Липсва ми училище.

Изминаха 3 години от дипломирането. И все още ми липсва училище. За някои учители, за тази прекрасна, мила, весела атмосфера . гледам училищни снимки и сълзи в очите . Какво да правя, е, това вече е глупаво, Аз самият искам да забравя това училище, но то не работи, беше толкова готино ... носталгия.

Експерти на Woman.ru

Получете експертно мнение по вашата тема

Гришин Владимир Олегович

Психолог, консултант семеен терапевт. Специалист от сайта b17.ru

Алейникова Наталия Валерьевна

Психолог. Специалист от сайта b17.ru

Орлова Светлана Станиславовна

Психолог, Семеен психолог. Специалист от сайта b17.ru

Данилова Алена Игоревна

Психолог, супервизор. Специалист от сайта b17.ru

Сидоренко Мария Андреевна

Психолог. Специалист от сайта b17.ru

Спиридонова Надежда Викторовна

Психолог. Специалист от сайта b17.ru

Олга Яценко

Психолог. Специалист от сайта b17.ru

Зубкова Анна Андреевна

Психолог, гещалт терапевт. Специалист от сайта b17.ru

Игор Малов

Психолог, Емпатичен психолог. Специалист от сайта b17.ru

Аюпов Алексей Юриевич

Психолог. Специалист от сайта b17.ru

Нищо не е глупаво) Училището е прекрасно време) Завърших тази година, чувствам, че ще ми липсва, силно съм привързан към някои хора))

Изминаха 3 години от дипломирането и все още ми липсва училище, някои учители, тази прекрасна, мила, весела атмосфера.

И в живота ми най-лошото време е училището. Толкова се радвам, че напускам този АД скоро!

Защо толкова „липсваш“? По статута на ученик? За някой ненужен dz, убиващо време? За имбецили съученици? За учителите на хабалка? Въпреки че колкото и хора има толкова много мнения, разбира се

Сигурно и ти ще ми липсваш. Не от самото училище, а от учителите, от атмосферата. Със сигурност няма да пропусна съучениците си:) Грешни хора.

Завърших училище отдавна и в град Грозни (преди войната).
Нашето училище остана в паметта. цял живот.
Наскоро намерих съученик в интернет.
Изпрати снимки на купчина боклук.
Попитах:
-- Какво показвате на снимките ?
И той казва:
--Това е всичко, което остава от нашето училище.
Там се намираше щабът на бойците и те, тръгвайки, го взривиха.
Родителите ми отдавна не живеят там, а къщата ни беше близо до училището.
Ужасно какво може да направи една глупава война.

Завърших преди 2 години и все още се радвам невероятно, че е изоставено. ставане в 7 часа сутринта 6 дни в седмицата, носенето на тази глупава униформа, половината от предметите са напълно ненужни и просто убиват времето. е, няма късмет със съученици.
сега университет и съвсем различен живот. Не общувам със съученици и няма желание да ги виждам

Завърших преди 2 години и все още се радвам невероятно, че е изоставено. ставане в 7 часа сутринта 6 дни в седмицата, носенето на тази глупава униформа, половината от предметите са напълно ненужни и просто убиват времето. е, няма късмет със съученици.

сега университет и съвсем различен живот. Не общувам със съученици и няма желание да ги виждам

Съгласен. Вие допълнихте мисълта ми.

Училището е най-лошото време.

Колкото и да обичам училище. Все още искам да се върна в онези дни твърде рано. Искам на 14-16 години, беше толкова безгрижно. Аз също завърших преди 3 години . ех nastolgiya.

Колкото и да обичам училище. Все още искам да се върна в онези дни твърде рано. Искам на 14-16 години, беше толкова безгрижно. Аз също завърших преди 3 години . ех nastolgiya.

Защо са мазохисти? Не всеки е толкова късметлия с училището.

Знаете ли, дори ви завиждам. Ако имах толкова добри спомени от училище ... Завърших преди 2 години и от дипломирането си никога не съм срещал никого от съучениците си. Нищо не ни свързва абсолютно. Сега общувам буквално с няколко съученици и след това все по-малко.

Рената Литвинова също мрази училище))

Свързани теми

Завърших училище отдавна и в град Грозни (преди войната).

Нашето училище остана в паметта. цял живот.

Наскоро намерих съученик в интернет.

Изпрати снимки на купчина боклук.

-- Какво показвате на снимките ?

--Това е всичко, което остава от нашето училище.

Там беше щабът на бойците и те, напускайки, го взривиха.

Родителите ми отдавна не живеят там, а къщата ни беше близо до училището.

Ужасно какво може да направи една глупава война.

да, всичко е ужасно. тъжно.
на колко години сте в момента. ако сте завършили училище преди войната.

Завърших училище отдавна и в град Грозни (преди войната).

Нашето училище остана в паметта. цял живот.

Наскоро намерих съученик в интернет.

Изпрати снимки на купчина боклук.

-- Какво показвате на снимките ?

--Това е всичко, което остава от нашето училище.

Там се намираше щабът на бойците и те, тръгвайки, го взривиха.

