Цифрова библиотека
RuBook.org

По пътя Тигър каза на Ру (който беше много заинтересован) за всичко, което Тигрите могат да направят.

- Могат ли да летят? - попита Ру.

- Тигри? - каза Тигърът. - Летя? Също попитан! Те знаят как летят!

- ОТНОСНО! - каза Ру. - И те могат да летят не по-зле от Бухала?

- Все пак би! - каза Тигърът. - Само те не искат.

- Защо не искат?

- Е, по някаква причина не им харесва.

Ру не можеше да разбере това по никакъв начин, защото наистина искаше да лети, но Тигра му обясни, че той самият трябва да бъде Тигър, за да разбере това.

- И да скоча? Попита Ру. - Може ли Тигрите да скачат като Кенги?

- Ти питаш! - каза Тигърът. - И как! Когато искат, разбира се.

- О, как обичам да скачам! - каза Ру. - Да видим кой ще скочи следващ - ти или аз?

- Разбира се, аз - каза Тигърът, - само че сега няма да закъснеем, иначе ще закъснеем.

- Където трябва да пристигнем навреме. - каза Тигърът, ускорявайки стъпките си. Скоро стигнаха до Шестте борове.

- И мога да плувам - каза Ру, - веднъж паднах в реката и плувах. - И Тигрите могат да плуват?

- Разбира се, че могат. Тигрите могат всичко.

- И те могат да се катерят по дървета по-добре от Пух? - попита Ру, спирайки пред най-високата от Шестте борови и вдигайки глава.

- Те се катерят по дървета по-добре от всеки на света - каза Тигърът, - много по-добре от всеки Пух!

- И те могат да се изкачат на това дърво?

„Те винаги се катерят точно по такива дървета“, каза Тигра. - Те се катерят по цял ден: нагоре и надолу.

- О, Тигър, наистина?

- Но сега ще видите - решително каза Тигърът, - седнете на гърба ми и ще видите.

Изведнъж усети, че катеренето по дървета е единственият тигров талант, в когото наистина се е доверил.

- О, Тигър! О, Тигър! О, Тигър! - изскърца Малката Ру в радост. Той се качи на гърба на Тигре и те се изкачиха.

До първата кучка Тигър с радост повтаряше (за себе си): "И ние се изкачваме!"

Когато стигна до следващата кучка, той гордо каза (на себе си): "Е, не трябваше да казвам, че Тигрите могат да се катерят по дървета?" Изкачвайки се още по-високо, той каза (за себе си): "Разбира се, не е толкова лесно, какво да кажа! ..."

И дори по-високо, той каза:

- В крайна сметка и ти трябва да слезеш Наопаки.

И дори по-високо:

- И ще бъде трудно ...

- Но тогава изглежда доста ...

И щом каза „лесно“, клонът, на който стоеше, изведнъж се счупи и той, усещайки, че пада, едва успя да хване горния клон. После бавно, бавно вдигна глава, хвана брадичката си за този клон ... После издърпа едната задна лапа ... После другата ... И накрая седна на този клон, дишайки тежко и искрено съжалявайки, че не беше опитал плуване вместо това.

Ру слязъл от Тигрите и седнал един до друг.

- О, Тигър - каза той щастливо, - вече сме на самия връх?

- Не - каза Тигърът.

- И ще се изкачим на върха?

- H-e-t - измърмори Тигър.

- Ооо! - каза Ру тъжно, но веднага продължи щастливо: - И беше чудесно за вас, когато започнахте да падате, преструвайте се, а след това го взехте и не паднахте. Хайде още веднъж?

- Не! - изръмжа Тигърът.

Ру за момент замълча и след това попита:

- И можем ли да ядем сандвичи, Тигър?

- Хайде. Къде са те? - попита Тигърът.

- Те са долу, под дървото.

- Мисля, че е по-добре да ги приберем малко.

Така и направиха.

Междувременно Мечо Пух и Прасчо продължиха своята разходка. Пух в стихове каза на Прасчо, че „няма значение какво е правил, тъй като няма да напълнее, но няма да напълнее“; и Прасчо си мислеше колко скоро ще порасне жълъдът, който беше посадил.

- Пух, виж - изведнъж изскърца Прасчо, - на Бората седи някой.

- Точно така - каза Пух, надниквайки с интерес с далечината. - Има някакъв звяр.

Прасчо сграбчи Пух за лапата, очевидно, за да не се уплаши много Пух.

- Това е някакъв хищен звяр? - попита той, опитвайки се да погледне от другата страна.

- Това е Ягулът - каза той.

- Какво правят Ягуларите? - попита Прасчо в дълбините на душата си с надеждата, че сега те няма да направят това.

„Те се крият в клоните на дърветата и оттам се втурват към вас, когато застанете под дървото“, каза Пух. - Кристофър Робин ми разказа всичко, всичко за тях.

- Тогава по-добре да не се приближаваме до това дърво, Пух, иначе той ще се изхвърли от там и ще се нарани.

- Те не се нараняват - каза Пух, - те са страхотни в хвърлянето.

По някаква причина обаче Прасчо не го утеши. Той все още чувстваше, че не си струва да се доближава до дърво, от което, вижте, някой ще се втурне, макар и много умело, и се канеше да изтича вкъщи по някакъв много спешен въпрос, когато Ягуляр повиши глас.

- Помощ помощ! Той се разплака.

- Ягулари - те винаги са такива - каза Пух, доволен, че може да блести със своите знания. - Викат: „Помогнете, помогнете“, а когато вдигнете поглед, те се втурват към вас.

- Гледам надолу, надолу! - извика Прасчо много силно, за да не направи Ягуляр нещо, което не е необходимо по погрешка.

В отговор нечий ентусиазиран писък долетя от самия клон, където седеше Ягул:

- Пух и Прасчо! Пух и Прасчо!

И Прасчо изведнъж усети, че днес е прекрасен ден, много по-добър, отколкото току-що си беше помислил. Такъв слънчев, топъл ден!

- Пух! Той извика. - Според мен това са Тигра и Ру.

- По мое мнение също - каза Пух. - И аз си помислих, че е Ягуляр и ... и още един Ягуляр.