Когато лизингът се признава за преки разходи

Организацията нае производствени съоръжения и оборудване. Наемът се състоеше от две части: постоянна и променлива. Постоянната част е фиксирана и представлява наем за ползване на наетото производствено пространство. Променливата се състои от разходи­електричество, отопление, консумация на вода и други комунални услуги, консумирани от наемателя, тоест това всъщност е плащане за комунални услуги.

Организацията отразява разходите за наемане на производствени цехове, помещения и оборудване, както и разходите за комунални услуги в счетоводството по балансова сметка 26 "Общи разходи". В данъчното счетоводство горепосочените разходи бяха отчетени като косвени разходи, които напълно намаляват основата за корпоративен данък върху доходите. Това счетоводно третиране на разглежданите разходи е установено от компанията в нейната счетоводна политика за данъчни цели.­облагане на печалбата.

Припомняме, че съгласно разпоредбите на чл. 318 от Данъчния кодекс на Руската федерация, преките разходи по метода на начисляване се отнасят до разходите за текущия отчетен (данъчен) период­и те се отписват като продукти, произведения, услуги, които се продават, в разходите за които са взети предвид. И косвените разходи се вземат предвид в даден момент изцяло в разходите за текущия отчетен (данъчен) период.

По време на проверката на място данъчният орган изключи тези разходи от списъка на косвените и допълнително начисли данък върху доходите, санкции и глоби на обща стойност над 1 милион рубли. Компанията не се съгласи с това решение и се обърна към съда.

Данъчни аргументи

Инспекцията обоснова позицията си по следния начин. Такива разходи са свързани с преки производствени разходи и следва да бъдат отписани пропорционално на продадените продукти. Въз основа на параграф 1 от чл. 318 от Данъчния кодекс на Руската федерация, разходите за производство и продажби, направени през отчетния (данъчния) период, са разделени на преки и косвени. Съгласно посочената норма на Данъчния кодекс на Руската федерация преките разходи по метода на начисляване могат да включват:

  • материални разходи, определете­в съответствие с под. 1 и 4 т. 1 от чл. 254 от Данъчния кодекс на Руската федерация;
  • разходи за труд за персонал, участващ в производството на стоки, извършване на работа, предоставяне на услуги;
  • задължителни осигурителни вноски, начислени за възнаграждение на горепосочения персонал;
  • сумата на начислената амортизация върху дълготрайни активи, използвани в производството на стоки, работи, услуги.

В същото време разпределението на разходите за директни и индиректни не може да бъде произволно, но трябва да бъде икономически обосновано, тоест да съответства на технологичния процес.

Интересното е, че при вземане на решение данъчният орган взе предвид, че платецът разполага и с помещения, в които управленски и друг персонал, който не участва пряко в производството на­продукти. Наемът за тези помещения е квалифициран от инспектората като непряк разход, подлежащ на отчитане през периода­de възникването му.

Фирмени аргументи

От друга страна, организацията протестира срещу определянето на наема за производствени цехове за преки разходи.

В исковата си молба компанията се фокусира върху характеристиките­тик от данъчния орган в акта и решението на теренната данъчна ревизия на списъка на преките разходи, предложен от нормата на параграф 1 на чл. 318 от Данъчния кодекс на Руската федерация, като препоръчителен (необвързващ) и неизчерпателен, считайки, че този списък с преки разходи е окончателен и не подлежи на широко тълкуване.

Също в подкрепа на тяхната позиция ­фирмата се позова на факта, че разпоредбите на нейната счетоводна политика за данъчни цели­облагане на печалбите в пълен размер, без никакви допълнения или изключения, повторете нормите на чл. 318 Данъчен кодекс.

Присъди на съда

Разглеждайки спора, първата инстанция не намери основания да задоволи изискванията на организацията. Тя се съгласи с квалификацията на данъчния орган за оспорваните разходи. Аргументите са следните.

Списъкът на преките разходи, който съдържа параграф 1 от чл. 318 от Данъчния кодекс на Руската федерация, е отворен по своята същност и изобщо не е консултативен и по никакъв начин не е изчерпателен, както твърди данъкоплатецът. По този начин платецът може да включи в преките разходи други разходи, които не са посочени в Данъчния кодекс на Руската федерация. Кодексът не ограничава организацията да решава кои разходи (преки или косвени) не са посочени в чл. 318 от Данъчния кодекс на Руската федерация разходи. Съдът взе предвид аргумента на данъчните власти, че разпределението на разходите за пряко и непряко трябва да бъде обосновано и да зависи от технологичните процеси. Освен това определени разходи могат да бъдат отчетени като косвени, само ако няма възможност те да бъдат приписани на директни.

Данъчният орган отиде в касацията, която счете заключенията на колеги от втора инстанция за неоснователни. Третата инстанция посочва, че обжалваното решение не само съдържа формулата за изчисление, но също така посочва размера на разходите, свързани с изпратените продукти, продуктовите баланси в склада и определя размера на данъка, който трябва да бъде платен. В същото време данъкоплатецът не опроверга това изчисление.

Нека се опитаме да разберем колко разумно е съдебното решение. Разбира се, по отношение на променливия наем, който е платен за "комуналния", съдът е прав. Член 318 от Данъчния кодекс на Руската федерация гласи, че материалните разходи, към които под. 5 стр. 1 от чл. 254 от Данъчния кодекс на Руската федерация включва разходите „за­литий, вода, енергия от всички видове, изразходвани за технологични цели, генериране (включително от самия данъкоплатец за производствени нужди) на всички видове енергия, отопление на сгради, както и разходи за производство и (или) придобиване на капацитет, разходи за трансформация и предаване на енергия "са прави.

Що се отнася до директно наемните разходи и други видове разходи, които не са посочени в Кодекса, според позицията на Федералната данъчна служба на Русия, подкрепена от арбитражните съдилища, правото на самостоятелно определяне на „косвения“ списък на разходите изисква данъкоплатецът мотивирайте решението. Министерството на финансите на Русия отеква в тях.