Кратка биография на Николай Новиков

Новиков Николай Иванович (1744-1818), просветител, писател, журналист, издател
.
Роден на 8 май 1744 г. в имението Тихвинское-Авдотино край Москва в знатно семейство.

Стремейки се да гарантира, че новите поколения руснаци са възпитавани в духа на Просвещението, Новиков публикува „Опитът на исторически речник на руските писатели“ (1772), многотомна колекция от най-ценните исторически източници (Древна руска Vivliofica, 1773-1775; 2-ро разширено издание 1788-1791) и "Скитска история" на първия руски учен-историк А. И. Лизлов (1776). Като намери много общо в духовното си търсене с идеалите на свободните зидари, Новиков през 1775 г. се присъедини към масонската ложа. Публикува поучителни статии в списанията „Утринна светлина“ (1777-1780, „Московско месечно издание“ (1781), „Вечерна зора“ (1782).

Разцветът на дейността на просветителя е свързан с преместването му в Москва, където през 1779 г. с помощта на приятелите си масони той наема печатницата на Московския университет за десет години. Получавайки солидна финансова подкрепа и сплотявайки около себе си публицисти, писатели и преводачи, Новиков организира „Печатната компания“ (1784). Той успя да постави частно издателство и книгопродажба в голям мащаб. По това време, освен религиозни, мистични и морализиращи книги, той издава вестник „Московски ведомости“ с добавки („Икономически магазин“, „Детски четене за сърце и ум“, „Естествена история, физика и химия“), списание „Почиващ труден работник“ (1784 г.) -1785); публикува многотомника "История на Петър Велики" от Н. И. Голиков (1788-1789).

Недоволството от Екатерина II е породено от опитите на Новиков и неговите приятели да привлекат престолонаследника Павел Петрович (бъдещ император Павел I) в масонската ложа. Разследване на дейността на Новиков разкри, че неговата печатница отпечатва масонски литератури, както и протестантска, което противоречи на догмите на Руската православна църква.