Когнитивно-поведенчески модели и лечения за генерализирано тревожно разстройство
Автор: Холмогорова А.Б.
(Статията е копирана от мен от Интернет)
Уместност и кратка история на изучаването на GTR
Генерализираното тревожно разстройство (GAD) дълго време не можеше да намери своето място в класификациятация. Неговият прототип може да бъде намерен за първи път в opiдумите на З. Фройд. През 1894 г. Фройд дава първото си описание на тревожната невроза (Angstnevrose). Той идентифицира три критерия, които позволяват на един да се разделят тритревожна невроза от неврастения: 1) внезапен прилив или "атака" на тревожност (сега е обичайно да се говори за паническа атака); 2) очакване или очакване наплаваща аларма; 3) вторично фобийно избягване.
Още по това време той отбеляза възможността за едновременнопромяната в присъствието на различни болезнени състояния или, в съвременния език, коморбидността на различни синдроми на тревожност между тях и други неврози. Но ако тревожната невроза, която в съвременните класификации се нарича паническо разстройство, е описана ярко и подробно, то симптомите на хроничнатой посочи само vogi, като даде името на тази държаваповишаване на общата раздразнителност (allgemeine Reizbarkeit) или тревожно очакване (a ngstliche Erwartung). Независимо от това, бидейки блестящ феноменолог, Фройд съвсем точно отразява в това име основната характеристика на генерализираната тревожност - постоянно трепредчувствия, които са от обобщен характер, тоест касаещи разнообразни житейски ситуации.
И в наше време пациенти с тревожни разстройствачесто се обръщате към общата соматична мрежа и имате големи трудности при задаването на diагноза за общопрактикуващи лекари. В същото време тежестта на тези нарушения и негативните последици за живота на пациентите не бяха напълно разбрани от специалисталистове до съвсем скоро. Най-големите трудности при диагностицирането на тревожни разстройства саса получени от GTR. Междувременно получените данникоето показва, че пациентите с GAD са най-активните потребители на специализирани услуги в сравнение с други тревожни разстройствадоставчик на първична здравна помощ (особено товауслуги на кардиолози и гастроентеролози). Според различни проучвания около 70% от тези пациентиот тях са били консултирани от тези специалисти [31] и те са били много по-чести от пациентите с депресия [32]. Само 14% обаче са били консултирани от специалисти в областта на психичното здраве [20], а по-малко от 10% са получили адекватна психологическа или психофармакологична помощ [32].
Количествените критерии също се променят отзасягащи продължителността на състоянието на тревожностVA: от един месец (DSM-III) до шест (DSM-III-R; DSM-IV), а проектът планира да намали продължителността надо три месеца (DSM-V). Дан се появиnny проучване за това колко време през деня пациентът прекарва в състояние на безпокойство. Оказа се, че средно шест часа, тоест почти цял работен ден, хората с GAD изпитват безпокойство.болница, която е няколко пъти по-дълга в сравнение с подобни състояния при здрави, но склонни към безпокойство хора.
По този начин можем да говорим за определенонапредък в изследването на феноменологията на това разстройство и акцентът върху критерии като хроничен характер на курса, преувеличение и по-малко контролируемост на тревожността в сравнениес нормата. Въпреки споменатия напредък, диагностиката на GAD остава най-противоречивата сред диагностиката и от тритетревожни разстройства [11].
Въпреки че руските изследователи вече са посветили много трудове на това разстройство [1, 2, 4], все още е широко разпространено мнението сред местните специалисти (както и сред западните), че GAD е относително лесноРазстройство на Ким. Настоящите доказателства обаче опровергават това мнение. Пациентите с това разстройство са значително по-вероятни отостанете сами или се разведете със здрави хора, по-често получавайте обезщетения за неработасобственост и имат по-малко доходи през годината [8]. Важен резултат по отношение на голямото значение на GAD за качеството на живот и трудоспособност е получен в епидемиологично проучване, проведеноГ-н с подкрепата на фондация MacArthur (т.нарпроведено от проучването MIDUS), което включва както соматични, така и психични заболявания [21]. Списъкът с петте нарушения, свързани с най-големия брой дни с увреждания през последния месец, беше оглавен от GAD - 6 дни (раси на тероидитестроителство - 5,8 дни; туберкулоза - 5,4 дни; разширени вени - 5,4 дни, паническо разстройство - 5,3 дни). И двете тревожни разстройства в топ 5, генерализирани и панически, са включени в първите шест с най-силен негатив.ефект върху увреждането. Очакваната обща икономическа загуба под формата на загуба на дейност, пряко свързана с всички тревожни разстройства, е повече от 4 милиарда долара годишно. GTR претендира за специално място за още единПо друга важна причина според изследователите той е най-устойчив на лечение от всички тревожни разстройства.
