Литература по време на Великата отечествена война

Великата отечествена война е изпитание, сполетяло руския народ. Тогавашната литература не можеше да остане настрана от това събитие.

Така че в първия ден на войната на митинг на съветски писатели се чуха следните думи:­писателят-ветеран е готов на всичко, силите си, целия си опит и талант, цялата си кръв, ако е необходимо­бийтове, за да се посвети на каузата на войната на светия народ срещу враговете на нашата Родина. " Тези думи бяха оправдани. От самото начало на войната писатели­се чувствам „мобилизиран и призован­ним ". Около две хиляди писатели отидоха на фронта, повече от четиристотин от тях не се завърнаха. Това са А. Гайдар, Е. Петров, Ю. Кримов, М. Джалил; М. Кулчицки, В. Багрицки, П. Коган умират много млади.

Писателите от фронтовата линия напълно споделят със своите хора както болката от отстъплението, така и радостта от победите. Георги Суворов, фронтови писател, от­загинал малко преди победата, написал: „Неговият доб­ние сме живели един век като хора и за хора ".

Писателите са живели същия живот като битката­хора:. замръзнаха в окопите, влязоха в атака, с­извършени подвизи и. написа.

О, книга! Заветна приятелка!

Вие сте в чантата

Изминах целия път победоносно

До самия край.

Вашата голяма истина

Водеше ни.

Отидохме да се бием заедно.

Руската литература от периода на Втората световна война стана литература на една тема - темата за войната, темата за Родината. Писателите се чувстваха като „окопни поети“ (А. Сурков) и цялата литература като цяло, както уместно се изрази А. Толстов, беше „гласът на героичната душа на народа“. Лозунгът "Всички сили - да победим врага!" пряко свързани с писатели. Писателите от военното време притежават всякакви литературни оръжия: лирика и сатира, епична поезия и драма. Въпреки това първата дума беше казана от текстописци и публицисти.

Стиховете бяха публикувани от централната и фронтовата преса, излъчвани по радиото заедно с информация за най-важните военни и политически събития, звучащи от множество импровизирани сцени отпред и отзад. Много стихотворения бяха преписани във фронтови тетрадки, научени наизуст. Стиховете "Чакай ме" от Константин Симонов, "Земя" от Александър Сурков, "Огонёк" от Исаковски породиха многобройни поетични отговори. Поетичният диалог между писатели и читатели свидетелства за факта, че през годините на войната е установен сърдечен контакт между поетите и хората, безпрецедентен в историята на нашата поезия. Интимната близост с хората е най-забележителната и изключителна черта на лириката от 1941-1945.

Родина, война, смърт и безсмъртие, омраза към врага, борба с братството и другарството, любов и вярност, мечтата за победа, медитация върху съдбата на хората - това са основните мотиви на военната поезия. В стиховете на Тихонов, Сурков, Исаковски, Твърдовски може да се чуе безпокойство за отечеството и безмилостна омраза към врага, горчивината на загубата и съзнанието за жестоката необходимост на войната.

В дните на войната усещането за родината се засилва. Откъснати от любимите си занимания и родните места, милиони съветски хора сякаш имаха нов поглед към познатите си родни земи, към къщата, в която са родени, към себе си, към своите хора. Това се отрази в поезията: имаше сърдечни стихотворения за Москва от Сурков и Гусев, за Ленинград Тихонов, Олга Бергголц, за Смоленска област Исаковски.

Характерът на т. Нар. Лиричен герой също се променя в текстовете на военните години: на първо място, той става по-земен, по-близък, отколкото в текстовете от предишния период. Поезията като че ли влезе във войната и войната с всичките й битки и битови детайли в поезията. „Кацането“ на текстовете не попречи на поетите да предадат величието на събитията и красотата на подвига на нашия народ. Героите често търпят тежки, понякога нечовешки трудности и страдания:

Точно за отглеждане на десет поколения

Тежестта, която сме вдигнали.

(А. Сурков пише в стиховете си)

Любовта към отечеството и омразата към врага е онзи неизчерпаем и единствен източник, от който текстовете ни черпят вдъхновение по време на Втората световна война. Най-известните поети от онова време са: Николай Тихонов, Александър Твърдовски, Алексей Сурков, Олга Бергхолц, Михаил Исаковски, Константин Симонов.

