Личен сайт - ТОРОВЕ ЗА РИБНИ ПОНДИ

Да се ​​увеличи естествената рибна продуктивност на рибата­водни езера те се наторяват с органични и минерални вещества­вещества. Оплождането насърчава времето­растежът на бактерии и долните водни растения във водоема,­водни безгръбначни, които ядат храна (отдолу­ракообразни, ларви на насекоми, хирономиди и др.), които от своя страна служат като храна за езерните риби.

Торенето на езера с риба дава най-добри резултати­tats само когато водоемите са правилно подготвени. За целта блатистите участъци на коритото на дренираното езерце се изсушават старателно­поддръжка на отводнителни канавки, изравняване и насипване на земя­леи от отделни бъчви или ями. Киселите площи на езерото след спускането му се варят, което допринася за подобряване на плодородието на почвата. Твърда водна растителност (ro­goz, тръстика, тръстика, острица) се отстраняват от езерото и едновременно­те изтъняват прекалено гъстите гъсталаци от мек под­водна растителност. Торовете действат най-добре, ако водата и почвата в коритото на езерцето имат неутрони­рална или слабо алкална реакция, т.е. когато стойността на рН е 7,0-7,5. За да постигнете това, вода и легло от сини сливи­да вар. В езера с кисела реакция на вода и почва, т.е.при pH под 7,0, повечето торове имат слаб ефект.­тивни.

Значителният воден обмен поради филтриране на вода през язовири или дъното на резервоара влошава резултата от оплождането, тъй като хранителните вещества бързо се отстраняват от езерото с вода, без да имат време да упражнят своя ефект.

Торенето дава добри резултати в езера, които се експлоатират в продължение на няколко години, в резултат на което естествената им рибна продуктивност е значително намалена. Уме­използването на торове не само възстановява естествената рибна продуктивност на такива езера до предишните­тя, но също така ви позволява значително да я надвишите.

Торенето на езера гарантира създаването на­езера (вода и почва) оптимални концентрации на оси­нови биогенни вещества (фосфор, азот, калций, ок­лиа и др.). Липсата на тези вещества често ограничава развитието на фитопланктон, който е храната на водните безгръбначни, които от своя страна представляват хранителната фауна за рибите.

Фосфорните, азотните, калиевите, калциевите соли се използват като минерални торове за рибните езера и прегряването като органични торове.­каша, суспензия, фекалии, зелени торове (водна и сухоземна растителност), птичи тор, торф и други вещества.

Фосфатен тор - най-важният минерален тор за рибните езера. Присъствие във вода и почва­в езерцето има достатъчно количество фосфорни съединения­насърчава доброто развитие на водната растителност и хранителната фауна за рибите.

Фосфатните торове са особено важни­за езера, разположени върху пясъчни глинести, глинести, глинести, торфени и подзолисти почви. Суперфосфатите, фосфоритното брашно, костното брашно, утайките, томошлагът и термофосфатите се използват като фосфорни торове в езерните рибни стопанства. Rybopro­производителността на водоемите поради въвеждането на фосфорни торове­Niy може да се увеличи от 16-18 до 45-63%, а понякога и до 100% от рибната продуктивност на неоплодено езерце. Фосфорните торове се внасят в езерцето в размер на 20-30 кг фосфорна киселина на 1 ха. Преведено в 15% суперфосфат, това е 1 - 2 ц/хектар. Направих нормата­суперфосфат в езера, характеризиращи се с висока риба­производителност, намалете до 12 кг фосфорна киселина на 1 ха, и в езера, характеризиращи се с особено нисък рибен капацитет­производителност, увеличете до 45 кг фосфорна киселина на 1 ха.

Ефектът на фосфорните торове върху рибната продуктивност на водоемите може да продължи 1-2 години, след което­за торене. Най-ефективен фос­Торът е ефективен, когато не се внася веднага върху езерото, а на порции, на всеки десет дни, през целия вегетационен период. По този начин е възможно да се поддържа относително висока концентрация на фосфор във водата, което допринася за доброто развитие на фитопланктона.

Азотни торове прилага се под формата на амониев нитрат, който се въвежда в езерото в размер на 20-25 кг на 1 ха. Първо, амониевият нитрат се разтваря във вода (в бъчви, чани или други прибори) и след това веднъж­напръскайте по цялата повърхност на езерото. Удобство за азот­рениевите рибовъди обикновено се внасят в езерото веднъж на лято.

