия за създаване на контраст на акустичния прозорец, след което трансректален ултразвуков преобразувател с работна честота 5,0 MHz и лапароскопски ултразвуков преобразувател с работна честота 5,0 и 7,5 MHz, вкарани през троакара в коремната кухина преди контакт с изследваната област на органа, едновременно провеждат изследване през акустичния прозорец и получават ехографски хистероскопски и лапароскопски изображения, които уточняват локализацията, естеството и границите на патологичния процес на изследвания орган.

2. Метод съгласно претенция 1, характеризиращ се с това, че допълнително по време на изследването се използва лапароскопско визуално изображение.