В поезията на военните години могат да се разграничат три основни жанрови групи стихотворения: лирична (ода, елегия, песен), сатирична и лирико-епична (балади, стихотворения).

По време на Великата отечествена война се развиват не само поетични жанрове, но и проза. Представен е от журналистически и есе жанрове, военни истории и героични истории. Публицистичните жанрове са много разнообразни: статии, есета, фейлетони, прокламации, писма, листовки.

Публицистиката оказа огромно въздействие върху всички жанрове на военновременната литература и най-вече върху есето. От скиците светът за първи път научи за безсмъртните имена на Зоя Космодемянская, Лиза Чайкина, Александър Матросов, за подвига на Младата гвардия, предшестваща романа "Млада гвардия". Много разпространено през 1943-1945 г. е есе за подвига на голяма група хора. И така, има есета за нощната авиация "U-2" (Симонов), за героичния Комсомол (Вишневски) и много други. Есета за героичния тил са портретни скици. Освен това от самото начало писателите обръщат внимание не толкова на съдбата на отделните герои, колкото на масовия трудов героизъм. Най-често Мариета Шагинян, Кононенко, Караваева, Колосов писаха за тиловите хора.

Защитата на Ленинград и битката при Москва бяха причина за създаването на редица есета за събития, които представляват художествената хроника на военните операции. За това свидетелстват есетата: "Москва. Ноември 1941 г." от Лидина, "юли - декември" от Симонов.

По време на Великата отечествена война са създадени такива произведения, в които основното внимание е обърнато на съдбата на човек във войната. Човешкото щастие и война - така можете да формулирате основния принцип на такива произведения като „Просто любов“ от В. Василевская, „Беше в Ленинград“ от А. Чаковски, „Третата камера“ от Леонидов.

В същата сурова четиридесет и втора се случват събитията от разказа на В. Кондратьев „Сашка“. Авторът на произведението също е фронтови войник и той се биеше край Ржев по същия начин като неговия герой. И му кажете за­свещено за подвизите на обикновените руски войници. В. Кондратьев, подобно на В. Некрасов, не от­отстъпи от истината, разказа за това жестоко и ча­пожелавайки време честно и талантливо. Рейк герой­В. Кондратьева Сашка е много млада, но от два месеца е на фронта, където „просто да изсъхне, да се загрее вече е много късмет“ и „. с питка лоша, без мазнина. Половина гърне. просо за двама - и бъдете здрави ".

Неутралната ивица, която е само на хиляда стъпки, е простреляна. И Саш­през нощта той ще пълзи там, за да вземе командира на ротата си от ботуши от убития германец, защото лейтенантът има такива пими, че те не могат да бъдат изсушени през лятото, въпреки че самият Саша има още по-лоши обувки. Най-добрите хора са въплътени в образа на главния герой­почтени качества на руския войник, Сашка е умен, бърз, сръчен - това се доказва от епизода на улавянето му от „езика“ Един от основните мо­на ченгета от историята - отказът на Сашка да застреля заловен германец. На въпроса защо не спазва заповедта, не стреля по затворника, Сашка отговори просто: „Ние сме хора, а не фашисти­st ".

Главният герой въплъщава най-добрите черти на националния характер: смелост, патриот­тизъм, стремеж към подвиг, упорита работа, издръжливост­жизненост, хуманизъм и дълбока вяра в победата. Но най-ценното в него е способността да мисли, способността да разбере какво се случва. Пони Саша­малък, че „както командирите, така и редниците все още не са се научили как да се бият правилно. И какво проучване на хо­прави, в битки той преминава през самия живот на Саша. - Пони­малък и мрънкаше, като другите, но не вярваше и де­той е вършил войнишката си работа, доколкото е могъл, макар и специален. не е извършвал героични действия ".

„Историята на Саша е историята на мъжа,­в най-трудното време на най-трудното място в най-трудното положение - войник­небе ", - пише за героя Кондратьев К. М. Симо­ново.

Темата за подвига на мъжа във войната е развита в литературата от следвоенния период.

Ø История на руската съветска литература. Под редакцията на проф. P.S. Виходцева. Издателство „Висшая школа”, Москва - 1970 г. Ø За живота на земята. П. Топер. Литература и война. Традиции. Решения. Юнаци. Изд. трето. Москва, "Съветски писател", 1985

Ø Руска литература на ХХ век. Изд. "Астрел", 2000 г.