Листериоза при бременни жени

Съществува противоречива информация относно честотата на листериоза при бременни жени. Според Breuning и Fritzsche, сред 3246 родени деца, смъртността от листериоза (добре установена) е 0,154%, а според Алекс за 6000 деца е 2%.

Чех и Сима, изследвайки жени с обременена акушерска история, откриват листериоза в 7,6% от случаите. В подобен контингент бременни жени Л. Д. Ярцева разкрива листериоза при 9%. N. N. Evtushenko получи приблизително същите цифрови данни. А. С. Ершова при жени с анамнеза за спонтанни аборти, установява положителни серологични реакции към листериоза в 15,4% от случаите.

Значението на листериозата за протичането и резултата от бременността до голяма степен беше разкрито от трудовете на Potel, Seeliger, Flamm, P. P. Sakharov и E. I. Gudkova и редица други изследователи. Болестта се причинява от бактерия, наречена Listeria monocytogenes. Данните, получени от Г. В. Бродски по време на експериментално орално заразяване на зайци с култура на Listeria, представляват голям интерес. Вътрематочно увреждане на плода с тази инфекция се наблюдава с дълъг (до 7 месеца) интервал между времето на инфекцията и времето на бременността. При едни и същи зайци по време на многократна бременност е настъпила фетална болест и при редица наблюдения фокалните промени във вътрешните му органи са били дори по-изразени, отколкото при плодовете по време на първата бременност.

Листериозата се среща при гризачи, насекомоядни, свине, овце, кози, говеда, коне, лисици, кучета, котки и птици. Заразяването може да стане от консумацията на мляко и месо от животни с листериоза, както и от други заразени храни. Смята се, че инфекцията не се предава от човек на човек (с изключение на вътрематочната инфекция на плода). Възможността за инфекция с листерия околоплодна течност, както и освобождаването на патогена с меконий, представлява известна опасност за придружителите и за здравето на новородените. Това трябва да се има предвид при ежедневната работа в акушерската болница.

Инфекцията е възможна и при вдишване на заразения прах, с храна (пилешки яйца, където листериите се размножават, без да ги развалят), както и при работа с кожа, обувки, животински кожи, в сапунена фабрика.

Входните порти на инфекцията с листерия са устата и носоглътката, сливиците, конюнктивата на окото и храносмилателния тракт; възможността за заразяване през гениталния тракт е разрешена (въпреки че този път на заразяване все още не е потвърден в експеримента). По-късно, през лимфния тракт, листерията може да навлезе в кръвта, причинявайки бактериемия и сепсис с увреждане на централната нервна система, различни органи, плацента и плод (по време на бременност).

Бременността намалява не само локалната резистентност на пикочно-половите пътища, но и общата устойчивост към инфекция; количества листерии, които са безвредни за небременното животно по време на бременност, могат да причинят летална инфекция в тях.

Има 4 клинични форми на листериоза: 1) ангинално-септична; 2) нервен; 3) септично-грануломатозни (при плодове и новородени); 4) очно-жлезиста. Болестта може да бъде остра, подостра, хронична и абортивна. Почти като правило в акушерството човек трябва да се справя със скрита инфекция. При поставяне на диагноза листериоза при бременни жени трябва да се вземат предвид клиничните данни, анамнезата, епидемиологичните особености и лабораторните резултати.

Симптоматологията на листериозата не е еднаква за различните клинични форми на заболяването. При бременни жени баналните "грипни" явления, повтарящият се пиелит и обременената акушерска история заслужават специално внимание: спонтанно преждевременно прекъсване на бременността, мъртво раждане, ранна детска смъртност на новородени и фетални аномалии.

Понякога при бременни жени болестта се проявява с диария, пристъпи на задушаване, внезапна поява на треска и студени тръпки. При раждане често се наблюдават оцветени, мръсни околоплодни води, слабост на трудовата дейност и след раждане при някои жени, плешивост. Треска често се наблюдава няколко часа преди раждането или по време на раждането, което може да бъде реакция на майчиното тяло към инфекциозен фокус в матката (заразена плацента и плод). Треската обикновено се нормализира след раждането.

А. С. Чистович, при изследване на 50 бременни и родилни жени с листериоза, 16 показа симптоми на органично увреждане на мозъка и 15 - астенично състояние с невротичен компонент.

