Компресия на мозъка: клинична картина

Компресия на мозъка (compressio cerebri) - синдром, който се развива в резултат на различни вътречерепни патологични процеси (новообразувания, кръвоизливи, възпаления), както и при черепно-мозъчна травма, по-често с депресирани фрактури на черепните кости и вътречерепни хематоми.

Като следствие от черепно-мозъчна травма синдромът на церебралната компресия е многофакторен патологичен процес, който се основава на натрупването в черепната кухина на допълнителен обемен патологичен субстрат, който причинява компресия на мозъчното вещество, деформация на вентрикуларната система, интракраниална хипертония, дислокация и захващане на багажника.

Етиология на мозъчната компресия

Най-често компресията на мозъка се дължи на образуването на вътречерепни хематоми. Причините за развитието на синдрома могат също да бъдат мозъчен оток, депресивни фрактури на черепните кости, субдурални хигроми, пневмоцефалия и други причини.

Острата и подострата компресия на мозъка най-често се причинява от увреждане на съдовете на мозъчните обвивки или на самия мозък, последвано от образуване на епидурални, субдурални или интрацеребрални хематоми, остро нарушение на циркулацията на ликвора с образуване на хигроми, смачкване на синини на мозъчното вещество с последващ локален или дифузен оток, който е в определена фаза от своето развитие може да играе ролята на обемно образование. Хроничната локална компресия на мозъка може да бъде причинена от костни фрагменти на черепа, притиснати в кухината му в резултат на травма, хронични субдурални хематоми и хигроми.

Синдромът се характеризира с бързо нарастване на симптомите на мозъчно увреждане, главно на стволовите му участъци, и представлява заплаха за живота на пациента.

Клиничната картина на мозъчната компресия

Клиничната картина на острата и хронична компресия на мозъка е различна. Имайки предвид факта, че при травматични мозъчни наранявания, компресията на мозъка в повечето случаи се развива на фона на увреждането му (вж. Мозъчно увреждане), първоначалната проява може да бъде загуба на съзнание с продължителност от няколко минути до няколко часа. Тази първоначална посттравматична загуба на съзнание се дължи на пряка мозъчна травма. Същото компресия на мозъка може да излезе наяве по-късно, след няколко минути, часове или дори дни след нараняването.

По този начин при някои пациенти т.нар ясен интервал, когато съзнанието на пациента е напълно възстановено. По-късно пациентът отново губи съзнание поради прякото влияние на фактора, който притиска мозъка. В зависимост от фона, на който се развива травматичната компресия на мозъка, светлинната междина може да бъде разширена, изтрита или напълно отсъстваща.

Острата мозъчна компресия се характеризира с насилствено начало; хронична - постепенно нарастващи симптоми, а именно, постоянно нарастване за период от време след нараняване:

церебрални симптоми (нарушено съзнание, главоболие, многократно повръщане и др.);
фокални симптоми (хемипареза, едностранна мидриаза, частични конвулсивни припадъци и др.);
стволови симптоми (брадикардия, повишено кръвно налягане, нарушение на дихателния ритъм, ограничаване на погледа нагоре, двустранни патологични признаци и др.).

Клинично компресията на мозъка се характеризира с фазов ход. Разграничава се фаза на клинична компенсация, когато съзнанието на пациента е напълно запазено, липсват общи церебрални симптоми, а вторичните фокални симптоми също не се откриват. Тази фаза се наблюдава главно при хроничния вариант на мозъчна компресия.

Фазата на клиничната субкомпенсация съответства на така наречената светлина. На фона на задоволителна или умерена тежест на състоянието на пациента, пациентът се оплаква от главоболие с различна интензивност, нарушения на съня и леко психомоторно възбуда.

Фазата на умерена клинична декомпенсация се характеризира с умерено или тежко състояние на пациента. Съзнанието му е нарушено от зашеметяване до ступор, отбелязват се психомоторни възбуди, рязко главоболие, повтарящо се повръщане. Движение, речеви нарушения, сензорни нарушения (хемипареза, хипестезия), промени в психиката според "фронтален" тип се появяват или увеличават, възможна е разлика в размера на зениците (анизокория). Мускулният тонус се променя, коремните рефлекси падат, появяват се едностранни (по-рядко двустранни) патологични признаци на крака.

Фазата на груба клинична декомпенсация се характеризира с нарушено съзнание от ступор до тежка кома. Има груби нарушения на стволовите функции на фона на изразени фокални лезии на мозъка: пареза на погледа, намаляване на реакцията на зениците на светлина, анизокория, нарушена конвергенция, рязко нарушение на мускулния тонус, двустранни патологични признаци, нарушени жизнени функции (дишане, кръвообращение). Фокалните симптоми се появяват под формата на изразена хемипареза или хемиплегия от страната, противоположна на компресията на мозъка, и при изразени феномени на дислокация - хомолатерално. При дълбока кома и изразени нарушения на дислокацията е възможно развитието на тетрапареза.

Крайното състояние се характеризира с дълбока кома, отсъствие на всякакви рефлекси, мускулна атония, катастрофално състояние на жизнените функции.

Мозъчната компресия не е задължително да премине през всички тези фази. В зависимост от скоростта и интензивността на компресията, както и от предприетото патогенетично лечение, отделни фази на курса могат да отсъстват. Изследването на цереброспиналната течност не дава точни данни за наличието на вътречерепен хематом; течността може да бъде безцветна или оцветена с кръв, налягането в цереброспиналната течност често се повишава, но може да бъде нормално или ниско.

Източници:
1. Травматично увреждане на мозъка (клиника, лечение, преглед, рехабилитация)/V.B. Smychek, E.N. Пономарев. - Мн., 2010.
2. Диагностика и лечение на черепно-мозъчна травма/Ю.В. Алексеенко, Р.Н. Протас. - Витебск, 1995.