Майкопски окръжен съд на Република Адигея

При произнасяне на присъдата съдът взема предвид естеството и степента на социална опасност на престъплението, личността на извършителя, обстоятелства, смекчаващи и утежняващи наказанието, ефекта от наказанието върху неговата корекция и върху условията на живот на семейството му.

Най-лекият вид алтернативно наказание, предвиден от наказателния закон и включващ голям брой престъпления под формата на санкция, е глоба - парично наказание, наложено в границите, предвидени в Наказателния кодекс, в размер от пет хиляди до пет милиона рубли или в размер на заплата или други доходи, осъдени за период от две седмици до пет години. Размерът на глобата се определя от съда, като се вземе предвид тежестта на извършеното престъпление и имущественото състояние на осъденото лице, неговото семейство, както и възможността осъденото лице да получава заплата или други доходи. Предвид същите обстоятелства съдът може да наложи глоба с плащане на вноски на определени вноски за срок до пет години. В случай на злоумишлено укриване на плащането на глоба, тя може да бъде заменена с друго наказание.

Лишаването от правото да заемаш определени длъжности или да се занимаваш с определени дейности се състои в забраната да заемаш длъжности в държавната служба, в органите на местното самоуправление или да се занимаваш с определени професионални или други дейности.

Задължителният труд, подобно на поправителния труд, е определен за престъпления с малка и средна тежест.

Поправителният труд се възлага на осъдено лице, което има основна работа, както и липса на такава. Осъдено лице, което има основна работа, обслужва поправителен труд на основната работа. Осъдено лице, което няма основно място на работа, обслужва поправителен труд на места, определени от органите на местното самоуправление в съгласие с наказателно-изпълнителните инспекции, но в района на местоживеене на осъдения. Поправителният труд се установява за период от два месеца до две години. В този случай се правят удръжки от заплатите на осъденото лице до държавния доход в диапазона от пет до двадесет процента. В случай на злонамерено укриване на осъденото лице от изтърпяване на поправителен труд, съдът може да замени неотслуженото наказание с лишаване от свобода в размер на един ден лишаване от свобода за три дни поправителен труд.

Задължителната работа се състои в извършването на безплатна обществено полезна работа от осъдените в свободното им време от основната им работа или учене, видът и съоръженията, в които са обслужвани, се определят от местните власти в съгласие с наказателно-изпълнителните инспекции. Задължителната работа се установява за период от шестдесет до четиристотин и осемдесет часа и се обслужва не повече от четири часа на ден. В случай на злоумишлено укриване от изтърпяване на задължителен труд, те се заменят с лишаване от свобода в размер на един ден лишаване от свобода за осем часа задължителен труд.

Задължителният труд и поправителният труд могат да се прилагат само като основни видове наказания, докато поправителните работи могат да се възлагат условно, с установяване на изпитателен срок за осъдения, през който той трябва да докаже поправката си с поведението си.

След като бяха направени значителни промени в Наказателния кодекс по отношение на санкциите за извършени деяния, този вид наказание като истински затвор започна да се прилага по-рядко и се налага главно само за тежки и особено тежки престъпления срещу живота и здравето, имуществото (грабеж и грабеж), както и за престъпления, свързани с трафик на наркотици чрез незаконната им продажба.

Съдебните съдии на Районния съд в Майкоп ежегодно получават задачата да се възползват максимално от алтернативните видове наказания до лишаването от свобода. В същото време съдиите съвместно разработват общи критерии за подходи по този въпрос.

Чрез изучаване на практиката за разглеждане на наказателни дела в Майкопския окръжен съд беше установено, че ако през 20-11 г. 57 души са били осъдени на лишаване от свобода за определен период, то вече през 20-12 г. броят на тези лица е 49 души, а през 20-13 намалява до 46. По този начин се наблюдава тенденция към намаляване на най-тежкия вид наказание, предвиден от наказателния закон.

В същото време, в сравнение с 20 12, през 20 13 броят на хората, осъдени на алтернативни видове наказания, като задължителен труд - от 24 на 32 души, поправителен труд - от 2 на 3 души, ограничаване на свободата - от 10 до 11 души и около същия брой хора бяха осъдени на глоби.

Анализът показа, че наказанието под формата на реален затвор от съдии се налага само в случай на повторение на престъпления, тоест в случай на умишлено престъпление, извършено от лице, което има непогасена присъда за извършено преди това престъпление, или при наличие на условно наказание лишаване от свобода или по отношение на лица, освободени условно предсрочно, т.е. само в случаите, когато назначаването на други видове наказания е било невъзможно.

В същото време практиката за налагане на наказания само под формата на лишаване от свобода за извършване на особено тежки престъпления срещу живота, здравето, както и в случаите, свързани с продажба на наркотични вещества, се характеризира с повишена обществена опасност.

В други случаи, ако само санкцията на статията го позволява, се налагат алтернативни наказания. По този начин съдиите се опитват да намалят броя на лицата, осъдени на условно лишаване от свобода.

Трябва да се отбележи, че динамиката на броя на лицата, осъдени на лишаване от свобода, условно е намаляла значително в сравнение със същия период на миналата година. Ако през предишни години този вид наказание представляваше повече от половината от наложените наказания, през последните години то значително е намаляло. Така че през 20-12 г. броят на лицата, осъдени условно на лишаване от свобода, е бил 71, или 37% от общия брой на наложените присъди, а през 20-13 г. броят на тези лица е бил 53, или 34% от общия брой на изречения.

Въпросите за назначаването на наказания, алтернативни на лишаването от свобода, остават актуални и тази година. Ще помогне ли алтернативното наказание на човек да осъзнае грешката си и ще му попречи да извърши нови престъпления? Вярвам, че отговорът на този въпрос зависи от различни обстоятелства, включително влиянието на онези, които заобикалят осъдения, но на първо място от самия осъден. Човек, на когото съдът е получил алтернативна присъда, получава шанс за поправка.