Котка и тигър

В покрайнините на селото селянин оре земята. Котка избяга от къщата заедно с теглещите животни и в разгара на оранта преследва пеперуди и скакалци в края на гората. По това време през гората тичаше тигър. Тигърът беше много изненадан, когато видя котка и пита:

- Братко, ти май си от нашето семейство, но защо си толкова малък?

Хитрата котка се престори, че страда и отговори:

- Ах, велик суверен, цар на звярите, ако знаеше колко трудно ни е да живеем с хора.

- Кой смее да те потиска? Покажи ми този човек и аз ще се справя с него, каза тигърът.

И котката заведе тигъра до селянина, който следваше плуга.

- Хей, човече, защо потискаш моя род, така че той дори да не може да расте? Какво е сгрешил пред вас? Така че ще се бия с теб заради него.

- Моля те - отвърна селянинът, - чак сега оставих силите си у дома; Ще тичам, ще го донеса - и ще се бием.

- Добре - каза тигърът, - иди, ще те изчакам.

- Ами ако изневерите, отидете някъде, а аз напразно ще тичам! - каза селянинът. - Ето какво, позволете ми да ви завържа с въже за това дърво, докато тичам към селото и там ще донеса силите си и ще се премеря с вас.

- Добре - съгласи се тигърът.

Селянинът го завързал за дърво с дебело въже, отишъл, отрязал силна пепел в гората, върнал се и казал:

- Ето моята сила! - и нека победим тигъра.

Тигърът изръмжа, небето и земята изгориха от съжаление към него, но човекът не го направи

пуснете, докато той удари отстрани, а след това го развърза и каза:

- Не се намесвайте в собствения си бизнес! Вървете сега и където искате да се похвалите със себе си, не забравяйте да си спомняте и мен!

Тигърът, едва жив, се отдалечи. Когато видя котката, той въздъхна тежко и му каза със стенание:

- Браво, братко, че под управлението на такъв звяр си нараснал до такъв размер!