Курсът на прием на антибиотици все още трябва да бъде завършен

Три причини за спиране на антибиотиците

Първо, не всички бактериални инфекции се развиват и протичат по същия начин. Някои бактериални инфекции реагират добре на кратки курсове антибиотици, но други трябва да се лекуват с по-дълги курсове, за да се постигне желаният терапевтичен ефект.

Второ, не всички антибиотици имат еднакъв ефект. Има много различни видове антибиотици, които лекарите използват за лечение на един и същи вид инфекция, а някои антибиотици вземат по-дълги курсове от други, за да получат най-добри резултати.

Третата причина е, че науката все още не може да предвиди предварително колко дълго ще продължи лечението. Това се дължи на факта, че прогнозирането как точно специфичните антибиотици ще повлияят на определен щам бактерии и как бактериите ще реагират на тях, все още не е достатъчно точно.

Статията също така изрази опасения, че ранното прекратяване на антибиотиците може да накара хората, които имат неизползвани лекарства, да ги използват в бъдеще без лекарско предписание или да ги споделят с приятели или семейство. И двата сценария могат да доведат до много неприятни последици, включително увеличаване на бактериалната резистентност.

Какво да правя?

За да се справим с кризата на нарастване на бактериалната резистентност, първата стъпка е да се сведе до минимум ненужната употреба на антибиотици. Експертите изчисляват, че около 50% от всички антибиотици са излишно предписани.

Първо, трябва да спрете да предписвате антибиотици на хора, които ходят на лекари със симптоми на настинка или грип. Най-често тези заболявания се причиняват от вируси, които не са засегнати от антибиотици. Всичко, което е необходимо в такива случаи, са противовъзпалителни и антипиретични лекарства, както и лекарства за кашлица и запушване на носа.

Злоупотребата с антибиотици се дължи отчасти на пациентите, които ги приемат по грешни причини без лекарско предписание. Проучване на СЗО от 2015 г. установи, че южноафриканците вярват, че антибиотиците могат да лекуват вирусни инфекции като настинки, грип, морбили и ХИВ, както и болки в тялото и главоболие.

На второ място, необходимо е да се определи времето за лечение възможно най-точно въз основа на рандомизирани клинични проучвания, основани на факти, за да се намали. В момента много лекари по инфекциозни болести подозират, че предписаните срокове на лечение може да бъдат значително преувеличени от производителите. Тези подозрения предизвикаха редица проучвания, които показаха, че по-кратките курсове могат да бъдат толкова ефективни, колкото по-дългите, посочени в инструкциите. Например, скорошно проучване показа, че лечението на инфекция на гръбначния стълб може безопасно да бъде намалено от 12 на 6 седмици. Също така доскоро се смяташе, че пневмонията може да се лекува с курс на антибиотици поне една до две седмици, но се оказа, че са достатъчни пет дни, а в някои случаи лечението е ефективно само в рамките на три дни.

Учените смятат, че е необходимо да се проведат голям брой подобни изследвания в целия спектър от бактериални инфекции, за да се намали разумно хода на тяхното лечение.

Липса на доказателства в подкрепа на ранното спиране на антибиотиците

И така, има ли експериментално потвърдени доказателства, че спирането на антибиотиците веднага щом пациентът почувства облекчение е безопасно и ефективно?

Отговорът е отрицателен. Досега всички тези твърдения се основават на факта, че повечето от анкетираните признават, че обикновено не завършват курса си на антибиотици. Трябва да се помни, че почти 50% от пациентите приемат антибиотици ненужно и следователно приемането или спирането на антибиотици не е имало ефект върху хода на заболяването. Освен това не знаем какъв процент от респондентите, след като отново са усетили влошаване на здравето си, са възобновили приема на антибиотици.

Следователно е необходимо задълбочено проучване на всички тези аспекти. Проучванията трябва да са насочени към принципа на оценка на две групи пациенти с бактериална инфекция. Една от групите трябва да премине курса на лечение до края, а втората група пациенти може да спре лечението с появата на първите признаци на облекчение. Освен това всички етапи от експеримента трябва да бъдат внимателно записани и потвърдени от клинични анализи на пациентите, а не въз основа на субективното им облекчение. Само след провеждане на експеримент по такава схема ще бъде възможно да се направят предварителни заключения относно необходимостта от спиране или завършване на курса на лечение.

Докато не бъдат проведени такива проучвания и техните данни не бъдат обработени и оценени от експерти по отношение на значимостта, всякакви препоръки за намаляване на курса на антибиотици трябва да се считат за неоснователни. И д-р Менделсон силно препоръчва на всички пациенти да се придържат към ясен график за предписано антибиотично лечение.