Изследване, проведено от изследователи от Всеруския изследователски институт в Пру­рибовъдство, показа висока ефективност­ефектът от азотни и фосфорни торове с тяхното често и редовно (през лятото) внасяне от тях във водата на езерото. Този метод на торене драстично увеличава капацитета на рибата.­производителността и подобрява кислородния режим в водоемите, което прави възможно значително увеличаване на плътността на задържане на запържването на малките в водоемите.

При добавяне на амониев нитрат към водата на езерата, 3-5 mg азот и суперфосфат, 0,2-0,3 mg фосфор на всеки­всеки литър вода от езерцето във водоема развива огромно количество фитопланктон (главно малък­ленени водорасли), т.е. Тоест има „разцвет“ на водата. Mac­развитието на зелените водорасли се подкрепя от­торене на лиар. Това допринася за обогатяването на водата с кислород. Насищане на вода с кислород до­разходки през деня до 270%.

Подобряването на кислородния режим в рибните водоеми дава възможност за по-плътно зарибяване на шарани, което увеличава добива на малките с 2-3 пъти и повече­повече в сравнение със съществуващите стандарти. Това прави възможно на една и съща площ да се отглеждат много повече рибни семена за кол­домакински езера за хранене.

Трябва да се отбележи, че синьо-зелена и нишковидна вода­нараства с често и редовно торене повече от веднъж­напротив, те са потиснати, което също помага да се поддържа по-добро състояние на рибното езерце. В резултат на използването на този метод на торене върху риби­във водоемите на индустриалното рибно стопанство Ленин през 1959 г. са получени следните показатели (таблица, 24).

Калиеви торове те се използват малко в езерцевъдството, тъй като нуждата от езерна почва в калиеви соли обикновено е ниска. Използват се калиеви торове­силвинит (27,6% калиев хлорид), карналит (15,5% калиев хлорид). Калиевите торове могат да бъдат заменени с пепел от пещ, която съдържа от 6 до 10% калий.

Калиевите торове се внасят в езерата в размер от 30 до 100 kg чист калий на хектар. Най-нуждаещите се от калиеви соли са водоемите с пясъчни глинести и подзолисти почви; в такива водоеми използването на калиеви торове може да увеличи продуктивността на рибата с 30-40%.

Определя се точната норма на внасяне на калиеви торове­Те се използват емпирично. Например езера с пясъчна глинеста почва­че първата година трябва да се наторява с малко количество калиева сол (в размер на 20 кг калий на 1 ха); в бъдеще­през следващите години количеството прилаган тор трябва да бъде постепенно­но да се увеличи и по този начин да се установи процент. което дава най-голямо увеличение на продуктивността на рибите, което не се променя значително при по-нататъшно увеличаване на дозата на тора.

Калиевите торове се препоръчват да се използват заедно с фосфорните торове. Методите и нормите на внасяне на всеки от тези торове са същите като при отделното им внасяне.

Органични торове. Прегряването се използва като органичен тор за езера.­тор (крава, кон, птичи тор), вода и­сухоземна растителност (под формата на купчини компост), зелен тор (засяване на леглото на дренирано езерце с билки), а в някои случаи и компости от торф и тор.

Торът се нанася върху почвата на дренирано езерце през есента или пролетта, преди да се напълни езерцето с вода. След като оборският тор се внесе, той се разорава на дълбочина не повече от 5 см. Понякога оборският тор се разпръсква на малки купчини в плитки участъци от крайбрежната зона на езеро, напълнено с вода.

Необходимо е много внимателно да се наторяват езера с оборски тор, дъното на които е богато на тиня, както и езера, разположени на черноземни почви, богати на хумус. Въвеждането на допълнително количество органично вещество може да причини значително влошаване на киселинността в такива водоеми.­роден режим. Освен това гниещият тор във водата допринася за влошаване на общото санитарно състояние на езерото, което може да причини болестта на рибите с хрилни гниения.

Вместо оборски тор или заедно с него като тор се използва водна растителност (elodea, rdesta, kuv­скариди), който съдържа азотни вещества, въглехидрати, минерали и витамини. Когато езерата са оплодени с растителност, се създава благоприятна среда за развитието на бактерии, които са храна за по-ниските водни животни, които от своя страна служат като естествена кора.­мама за риба. Според В. М. Ильин, един тон прясно нарязана водна растителност (острици, тръстика и тръстика) съдържа (в кг):