Палто от овча кожа - унгарска народна приказка

Унгарска народна приказка. Приказки на Унгария.

Там живееше селянин. Той имаше съпруга и дъщеря. Веднъж млад човек дойде при тяхната булка с гаджето си.
Подарихме им добро угощение: пиле, пайове. А собственикът дори изпрати дъщеря си в избата за вино. Момичето слезе в избата и започна да разглежда отблизо коя цев е най-голямата - баща й й каза да прецеди виното от най-голямата бъчва. Докато избираше цев, тя изведнъж забеляза един дънер, облегнат на стената на избата. Тъй като момичето го видя, тя стана замислена: така, казват те, дойдоха да се оженят за нея, сега тя ще се омъжи, ще има син, ще му купи къси кожуси на панаира и момчето случайно ще се качи в избата, скочи там близо до трупа, трупът ще падне, ще убие момчето и тогава кой ще остане с къса козина? Докато момичето мисли за това, тя беше толкова отчаяна, че седна на стъпало и започна да плаче.
И в къщата те чакаха, чакаха я и не можеха да чакат. Тогава бащата изпратил жена си в избата.
- Майко, иди да видиш къде е отишло момичето ?! Защо е толкова дълго там в избата? Може би виното й е свършило и тя не смее да се качи горе?
Домакинята слезе в избата и видя: дъщеря й седеше на стъпалото и плачеше.
- Какво ти се случи, дъще, че плачеш толкова горчиво?
- И как, майко, да не плача, когато целият ми бъдещ живот ми се представи.
И каза на майка си какво си е представяла. И когато тя чу за овча козина, и за нейната внучка, и за това как той ще си проправи път в избата, и как ще скочи близо до един дънер, и как ще го убие с този дънер ... Като майката чу, тя седна до дъщеря си и също започна да плаче.
А собственикът седи с гостите в горната стая и никога няма да чака вино. Ядосах се, ядосах се, дори започнах да се карам:
- Ех, ниво, явно всичко вино е налито. Ще отида и ще видя къде са отишли.
Той слезе в мазето и видя: както старите, така и младите седяха, сълзи се лееха в три потока, а бъчвите бяха непокътнати, пълни с вино.
Собственикът не може да разбере какво им се е случило.
- Ще ревеш рев! Кажете какво се е случило!
И през сълзи те:
- О, татко, как да не плачем, да не ридаем, ако такава тъжна мисъл ни хлътна в главите?
И те му казаха всичко. И така те отровиха душата му, че той седна на малкото стъпало рамо до рамо и в един глас извика с тях.
Младоженецът чакаше, чакаше, не можеше да чака. Той стана и последва собствениците в избата. Той дойде и погледна - и тримата плачеха и пукаха, един повече от другия. Младоженецът гледа и не разбира защо плачат толкова горчиво. Попитах ги, те му казаха всичко. Тук младоженецът ще се търкаля от смях, дори цевите и те тръгнаха да се разклащат.

- Ами - каза младоженецът, - никога не съм виждал такива чудаци. Нека съдбата да реши дали да се ожени за мен или не. Веднага ще тръгна по пътя и ще се лутам, докато не срещна още трима ексцентрици като теб. Няма да се срещна - така че не ме обвинявайте! И ако го направя, ще се върна и ще се оженя за дъщеря ти. Както съдбата ще покаже!
И той потегли. И остави булката и родителите й в избата. Те казват, нека ги платят.
Веднага след като човекът премина през седемте държави, той видя човек там да прави странен бизнес: пред него на земята имаше ядки и той се опита да хвърли тези ядки с вили на тавана.
Човекът се приближи до мъжа и попита:
- Учителю, какво смяташ да правиш с ядките?
„Да, не познавам мир тук", отговори мъжът. „Работя вече шест месеца, хвърлям всичко и хвърлям тези ядки и никога не ги хвърлям на тавана. Въпреки че съм беден човек, готов съм да дам сто форинта на онзи, който хвърли тези ядки на тавана.
- Добре, ще го направя - каза човекът.
Той взе мярка и след половин час влачи всички ядки на тавана. Имам сто форинта точно там и продължавам.
"Да", помисли си човекът, "Вече се запознах с един ексцентрик".
Вървеше, вървеше и отново срещна мъж. Момъкът погледна, погледна го и не можа да разбере какво прави. Непознатият държеше корито в ръцете си и с него хукна в къщата, след което хукна обратно. А в къщата - чудесно дори - нямаше прозорци, а вместо врата имаше дупка.
Един човек дойде, поздрави и попита:
- Добър ден, земляк! Върху какво работиш?
- Е, момче, ще мине една година през пролетта, откакто построих тази къща и не знам защо е толкова тъмно в нея. Виждам, че в други къщи е светло, но собствениците не полагат никакви усилия за това. Докато си построих къщата, оттогава влача всичко с корито и нося светлина в него. И сега, както виждате, аз се мъча. Ще дам сто форинта на онзи, който прави къщата ми светла.
- Е, това е по силите ми - каза човекът.
Взе брадва, проряза два прозореца и къщата веднага светна.
Човекът получи сто форинта и продължи напред.
"Да", помисли си той, "тук е вторият ексцентрик!"
Един човек ходи, върви и изведнъж вижда: някаква жена насилствено бута пилета под кокошка. Човекът й извика:
- Домакиня, какво правиш?
- Да, искам да сложа пилетата под кокошката - отговори жената.- Страхувам се, че ще се разпръснат отстрани и хвърчилото ще ги грабне. Но не мога да разбера: поставям ги под едното крило, а те пълзят изпод другото. Ще го сложа под друго крило, те пълзят изпод това. Сто форинта е готов да даде на някой, който ме учи какво да правя с тях!
Човекът каза:
- Добре, ще те науча. Не се притеснявайте и не се притеснявайте, домакиня, и никога не подлагайте насила пилета под пиле. Само кокошката вижда хвърчилото, тя самата ще скрие пилетата под крилете си.
Домакинята беше възхитена от добрите съвети и веднага даде на човека сто форинта. Човекът също беше щастлив и се върна.
Помислих си:
„Ами, намерих трима чудаци“.
Прибра се у дома, веднага се сгоди за момиче и две седмици по-късно те се ожениха. И никога не съм чувал нищо повече за тях, освен че са имали син, купували са му къси кожуси, но дървеният труп не го е смачкал. И до днес те живеят, ако не са умрели.