Родителите ми отдавна не живеят там, а къщата ни беше близо до училището.

Ужасно е какво може една глупава война. Да, всичко е ужасно. тъжно.

на колко години сте в момента. ако сте завършили училище преди войната.

Те вероятно имат предвид чеченската война

Години по-късно, наблюдавайки моите съученици, забелязах, че като правило онези, които не пропускат училище там, онези, които са били смачкани там, особено глупавите, които хленчат за домашните и всички подобни неща. А на тези, които се чувстват много добре, им е скучно. Тези, които изсумтяха, забавлявайки се с приятели. Тези, които не виждаха нищо лошо в уроците, а, напротив, ловят за забавление дори от най-страшния учител.

Съгласен съм с Александър, разбира се, учениците сега не разбират как могат да пропуснат училище. Мисля, че много зависи от училището. Учил съм в добро училище, с добри учители, с които сега винаги се виждам, когато идвам в града. Общувам с много съученици, въпреки че живеем в различни градове, все още не губим контакт. Наистина ми липсва училище, бих искал да се върна, непрекъснато мечтая за дома, родния си град и любимото си училище.

[1342719814] - 15 май 2014 г., 14:25

Просто трябва да помислите върху факта, че сега толкова много хубави неща могат да ви се случат. Завърших училище за 9 години и институтът вече е зад гърба ми. И аз гледам учениците и си спомням уроците, изпитите.Учителите не са от най-тактичните. А останалото мога да уредя за себе си. Живей сега и тук. Животът минава, докато ти хареса.

[2913971806] - 16 май 2014 г., 09:10

Съберете се за вечер на срещи на възпитаници, посетете бивш класен ръководител след училище. Понякога се срещам с учители и съученици през деня, така че гутарим за нищо и за всичко.

[2913971806] - 16 май 2014 г. 09:11

Носталгията се събуди три години след напускането на училище, но мисля, че не бих се съгласил да уча повече от месец, щях да съм уморен.

Завърших училище само тази година, но вече искам да се върна. Започна дори лека депресия. През следващата академична година, докато уча в университета, искам по някакъв начин да дойда и да посетя учителите. Какво ще стане по-нататък, не знам, може би ще спра да скучая.

Разбирам. Много скоро завършвам училище, мисълта, че всичко ще свърши много скоро ме натъжава. Но това е само началото на нов живот, нов етап. Посетете училището, общувайте със съученици, посетете учителите))

Липсват ми съучениците, любимите ми учители. но от друга страна се радвам, че завърших училище. ученето не е лесно.

фак. изобщо не ми липсва училище.

Александър, не си съвсем прав.
В училище, както казахте, не ме удряха и не ми хленчеше домашното, но така или иначе не ми хареса. Учението беше добро до 8-ми клас и след това продължи.

Завърших училище отдавна и в град Грозни (преди войната). Нашето училище остана в паметта ми. Цял живот. Наскоро намерих съученик в интернет. Изпрати снимки на купчина боклук. Попитах: "Какво показваш на снимките? И той казва:" Това е всичко, което остава от нашето училище. Имаше щаб на бойци и те го взривиха, когато си тръгнаха. Родителите ми отдавна не живеят там, а къщата ни беше близо до училището. Ужасно е какво може една глупава война.

завършил преди 6 години. Искам обратно.

Завършил преди 9 години (ще бъде през май). И това, което искам да кажа. Когато приключвах, нямах търпение за този „красив ден“, дори си направих личния календар „последните месеци в ада“ (там също спойках снимка на Мерилин Менсън със сребърни зъби))). (КАК СЕ ПОЛУЧИ МЕН СЛЕД ТОВА УЧИЛИЩЕ)))
Но, след като изпробвах „студентския живот“, който бях разработил (и за който имах ТОЛКОВА надежди, защото навсякъде, подобно на мантра, едни и същи „студентските години са НАЙ-ДОБРИТЕ в живота. училище. Наистина ми липсваш. Защото тогава, в училище, аз, оказва се, много наивно и отчаяно вярвах, че по-нататък - това е по-лесно и по-хладно и ВСИЧКО ще ми излезе ЗАДЪЛЖИТЕЛНО, всичко ще се получи!
А. излезе по начина, по който излезе. Задачи - „над покрива“ (а аз си мислех, че глупаво „гигантска“ домашна работа - в миналото, в „шибано“ училище), трябваше постоянно да се събират иронични точки на някои, докато по някакъв начин изглеждаше като група - „приятелски "женски змийски колектив, вторият от които беше неформален (аз съм един от тях, мислех, че имам късмет)," нормалните "дълго време свикнаха с нас, така че не искаха да ни посвещават по някаква причина общи дела, дори - в един и същ брой на необходимите учебници, по някаква причина те винаги са били последните, които са научили за много неща, като „в резервоар“). Шест месеца по-късно тази "сродна душа" напусна университета, без да издържи изпита (като много скъпи нови познати за мен, които не разполагаха с достатъчно хитрост и тесто с познати, за да останат там, въпреки че са далеч от глупави хора).