Феноменология и когнитивно-поведенчески модели на GAD
Силен, дълготраен и слабконтролната тревожност за различни ситуации е типично описание на явлениетонология на GTR, в която централната дума е „безпокойство»(Притеснение), което се превърна във визитна картичкаКой от този тип тревожно разстройство. Не се безпокойха или страх, а именно тревожността като най-точния руски аналог на английската тревога. Ако предавате точно клиничния и психологически смисъл на понятието, тогава можем да говорим за хроничен несвързанконтролирана тревожност. На немски също не е страх (Angst), а безпокойство (Sorgen), което е постоянно и неконтролируемо (stjindige unkontrilierbare Sorgen). Важно е да се подчертаекамшик, че не говорим за двама или трима, а за менИма много ситуации, така че често е трудно за пациентите да изброят всичките си страхове и е необходимо да отделите специално време за това по време на сесията. И така, пациент М., страдащ от генералисотревожното разстройство, заедно с психотерапевт, прави следния впечатляващ списък:
1. Страх от негативна оценка за мен отстранидей.
2. Страх от отрицателна оценка на резултатите от работата миботове.
3. Страх от шефа, през цялото време се страхувам да изглеждам глупав, общувам с голямо напрежение.
4. Страх от проверки.
5. Страх от четене и страх от писане. През цялото време има оценка - колко съм прочел, има ли достатъчнопроснат, имаше ли добра скорост.
6. Страх от необразованост - лошо познаване на музиката, рисуването, те ще си помислят, че не знам нищо.
7. Страх от публично говорене.
8. Страхът от кучета е много болезнен страх, свършенОтивам от другата страна, в постоянно напрежение, очаквам с нетърпение да видя кучетата.
9. Страх от инцидент. Например смъртта на детето ми.
10. Страх, свързан с възможната смърт на родителите ми.
11. Страх от загуба на жена си.
12. Страх от шофиране на кола и дори шофиране на маавтобус. Страхувам се от неправилно поведение при шофиране, сблъсък, че ще ударя пешеходец.
13. Страх от загуба на лицето - изглежда глупаво, има някакъв проблем с дрехите.
14. Страх от височина - стоене някъде на ръба.
15. Страх от загуба на контрол над себе си. Винаги има страх на ръба на платформата - или ще бъда тласнат, или ще падна сам.
16. Страх от вода, плуване. Представям тази плодова напиткаковане на бездната и че това ме поглъща.
17. Страх за бъдещето на вашето дете, че то не е достатъчно образовано, че не съм му дал нещо.
Но списъкът може да надхвърли тези точки, които пациентът назовава един след друг на почти същия дъх. Важна диагностикакритичен въпрос може да бъде дали пациентът или пациентът често се притесняват от тебеширнякои неща и събития - какво да купя, какво да готвя, как се готви супата, как да прекарам уикенда, каквоподарък за купуване и др. Ако отговорът на този въпрос еАко не, тогава вероятността за диагноза GAD е висока, ако не, тогава тази диагноза може да бъде изключена. Неспокойнов този вид са характерни за много хора, но въпреки това те не отнемат толкова време и не толкова болкаса добри при хора без GAD.минали, преживявания на безпокойство по различни причиниДамите при пациенти с GAD могат да отнемат до шест часа на ден. Голяма част от това време е свързано с притеснения за бъдещи трудности и неудоволствия, тоест със събития, които не идватдали изобщо не може да се случи. Например, пациент с GAD говори за своите страхове по времеРазновидност: „Синът ми още не беше имал време да се роди и вече се страхувах, че няма да мога да му дам висше образование“. Това явление може да бъде описано като „живот в негативняма бъдеще "с постоянен разпит е неизвестенно кого: „Ами ако. "[14, 16]. Тази особеност на мисленето създава друг сериозен проблем - невъзможността да бъдете в настоящето и да се наслаждавате дори на много приятни неща. НапримерМер, вечер с любим човек може да бъде отровенмързелив от факта, че може да спре да обича в бъдеще, парти с приятел - мисли за неща, които да правите у дома, приятен почивен ден и пътуване извън града - мисли за предстоящата работна седмица и възможни трудности и т.н. Това води до изтощение и умора, а често и до добавяне на депресивно състояние.
