Косвени методи за пренатална диагностика

Скринингът на майчините серумни фактори (SMSF, биохимичен скрининг) е неинвазивен метод за пренатална диагностика на някои сериозни фетални заболявания.

Състоянието на плода се преценява по биохимичните параметри в кръвта и урината на бременната жена, според резултатите от акушерската и гинекологичната анамнеза и резултатите от изследването със задължителен ултразвуков преглед (ултразвук). Медицинското и генетично консултиране, допълнено, ако е необходимо, от резултатите от бактериологични, имунологични и ендокринологични изследвания е изключително желателно и за жени от високорискови групи.

Понастоящем биохимичните изследвания на маркерите на серумните протеини в кръвта на бременна жена, както и ултразвуковото сканиране, се считат за задължителни скринингови методи за антенатална диагностика, насочени към идентифициране на жени с висок риск от раждане на деца с хромозомни заболявания и дефекти в развитието.

Маркерните съединения в кръвта на майката включват α-фетопротеин (AFP), хорион гонадотропин (CG), свободен (неконюгиран) естриол (NE) и някои други.

Всички те са специфични за ембрионите, т.е. се произвеждат от клетките на самия плод или плацентата и навлизат в кръвта на майката. Концентрацията им в кръвния серум варира в зависимост от продължителността на бременността и от състоянието на плода.

AFP е основният компонент на феталния серум в ранните етапи на бременността. Протеин, структурно подобен на албумин (молекулно тегло около 70 000 Da) се произвежда от жълтъчната торбичка и черния дроб на плода. Протеинът се екскретира в амниотичната течност с урината на плода, попада в кръвта на майката през плацентата и се абсорбира през мембраните.

Динамиката на промените в концентрацията на AFP в кръвта на майката в зависимост от гестационната възраст е показана на фиг. 7.4.1. Протеинът се открива в кръвта на майката от 5 до 6 седмици. Отворените дефекти на задръстванията на нервната тръба (DZNT) водят до изтичане на фетална течност в амниотичната кухина, в резултат на което концентрацията на AFP в кръвта на майката рязко се увеличава. Следователно, повишаването на нивото на AFP в майчиния серум през 2-ри триместър на бременността е много вероятно да показва наличието на DZNT в плода. Значително повишаване на нивото на AFP в кръвта на майката се наблюдава и при други патологични състояния на плода (гастрошизия, бъбречни аномалии), заплаха от аборт и др. В същото време в 30% от случаите на хромозомни аномалии в плода (Синдром на Даун (DM)), нивото на AFP в диагностично отношение (15 - 20 седмици от бременността) е намалено.

HCG е гликопротеин с молекулно тегло около 46 000 Da, състоящ се от две субединици - алфа и бета. Протеинът се секретира от трофобластните клетки. HCG се открива в кръвния серум на жената, започвайки от 10 до 12 дни след оплождането, т.е. 3 - 5 дни след имплантацията. Концентрацията му нараства бързо и достига максимум до 8-10 седмица от бременността. Динамиката на нивото на hCG в зависимост от гестационната възраст е показана на фиг. 7.4.2. Нивото на hCG при синдрома на Даун (тризомия на хромозома 21) при плода обикновено се увеличава, а при тризомия на хромозома 18 (болест на Едуардс) намалява.

NE - произвежда се от фетоплацентарния комплекс. Дехидроепиандростеронът (DHEAS) се превръща в алфа-хидрокси-DHEAS във феталния черен дроб и след това в естриол в плацентата. Естриолът навлиза в майчиния кръвен поток, където може да се определи концентрацията на неговата неконюгирана форма. Именно този компонент има фетална природа и по концентрацията му в серума на бременна жена може да се прецени състоянието на плода. Обикновено нивото на NE се увеличава от 4 nmol/L през 15 гестационна седмица до 40 nmol/L преди раждането.

Фигура: 7.4.1. AFP се променя в зависимост от гестационната възраст

Фигура: 7.4.2. Промяна в hCG в зависимост от продължителността на бременността

Събран е обширен фактически материал за динамиката на промените в маркерите в здравето и при различни патологии на плода. За да се идентифицират жените с висок риск от раждане на деца с вродени и наследствени (хромозомни) дефекти, са разработени програми, които се използват за скрининг на всички бременни жени за изследване на нивото на тези маркери. Ефективността на този метод на изследване варира, достигайки 98% при откриване на аномалии в развитието на нервната система и 60 - 70% при плодове с хромозомни заболявания.

Схемата за изследване на бременни жени за идентифициране на групи с висок риск от малформации (предимно DZST) или хромозомни аномалии е показана на фиг. 7.4.3. Трябва да се отбележи, че въпреки че политиките за скрининг на здравните власти за дефекти на нервната тръба и синдрома на Даун се различават в различните държави и дори в различните региони в една държава, основните стъпки на скрининга са еднакви.

За скрининг трябва да започнете с определяне на нормалното ниво на протеин за дадена гестационна възраст. Биохимичният скрининг за откриване на DLST и DM се извършва при гестационна възраст 15-20 седмици, а ефективността на откриване на хромозомни аберации е максимална при 15-18 и намалява при 19-20 седмици.

При използване на "тройния тест" в серума на бременна жена се определя нивото на AFP, CG и NE. Най-често два маркера се използват като маркери за хромозомни аномалии - AFP и CG, тъй като тестовите системи за NE обикновено съдържат радиоактивен етикет и тяхното използване е ограничено от наличието на изотопен блок. Нивото на откриване на хромозомни аномалии при изследването на два протеина и естриол в сравнение с определянето на два маркерни протеина се увеличава с 4 - 5%.

Таблица 7.4.2 показва медианите на нивата на AFP и CG от 15 до 22 гестационна седмица, получени с помощта на тестови системи от Alkor-Bio (Санкт Петербург). Нивата на протеин от 0,5 до 2 Mohm се считат за нормални стойности по време на диагностиката.

Съдържанието на AFP и hCG в кръвния серум на майката по време на нормална бременност на тестовата система Alkor-Bio (SPb)