ЛЕВКЕМОИДНИ РЕАКЦИИ

Левкемоидни реакции (левкемия + гръцки eidos изглед) - реактивни промени в хематопоезата, подобни на кръвната картина при левкемия и други тумори на хемопоетичната система.

Трябва да се отбележи, че характеристика на левкемоидните реакции е тяхната реактивна природа и липсата на трансформация в онкологична патология.

Такива реакции могат да бъдат причинени от различни видове инфекции, интоксикации, тумори, туморни метастази в костния мозък.

Първият тип включва промиелоцитни, еозинофилни и неутрофилни (с изместване на левкоформулата към промиелоцити и миелоцити).

Левкемоидните реакции, наподобяващи хронична миелоидна левкемия, придружават тежки инфекции и интоксикация. Реактивната левкоцитоза винаги се основава на труден процес, придружен от повишаване на телесната температура, наличие на възпалителни огнища, сепсис, за разлика от оригиналната хронична миелоидна левкемия.

Реакциите с преобладаване на еозинофили в кръвта обикновено се проявяват с алергична диатеза, сенсибилизация към лекарства и паразити, а понякога и с онкологични заболявания (лимфосарком и лимфогрануломатоза). Такива реакции изискват цялостен преглед за изключване на хелминтоза и онкологични заболявания на кръвната система.

Реактивната еритроцитоза е много подобна на еритремията. Причината за еритроцитоза най-често са белодробни заболявания с намаляване на оксигенацията (оксигенацията) на кръвта, вродени сърдечни дефекти и бъбречни тумори. В такива случаи е необходимо ултразвуково и компютърно изследване.

Миелемия - прилича на остра еритромиелоза, различаваща се само в отсъствието на бластни клетки в кръвта и костния мозък. Често се среща с костни метастази.

Броят на реакциите от лимфоиден тип включва промени в хемограмата, напомнящи проявите на хронична лимфоцитна левкемия, както и морфологични промени, които настъпват при имунобластен лимфаденит.

Отделно, инфекциозна лимфоцитоза, мононуклеоза, еозинофилия с голяма кръв (например с хелминтоза) и моноцитно-макрофагални левкемоидни реакции (с вирусни и бактериални инфекции и паразитни инвазии).

Левкемидните реакции от лимфен тип най-често са резултат от вирусна инфекция. Най-често срещаният тип е слабосимптомната инфекциозна лимфоцитоза. Кръвната картина много прилича на хроничната лимфоцитна левкемия, но е трудно да ги объркате, тъй като левкемоидни реакции от лимфен тип почти винаги се откриват при деца, а хронична лимфоцитна левкемия - само при възрастни.

Левкемоидни реакции от моноцитен тип често се срещат при туберкулоза, саркоидоза, макроглобулинемия на Waldenstrom и хронични възпалителни процеси. Те се отличават от хроничната моноцитоза по наличието на признаци на някакво заболяване, докато моноцитната левкемия е почти безсимптомна през първите няколко години.

Псевдобластични левкемоидни реакции могат да се наблюдават преди началото на възстановяването от имунна агранулоцитоза, чието начало се предизвиква чрез прием на амидопирин, бутадион, сулфонамиди или други лекарства.

Този тип реакция се характеризира с наличието в костния мозък и в периферната кръв на значително количество клетъчни елементи, сбъркани с бласти с хомогенно ядро, синя тесна цитоплазма, която не съдържа гранулираност, и единични ядра. За разлика от типичните бластни клетки, тези клетки нямат специфична деликатна мрежа и еднородност на хроматиновите нишки. Временни, преходни бластози, които изчезват без химиотерапия и са свързани с левкемоидни реакции, се наблюдават при новородени с генетични хромозомни дефекти като синдром на Даун и др.

Установяването на типа на специфична левкемоидна реакция, развила се на фона на една или друга патология, като цяло не създава сериозни затруднения.

Понякога острата тромбоцитопения при консумация може погрешно да се разглежда като един от симптомите на остра левкемия.

Миелограма, която не разкрива наличието на бластоза, ви позволява да откажете такава диагноза. При идентифицирането на имунобластичния лимфаденит от голямо значение е запазването на нормалната структура на лимфния възел и ясно очертаните граници на фоликулите.

ЛЕЧЕНИЕ НА ЛЕВКЕМОИДНИ РЕАКЦИИ

Специално лечение на левкемоидни реакции не се провежда поради факта, че всички промени, присъщи на тях от страна на хемопоетичната система, изчезват или отшумяват след адекватна терапия на основните заболявания, на фона на които са възникнали.

Единствените изключения в това отношение са изолирани варианти на левкемоидни реакции, които продължават, въпреки лечението, без никакво подобрение в клиничната картина на заболяването. Например с милиарни (множество малки) метастази на рак в костния мозък.

В случай на моноцитно-макрофагална левкемоидна реакция, когато се открие инфекциозен агент, се посочва насочена антибактериална терапия, с потвърдени паразитни инвазии, се предписват антихелминтни лекарства и др.