Литературно издателство „Нерлин“

Кучето Полкан и котката Барсик живееха в съседство. Кучето е вредно, ядосано, постоянно лае на всички, не пуска никого в къщата, заплашва заплашително, изразява недоволството си от минувачите. През нощта, вой на луната, пречи на съня в целия квартал. Затова местните не го харесваха.

А котката е тиха, спокойна, не докосва никого, мърка тихо, ходи на задни крака, разказва приказки на децата. Съседи се влюбваха в него.

Една зима валеше силен сняг. Сутринта Полкан излезе на двора и там беше до коленете в сняг. Кучето взе лопата, започна да гребе пътеката, гледа и котката вече има чиста пътека.

- Така Барсик стана рано, аз също трябва да спя по-малко, - заключи Полкан.

На следващия ден кучето излезе на двора малко по-рано от обикновено, отново много сняг затрупа. Полкан взе лопата и е, гребете я. Той само ограби пътеката, гледа и пътят на котката отново е чист.

- Да, какво е това? Оказва се, че Барсик е станал още преди мен? - изненада се кучето. - Утре ще напусна къщата след като се стъмни!

Утре Полкан напусна къщата след като се стъмни, имаше много сняг, кучето взе лопата, гребаше, гребеше, край не се вижда.

- Е, Барсик, мисли той, днес със сигурност те изпреварих! Току-що приключих с лопатата на снега, изглежда, а котката вече има чиста пътека.

- Да, какво е това ?! - мисли кучето. - Тази котка изобщо не спи ли?

Полкан седна на пейка близо до оградата и изчака Барсик да излезе на улицата. Мина малко време и котката отвори портата.

- Ето, кажи ми съсед - обърна се кучето към котката, - защо винаги имаш чиста пътека? Не спите ли изобщо, изгребвайте снега през нощта?

- И изобщо не почиствам пътеката от сняг - котката обърка очи и лукаво погледна кучето. - При мен идват приятели и я потъпкват.

- Е, добре, - каза кучето. - Наистина, поговорката е права, не разполагайте със сто рубли, но имайте сто приятели.