Краниометафизарна дисплазия

OMIM 123000

Нашият екип от професионалисти ще отговори на вашите въпроси

Краниометафизарна дисплазия - остеохондродисплазия, характеризираща се с хиперостоза и склероза на черепно-лицевите кости и разширяване на метафизите. Често това заболяване се бърка с болестта на Пиле (множествена метафизарна дисплазия), но при краниометафизарната дисплазия има по-изразена хиперостоза на черепа и по-малко разширяване на метафизите. Болестта се характеризира с удебеляване на свода и склероза на основата на черепа, удебеляване на костите на лицевия череп, макроцефалия, сравнително къс нос, отличителна черта е дебела костна издатина над носния мост. Пациентите имат очен хипертелоризъм, екзофталм, компресия на черепно-мозъчния нерв, главоболие, тесни носни проходи и запушен нос. В крайниците има леко до умерено разширение и склероза на метафизите, най-забележими в дисталния край на бедрената кост, Х-образно изкривяване на краката.

Описани са две форми на краниометафизарна дисплазия: с автозомно доминиращ и автозомно-рецесивен начин на наследяване. Автозомно доминиращата форма на заболяването протича доста лесно и с възрастта характерните черти на лицето се изглаждат, симптомите обикновено се свеждат до последствията от компресия на черепно-мозъчните нерви (особено лицевата и вестибуларната кохлеарна), а понякога те са ограничена само до склероза на черепните шевове. Напротив, при автозомно-рецесивната форма характерните черти на лицето се увеличават с възрастта, зрението се влошава, загубата на слуха се увеличава, захапката се нарушава, развива се пареза на лицевите мускули, понякога се появява атаксия, която е обратима след декомпресия на задната част ямка.

Най-често срещаната форма е автозомно доминиращата форма на кранио-метафизарна дисплазия. Мутациите в гена водят до развитието на това заболяване. ANKH, локализиран върху хромозома 5р15.2, хомологичен на миши ген за прогресивна анкилоза. При мишки този ген кодира мембранен транспортер на пирофосфат, основният инхибитор на калцификацията и костната резорбция. Специфични мутации в ген ANKH също водят до фамилна хондрокалциноза (псевдоподагра).

Автозомно-рецесивната краниометафизарна дисплазия е изключително рядка. В литературата са докладвани няколко фамилни и спорадични случая от Бразилия, Португалия и Индия, повечето от които са наблюдавани в тясно свързани бракове. Всички известни случаи се дължат на уникалната мисенс мутация c.716G> A (p.Arg239Gln) в гена GJA1, открита при пациенти в хомозиготно състояние. Генът GJA1 кодира коннексин 43 и други мутации в този ген причиняват образуването на окулодентално-дигитална дисплазия (окулодентално-дигитален синдром) или изолиран тип III синдактилия.

В Центъра за молекулярна генетика за молекулярно-генетична диагностика на автозомно доминираща краниометафизарна дисплазия се търсят мутации в гена ANKH чрез директно секвениране на кодиращата последователност и областите на екзон-интронно свързване на гена ANKH, за диагностициране на автозомно-рецесивна форма на краниометафизална дисплазия се извършва търсене на мутации в гена GJA1 чрез секвениране на кодиращата последователност на даден ген.

При извършване на пренатална (пренатална) ДНК диагностика във връзка със специфично заболяване, има смисъл да се диагностицират чести анеуплоидии (синдроми на Даун, Едуардс, Шерешевски-Търнър и др.) Върху вече наличния фетален материал, параграф 54.1. Актуалността на това проучване се дължи на високата обща честота на анеуплоидии - около 1 на 300 новородени и липсата на необходимост от повторно вземане на проби от фетален материал.