Медицинска енциклопедия

Аз
(уремия; гръцки урон + хайма кръв)
синдром на автоинтоксикация от продукти на азотния метаболизъм и други токсични вещества поради нарушение на тяхното отделяне от организма чрез бъбреците и прекомерно натрупване в кръвта - вж. Бъбречна недостатъчност.

Стойност на часовника Уремия в други речници

Уремия - уремия, мн. не, добре. (от гръцки uron - урина и haima - кръв) (мед). Отравяне на организма с продукти на протеиновия метаболизъм и други вещества, които се задържат в организма при бъбречни заболявания; маточна кръв.
Обяснителен речник на Ушаков

Уремия F. - 1. Самоотравяне на организма, причинено от остра или хронична недостатъчност на бъбречната функция.
Обяснителен речник на Ефремова

Уремия - -и; ж. [от гръцки. ур (на) - урина и хайма - кръв] Скъпа. Остро или хронично отравяне на организма поради загуба на способността на бъбреците да отделят продукти на метаболизма на протеини с урината.

Обяснителен речник Кузнецов

Уремия - (уремия; ур- + гръцка кръв от хайма; син. Маточната кръв е остаряла.) - патологично състояние, причинено от забавяне в кръвта на азотни токсини, ацидоза и електролитни нарушения.
Голям медицински речник

Уремия - остро или хронично самоотравяне на тялото, причинено от бъбречна недостатъчност: натрупване на токсични продукти от азотния метаболизъм в кръвта (азотемия), нарушения.
Голям енциклопедичен речник

УРЕМИЯ - УРЕМИЯ, -и асо. Отравяне на тялото с вещества, които се натрупват в кръвта по време на бъбречни заболявания. || прил. уремичен, ти, ти.
Обяснителен речник на Ожегов