Професорът от университета в Пенсилвания Том Борковик е един от първите изследователи на GAD, който предложи модел на поведение на тази раса.строителство, получило широка популярност и признание [9]. Той беше отговорен за концептуализирането на тревожната функция като форма за избягванесладки образи и чувства, преди всичко остра тревожност. Борковик разглежда тревожността като предимно словесен умствен актив.ност, малко свързана с образи на неприятнина битието, което според него в по-малка степен води до соматични реакции и остра тревожност и по този начин служи като отрицателно подсилване на тревожностталегла. Тоест според модела на Т. Борковик демонътспокойствието ситуативно помага да се избегне острата тревожност и се утвърждава като поведенческа стратегия за хронична тревожност, базирана наханизъм на отрицателна армировка. По-късно неговият изследователски екип започва да разработва по-сложен и сложен когнитивно-поведенчески модел, който включва различни компонентивие, като дерегулация на емоции под формата на лошо разбиране и трудности при изразяване на чувствата и нуждите на човек и свързаните с това трудности втерперсонални отношения [10]. Съответно моделът на психотерапия, предложен от него и неговите колегирапията включва развитието на различни поведенияумения (регулиране на емоциите, комуникативни умения и умения за релаксация) и преструктуриране на когнитивните схеми, съдържащи дезадаптивни вярваниячувства за емоции, на първо място тревоги и безпокойство. Механизмите са подобнитревожни разстройства като страх от страх [13] и тревожност чувствителност [25]. Тези механизми карат пациентите с тревожни разстройства да се развиватразработване на защитни стратегии. В случая на GTR такава защитаНай-стратегията се изразява в засилено избягване на състояния на остра тревожност, използвайки стратегията на хроничнабезпокойство. И накрая, според модела на емоционална дерегулация [23], страхът от емоции в случая на GAD се основава на общ дефицит в способността да се регулират нечии емоционални състояния.изправен, като се започне с разбиране и идентифициране на личниестествени емоции и завършващи с уменията за тяхното управление. Всички тези модели не изключват, а по-скоро се допълват и са получили определено emпирично потвърждение в изследванията.
Едновременно с нарастващия интерес към GTR ипознаването му като много често срещано, трудно за лечение и трудно в последствиятаviyam разстройства обект на специално изследванеспецифичността на тревожността като един от видовете натрапчиви мисли се превърна. Преди всичко маркирайтебеше насочено времето, в което беше проведено изследванетоТе са успели да идентифицират разликите между нормалната и патологичната тревожност [26], като емпирично доказват, че здравите и болните хора се притесняват за подобни неща, но броят на тези неща при пациентите е много по-голям, освен това те имат по-силно чувство на неконтролируемост от тази тревожност. Във връзка с всичко изброено, значението на feзагрижеността за GAD не изглежданеобходимо, ако е възможно, да се разграничи феноменът на тревожност от редица други, в близостза редица параметри, които също принадлежат към класа на натрапчиви (натрапчиви) мисли.
Например, в него се обсъждат разликите междулегло и руминация, особено характерно за пациентите с депресия, които се фокусират върху своите негативни чувства и симptoms, което според модела на депресия на А. Бек е важен механизъм за развитието на депресия. Изследователите подчертават, че безпокойството и преживяването се различават както по отношение на времетоориентация и съдържание на негативни мисли: преживяването е свързано с депресия и минали загуби и неуспехи, а тревожността е насочена към вероятни бъдещи заплахи и е опаснаsti [27]. Фактът, че безпокойството и преживяването са близки, но различни конструкции, се потвърждава от тези факти.анализ [24].
Тревожността и обсесиите също се различават по редица параметри, независимо от тяхната близост като прояватревожност и начини за справяне с нея. Сравнетеанализ на тялото показа, че тревожността е свързана с ежедневните обстоятелства в живота и е по-често егосинтонична и степента на тревожностнеконтролируемост с безпокойство на няколкоko по-ниска, отколкото с мании [28].
Когнитивно-поведенческа терапия за генерализирано тревожно разстройство
Когато работим с пациенти с GAD, ние успешно кандидатствамеИма много класически техники за CBT. Например по-долу е дадена колонна техника за улавяне на задействащи тревожност, артикулиране на натрапчиви мисли, характерни за тревожността в провокативни ситуации, и накрая развитиеалтернативен поглед върху тези ситуации.
Таблица. Пример за работа с пациент с GAD
- Терапия с имели - лечение по метода на терапия с имели, Изследователски институт на Руската академия по естествени науки - Edis Med Co.
- Основни принципи и методи за лечение на урологични заболявания в курортите
- Лечение на късогледство (късогледство) - методи и цени в Новосибирск от клиника "Глазка"
- Нисък пролактин при жените - какви са симптомите, какви са причините, методите за лечение
- Лечение на полипи в червата, Методи за лечение на заболявания