Лупус еритематозусни клетки в кръвта (LE клетки)

LE клетките обикновено липсват в кръвта.

Лупусните клетки са морфологична проява на имунологичния феномен, характерен за системния лупус еритематозус. Те се образуват в резултат на фагоцитоза от неутрофилни левкоцити (по-рядко моноцити) от клетъчни ядра, съдържащи деполимеризирана ДНК. Фагоцитираното вещество е имунен комплекс, състоящ се от лупус фактор (антинуклеарен фактор - IgG антитела към ДНК-хистоновия комплекс), остатъци от левкоцитни ядра и комплемент.

Откриването на LE клетки е специфична характеристика на системния лупус еритематозус. Изследването трябва да се извърши преди започване на терапия с глюкокортикостероиди. Отрицателният резултат от проучването не изключва възможността за това заболяване. LE клетките се откриват в ранния период на заболяването, както и при тежък нефротичен синдром и загуба на големи количества протеин в урината. Лупусният фактор може да се съдържа в пунктата на червения костен мозък, в протеиновите течности (ексудати, уринен протеин при бъбречно увреждане). Степента на откриване на LE-клетки при пациенти с остър системен лупус еритематозус варира от 40 до 95%. При пациенти със системен лупус еритематозус могат да се открият, първо, лупус клетки, второ, свободна ядрена материя (хематоксилинови тела, тела на Харгрейвс) и, трето, „розетки“ - натрупване на неутрофили около лупусните клетки. По-често се откриват лупус клетки с обостряне на заболяването. Появата им в голям брой е прогностично неблагоприятен знак. Когато състоянието на пациента се подобри по време на лечението, броят на LE-клетките намалява и понякога те напълно изчезват.

Така наречените тръпчиви клетки и псевдо-лупус В клетки трябва да бъдат разграничени от истинските LE клетки. Те се различават от LE-клетките по морфологични характеристики и нямат диагностична стойност при системен лупус еритематозус.

LE-феноменът се наблюдава, макар и доста рядко (до 10% от случаите), с плазмацитом, тежко чернодробно увреждане, остра левкемия, остра ревматична треска, еритродермия, милиарна туберкулоза, пернициозна анемия, с непоносимост към антибиотици (пеницилин), полиартериит нодоза, хемолитична анемия, тромбоцитопенична пурпура. При тези заболявания, като правило, лупусните клетки се намират в малък брой, а не постоянно.