Кой знае имената на свещеници, които са направили нещо значимо за страната си?

Закъснях малко, но ще напиша поне за Сергий Радонежки и неговите послушници - монаси от Троице-Сергиевия манастир Александър Пересвет и Андрей Осляба.

В онези дни воините на Ордата се смятаха за непобедими, че беше невъзможно да ги победим в открита битка и само физическата сила не беше достатъчна. За да се вдъхновят руските воини и да се победят басурманите, е била необходима не само сила, но и голяма сила на ума, била е необходима помощ отгоре.

Мамай имаше любим батир от Челубей, от Печенегите. Силата му е сравнена с Голиат. Той не беше обикновен воин, а от секта от воини, чието изповедание беше древната будистка вяра, „Бон (г) -по“. Челубей е ръкоположен в най-висока степен. Той излезе победител от 300 водени битки. Следователно не обикновен воин, а воин на Христос с Божията сила може да се бори и да го победи. Това е свещеното значение на излизането на дуел просто монах-войн.

Проводяйки своите послушници в битка, Сергий Радонежки им дал „нетленно оръжие“: Христовия кръст, пришит на схемата. И на принц Дмитрий (наричан по-късно Донской) той даде „непобедимо съкровище“ - благословия за битката и обещание за победа.

В дуел с Челубей Пересвет умира, но самият той успява да убие непобедимия герой. Много руски хора загинаха, но битката беше спечелена.

Войно-ясенецки Валентин Феликсович или Архиепископ Лука в църквата. Роден през 1877 г. и починал през 1961 г. Изключителен руски и съветски лекар, хирург. Започва работа като хирург в Руско-японската война. Разработи теория за лечение на гнойни огнестрелни рани. Това е при липса на антибиотици. Неговата работа е наречена „Есета за гнойна хирургия“. Той остави след себе си 10 тома проповеди, които така и не бяха публикувани.

От своя страна ще посоча около дузина и половина свещеници, които са направили значимо за СТРАНАТА, освен това с произход от нашия регион. Още около петдесет от онези, които бяха запомнени по силата на техните действия конкретно в нашия регион. Ако специално се занимавам с работата в архивите, тогава този брой ще бъде умножен по броя на същите тези региони.

Свещеникът в основата си е духовен водач и учител. Традицията на наставничеството и преподаването в Русия е традиционно силна.

Ние, настоящите, вече не помним много от тях по име, но си струва да благодарим.

Най-простият пример: в Нижни Новгород имаме стара църква (построена през 1672 г.), последният игумен на която е о. Йоан (Лазарев), по-късно канонизиран като мъченик. Храмът е планиран да бъде разрушен през 1928 г. Абатът успява да отложи, с цената на здравето си, за шест години, докато серия от безумни опустошения приключи. След това е арестуван и измъчван. Но благодарение на саможертвата му храмът е запазен. Това не би било забележимо, ако не знаехте, че Успенската църква е ЕДНО в Русия, построена по уникална схема, използвана в древността за дървени църкви, и в камък е останала в едно копие. Не е ли запомняща се жертвата му? Невъзможно ли е да се каже, че той е направил поне „нещо“ за руската култура?!

Сега бих могъл да говоря за свещениците, които подкрепяха центровете на съпротива на окупираната от нацистите територия.

За онези, които се прочуха именно като учител, който укрепи душите на паството в годините на смут и съмнение - тук са поне моите сънародници Серафим Саровски и Макарий Желтоводски.

За онези, които са жертвали себе си и семействата си, така че енориашите да имат време да избягат от екзекуцията, като двама свещеници от Нижни Новгород през 1932 г.

За тези, които успяха да преодолеят безразличието и ограниченията на йерарсите на църквата, за да дадат възможност да работят за изобретатели (чиято работа беше обявена за „дяволска“, като легендарния Иван Кулибин, също мой сънародник).

Виждате ли, с малки изключения, говоря само за една област. И колко имаше в цяла Русия.