Живородените деца с листериоза понякога имат клинична картина на сепсис, понякога аспирационна пневмония, а на рентгеновата снимка на черепа калцификати в мозъка. По кожата често има обрив с хеморагичен характер под формата на розеола или малки възлови образувания с розов или синкав цвят. Температурата е почти обикновено висока. Понякога има увеличение на черния дроб и далака, има явления на менингоенцефалит, дихателен дистрес, цианоза, глухота на сърдечните звуци. Клиничната картина на заболяването често прилича на вътречерепно увреждане с единствената разлика, че на преден план излизат интоксикационни явления, а не симптоми на възбуда.

Лабораторната диагностика на листериозата е както следва:

1. Откриване на листерия в посевите от отделящата се конюнктива, фаринкса, назофаринкса, секретите от гениталния тракт и други области на първична инфекция; Листерия е открита и в кръвта по време на следродилния кръвоизлив, в урината на бременни жени, в мекония при новородени, в околоплодните води, в лохиите, в плацентата, в остъргванията от матката, в феталните органи, особено в мозъка.

2. При кръвни тестове може да се открие моноцитоза, мононуклеоза (лимфоцитоза), левкоцитоза, изместване на левкоцитната формула вляво, намаляване на процента на полинуклеарни клетки.

3. В цереброспиналната течност се отбелязва цитоза, главно поради лимфоцитите, при инокулацията на цереброспинална течност - растежът на културата на Listeria; има намаляване на захарта в цереброспиналната течност.

4. При патологични и хистологични изследвания най-значимите промени се откриват в черния дроб, далака, лимфните възли, сърцето, централната нервна система и мозъчните обвивки, матката (плацентата) и във вътрешните органи на новородените. Характерно е откриването на така наречените листериоми - сиво-бели или жълтеникави гранулозни възли, състоящи се от натрупване в центъра на листерия, частично фагоцитирани, и наличието на голям брой ретикуларни и мононуклеарни клетки по периферията, както и ядрен детрит. Плодът показва признаци на септицемия, често значителни промени в дихателните и храносмилателните пътища и възпаление на средното ухо; в плацентата с листериоза се наблюдават възпалителни явления, достигащи флегмонозно.

5. Серологичната диагностика се състои в организиране на реакцията на аглутинация и реакцията на свързване на комплемента с антигена на листерия. Диагностичната оценка на резултатите от серологичните реакции обаче среща големи трудности, свързани с разнообразната антигенна структура на патогена, с наличието на антигенна връзка между Listeria и други видове микроорганизми и с техническите условия за протичане на реакциите. Следователно е възможно да се говори за листериоза според данните за серологичните реакции само грубо и само когато реакцията на аглутинация и реакцията на свързване на комплимента са едновременно положителни или при многократни проучвания се наблюдава повишаване на титъра на антителата с поне две разреждания, а също и ако реакцията на аглутинация е положителна в разреждане 1: 400 или повече, а реакцията на свързване на комплимент - в разреждане 1: 10 или повече.

Според материалите на А. П. Егорова диагностично важни са следните данни от серологичните изследвания: а) едновременното присъствие на О- и Н-аглутинини и антитела, свързващи комплемента; б) ясно повишаване на титрите в двете или в една от реакциите; в) с отрицателен PCC, отчетливо увеличение на O- и H-аглутинините. Високи титри на антитела (1: 1600 и по-високи при RA и 1:80 и по-високи при CSC) се наблюдават, като правило, при настоящата инфекция и следователно дават право на поставяне на диагноза. Серологичните тестове при ниски титри без допълнителни доказателства за инфекция с листерия не са диагностични.

По време на бременност се провежда комбинирано лечение на листериоза с антибиотици и сулфонамиди. Най-ефективни са антибиотиците от тетрациклиновата група (ауреомицин, терамицин и др.). Те се предписват за 10 дни, след което сулфадимезин се дава по 0,5 4 пъти на ден в продължение на 7 дни. По време на бременност (в зависимост от продължителността му в началото на лечението) се провеждат 1 до 3 курса на лечение, а при многократни курсове се предписва само сулфадимезин.

Такова лечение на пациенти с листериоза, проведено от Л. Д. Ярцева при 112 бременни жени (при сравняване на резултатите с усложнения в групата на нелекувани 109 бременни жени с листериоза), намалява честотата на спонтанните аборти от 44,9 на 8%, т.е. 6 пъти, честотата на перинаталната смъртност - от 33,7 до 9,1%, т.е. 3,5 пъти, и честотата на фетални малформации - от 4,3 до 1,9%, т.е. в 2, 5 пъти. Най-добри резултати са получени при тези бременни жени, чието лечение е започнало през първите 3 месеца от бременността.