Лабораторна диагностика на повърхностни микози

При повърхностните микози (кератомикоза) патологичният процес се локализира главно в повърхностните слоеве на епидермиса, без да причинява видима възпалителна реакция в дермата. Тази група включва следните микози.

Versicolor versicolor (питириазис версиколор). Причинителят е гъбичка, подобна на дрожди Жалкороспорум orbicutare (Маласерия кожух). Болестта често се среща при млади хора с прекомерно изпотяване, захарен диабет, затлъстяване и продължителна треска. Лезиите са локализирани върху кожата на гърдите, гърба, корема, шията, раменете, проявяващи се под формата на кафяво-червени петна, придружени от пилинг.

Диагностиката се извършва по микроскопски метод. В местните препарати от остъргване на кожата елементите на гъбичките в люспите на роговия слой се появяват под формата на къси нишки на мицел, както и групи от закръглени пъпки с дебела стена, с диаметър до 8 микрона. При засяване на материал от пациент върху среда на Sabouraud на 4-8 дни от култивирането при температура 37 ° C се появяват бели или кремави колонии с блестяща повърхност, състоящи се от пъпки дрожди подобни клетки.

Черна микоза (кладоспориум). Причинител - Кладоспориум werneckii причинява появата на светлокафяви или черни петна по кожата на дланите или ходилата, без пилинг. Микроскопията на местни препарати разкрива гъбични елементи в роговия слой на епидермиса под формата на кафяв разклонен септичен мицел и пъпчиви клетки.

Пиедра. Болест на кожицата на косъма, характеризираща се с образуване на възли на косата бялаgo или черно.

Бяла пиедра (трихоспороза), се среща като спорадични случаи в страните с умерен климат, причинителят е Трихоспорон beigelii (Трихоспорон кутанеум). Микроскопията на засегнатата коса разкрива мицел и артроспори, правоъгълни, овални или кръгли, както и натрупвания на спори. Възлите се локализират в косата на аксиларните и слабинните области, на брадата и скалпа.

Черен пиедестал, напротив, среща се в страни с горещ климат. Патоген - Пиедрая хортей - има аски, които съдържат от 2 до 8 аскоспори с размери от 5 до 80 микрона.

Лабораторна диагностика на микози, причинени от опортюнистични гъбички (опортюнистични микози)

Условно патогенните гъби обикновено са сапрофити, които живеят във външната среда, както и върху кожата и лигавиците на хората. Опортюнистичните микози се появяват при продължителен човешки контактвек с патогена, на фона на имунодефицит, ирационален антибиотик и химиотерапия, водещи до дисбиоза и др. Някои гъби при благоприятни условия за тях могат да се размножават в храната (например в зърнените култури) и да натрупват мощни микотоксини, които причиняват тежко хранително отравяне (алиментарна микотоксикоза).

Кандидоза (кандидоза)

Причинителите на кандидоза, широко разпространено заболяване, са дрождоподобни гъби от рода Кандида (най-често срещаният тип Кандида albicans, по-рядко - Кандида тропически, Кандида pseudotropicalis, Кандида krusei, Кандида глабрата и т.н.). Кандидозата е типична автоинфекция, проявяваща се с прекомерен растеж на гъбички, подобни на дрожди, които обитават кожата, ноктите, лигавиците и вътрешните органи. Обикновено това заболяване протича с патология, свързана с образуването на имунодефицит (захарен диабет, други ендокринни заболявания, хипо- и авитаминоза, имуносупресивна и лъчева терапия, СПИН и др.), С дисбактериоза, причинена от продължителна употреба на антибиотици. Децата и възрастните хора са най-податливи на кандидоза.

Разпределете повърхностна кандидоза на лигавиците, кожата, гънките на ноктите и ноктите. Кандидозата на лигавиците на устата или влагалището (млечница) се характеризира с появата на бяло покритие, наподобяващо подсирено мляко

Хронична генерализирана кандидадози обикновено се развива при деца с имунодефицитни състояния, има бавно прогресиращ ход с поява на пневмония, гастрит, хепатит и др.

При висцерална кандидоза стомашно-чревният тракт е засегнатчревния тракт, дихателните органи, отделителната система, централната нервна система.

Алергичните форми на кандидоза се развиват на фона на съществуващия първичен фокус на кандидоза в резултат на сенсибилизация на тялото, докато могат да възникнат нови огнища на възпаление, при които патогенът отсъства.

МатеРиал за изследване при кандидоза са люспите на кожата и изстъргването от кракататеи, отделяне и филми от лигавицата на устните, устата, влагалището, уретрата, външноушния канал, както и от конюнктивата. При висцерална кандидоза се изследват кръв, цереброспинална течност, храчки, изпражнения, урина, жлъчка, слуз.залепени мембрани, тъканни биопсии, абсцесни пункции, секционен материал.

Лабораторната диагностика на кандидозата включва микроскопия на местни препарати, изолиране на чиста култура на гъбички, откриване на антигени или нуклеинови киселини в материали, стадиране на серологични реакции, алергични тестове.

Микроскопски метод - изунеоцветени и оцветени според препарати на Gram, Romanovsky-Giemsa, Ziehl-Nielsen от тестовия материал, в които се намират кръгли или овални пъпки, подобни на дрожди клетки, пътиизмерват от 3-6 микрона и псевдомицелий под формата на вериги от удължени клетки (фиг. 37). Някои видове гъбички, подобни на дрожди (° С.albicans) образуват терминални хламидоспори.

Според Грам, гъби от рода Кандида оцветени в тъмно лилавоцвят, според Ziehl-Nielsen - в синьо с розово-жълти включвания на липиди, според Romanovsky-Giemsa - в розово-жълт цвят с тъмно лилави включванияволутин и червено хроматиново вещество.

Микологичен преглед. Изолиране на чиста култура от гъби, подобни на дрожди завтвърдени върху твърда среда (обикновено среда на Sabouraud, пивна агар, Candida агар и др.) с добавяне на антибиотици (пеницилин, стрептомицин и др.) за потискане на растежа на придружаващите бактерии. След 2-3 дни отглеждане при 30-37 ° C се образуват кръгли, с диаметър до 1 cm, изпъкнали кремообразно гладки бели колонии с гладки ръбове и дълбоко врастване на разклонен дървовиден псевдомицелий в средата.

Вънизлужената чиста култура се субкултивира в течна среда (картофи, царевични среди, бульон от моркови и картофи и др.), за да се идентифицира псевдомицелиум, който обикновено се появява на 3-5 дни от отглеждането (по-рядко 10-15 дни и по-късно) в течни хранителни среди Кандида образуват еднородна мъгла, утайка или филм на повърхността на средата. Заедно с псевдомицел, в тези гъби можете да намерите истински мицел и хламидоспори (големи двуконтурни спори с гранулирано съдържание), когато се засяват върху ориз или аламин от хламидоспори, последвано от култивиране на гъбата при условияниска температура и концентрация на кислород.

Фигура: 37. Причинителят на кандидозата (Кандида albicans) в изучавания материал

Бластоспори (бъбреци) в дрождоподобни гъби от рода Кандида разположени неправилно от двете страни на мицела, хламидоспорите са кръгли, големи (10-20 микрона), двуконтурни. C.albicans ферментира глюкоза, малтоза, левулоза и частично халактоза; млякото не се променя.

Идентифициране на дрождоподобни гъби от рода Кандида до нивото на вида се основава на определяне на вида на филаментация, наличие на хламидоспори и ензимна активност (Таблица 24).

Таблица 24. Захаролитични свойства на дрождоподобните гъби от рода Кандида.