Лорд Хорацио Нелсън

присъединявайки се към флота на 12-годишна възраст, Хорацио Нелсън успява да достигне върха на морската йерархия и се превръща в един от най-видните и популярни хора на своето време.

Първите години служба прекарва в Западна Индия, а през 1793 г. поема командването на кораба "Агамемнон", извършващ патрулна служба в Средиземно море.

При Калви той загуби дясното си око в резултат на повреда от пясък. Това не му попречи бързо да се изкачи нагоре по кариерата. В резултат на двегодишна успешна кампания, по време на която успява напълно да прекъсне вражеската търговска комуникация между френското и лигурийското крайбрежие, той е повишен в чин командир.

1797 г., след битката при Сан Винсент, Нелсън, тогава контраадмирал, е удостоен с рицарско звание. През същата година той губи дясната си ръка по време на битка с испански кораб при Санта Круз.

Година по-късно той е ангажиран с блокадата на Тулон и не успява да предотврати пробива на ескадрилата на генерал Бонапарт в Египет. Нелсън обаче се реабилитира, като напълно побеждава френския флот в битката на Нил (или при Абукир, както е обичайно да се нарича в руската историография). В тази битка дуелът между флагмана на Нелсън, линейния кораб Vanguard и френския флагман L'Orient, завърши с излитане на френския кораб със 120 оръдия.

Сега звездата на Нелсън грееше както винаги. За победата на Нил му е присъдена титлата барон.

1801 г. адмиралът печели нова победа - този път над датския флот при Копенхаген и след разпадането на Амиенския мир с Франция, той отново участва във военноморската война срещу този вечен враг на Великобритания.