Купала и Коляда

Трудно е да си представим как нашите предци са разбирали същността на водата и огъня. Във всеки случай живителната сила е била присъща както на свещения "жив огън", така и на свещената "жива вода". Отвъд небето огънят и водата се превърнаха в мед, нанапитка за безсмъртие; техните прекрасни свойства биха могли да бъдат пренесени на земятапожари и води. „Мъртва вода“ лекува рани, „жива вода“ връща живота. Тъй като огънят и влагата са получили своята сила само в случай на взаимодействие, светият и лечебен святна земята имаше такава вода, която беше докосвана от огън: Перунов ключ или кладенец, вода с гръмотевична стрела, спусната в нея, вода, която искри от горещите въглища, поставени в нея, наотново паднала роса, дъжд от мълниеносен облак.

В някои религии водата е изобразена като първоначалната материя на женско същество, от която, споредсредство за ползотворното докосване на мъжки професионалиствсички неща са изчезнали. В Индия това създание се нарича Шакти. Безмислено и студено само по себе си, женското създание се изобразява като влага. Ето защо свещената река Ганг се нарича Шакти. При среща с мъжкото огнено създание - Шива, то поражда живот.

Без животворната сила на светлинатаче неподвижната вода запълва пространството под формата на сняг, лед, но когато светлината и топлината го събудят, тя се разпространява и под въздействието на светлината ражда и подхранва годишния свят. На тази основа славяните почитали водата. Страбон пише за жителите на югозападна Русия, че те са билипоклон пред реки и извори, а една река се нарича с името на божеството Буг. Прокопий Кесарийски свидетелства, че славяните признаватте имат един бог, но почитат реки и извори. U pribalСлавяни Тиан, един такъв свещен източник, към който отиватели за поклонение, бил в гъста гора на остров Рюген. Подобен източник се споменава в град Шчечин (съвременна Полша).

В „Животът на принц Муром” (XVI век) се казва, че руските езичници „са донасяли съкровища в езера и реки, сърфиратте в галоп препускаха към водата и хвърляха пари в кладенците. ". Но и до днес хората хвърлят монети във фонтани. Църковната харта на княз Владимир забранява молитвата край водата. В народната общност са родени много митологични съществазнания поради комбинацията от идеи за светлина и вода. Едно от тези същества е Морена. Чу беше направено за празника Купалачелото на Морена, която вървеше, прескочи огъня, след което удави чудовището във водата. Морена обаче ще го направиначалото не само на живота, но и на смъртта. Същите същества в древната митология са били Диана и Артемида - добри божества, светлинаlyye, но те също бяха идентифицирани с greот хеката Хеката - мрачният смъртникним същество, покровителката на нощташумни зли духове, магьосничество. Думата „Маra "," Marzhana "означава (особено сред южните славяни) вреден призрак.

Лужишките славяни са имали вярване за красивата дяваце, което с кучета се скита из горите и особено плаши животнитено в лунни нощи. Суеверните хора се страхуват да отидат в дебрите по обяд, за да не видят това момиче. Интересното в случая е съвпадението на славянската митологиягеоложки парцели с широко разпространен в Грузия антропоморфен женски образ на духа на животните на име Дал или Дали: „Кралица Дал“, „горска кралица“, „любовница на звярите“. Сред славяните Дали ходи гол и се покрива със златни коси. Според планинците от Източна Джорджия „господарката на животните“ е мъничка жена с дълга коса. Влизане в гората, ловНик взе малки обувки със себе си като предложение за нея.

Празници на Купала и Коляда ...

Името Купала на санскрит означава „да блести“, „да блести“. Следователно „къпането“ е бяло; "Къпете се" и "кипете" - връзката между огъня и водата. Купала е фестивал на огъня; Купалските обичаи - отидете до банята и запалете огньове. Като цяло денят на Купала е не само национален празник на удоволствието, триумф на стихиите и небесните тела, но трябва да кажа - празник на разврата. Всъщност на този ден момичетата и момчетата, в търсене на половинката си, не само се чудят, но и често се отдават на блудство и похот. Православната църква предупреждава за това и не признава този празник.

За разлика от Купала, Коляда е зимен празник, когатовиещият огън на пожарите в Купала става частна собственост на огнището. С честването на лятното слънцестоене (с Купала) имашесватбените церемонии са тясно свързани. Огънят и водата участваха в брачния ритуал като прочистващи сили; и за да изпитат ефекта им, сватбеният влак трябваше да премине през пламтящ огън, а булката трябваше да се измие в реката с изворна вода. В сватбени песни те пееха за бреза, образът на дървото на живота беше въплътен в украсено дърво; на сватбен хляб или над коморо, където се печеше този хляб, подреждайкидали "рай" пълен с цветя и птици. Специална чест беше дадена на коня, на чиято глава се лееше вино, заместващо медената напитка от древни времена. Танцът на приятелите "младоженец-принц" - символ на пролетната гръмотевична буря - също принадлежи към действията на сватбеното тържество. Със своите жупани, приятелите "насочиха" облака, стрелите се хвърлихасвали дъжда и светкавици пробляснаха в блясъка на сабите.

Сватбата в разбирането на древните славяни е шествие и краят на пролетта. Богинята-жрица, създаваща пролетта, се прехвърля към „принцесата-булка”, която е основният човек в сватбената мистерия. Булката е като вода и слънце; и тя е красива пролет, цъфтяща под облачна покривкаскрап, донесен от далечно море, от огнения камък на Алатаред. Така Н. Костомаров описа сватбената церемония.