Книги за инфаркт на миокарда

Инфаркт на миокарда

Глава 2. Патоморфология и патофизиология на инфаркта на миокарда

2.1. Морфологични промени

2.2. Основни патофизиологични промени

2.3. Промени в метаболитните процеси в сърдечния мускул в острия период на миокарден инфаркт

2.4. Основни промени в други органи и системи

2.5. Имунна система и миокарден инфаркт

Глава 3. Прединфаркт

Глава 4. Клинична картина на миокарден инфаркт

4.1. Клинични възможности за настъпване на миокарден инфаркт

4.1.1. Опция за болка

4.1.2. Астматичен вариант

4.1.3. Коремна (гастралгична) опция

4.1.4. Аритмичен вариант

4.1.5. Цереброваскуларен вариант

4.1.6. Слаб симптом (асимптоматичен?) Миокарден инфаркт

7.7. Усложнения от страна на стомашно-чревния тракт

7.8. Уринарни нарушения

7.9. Постинфарктен автоимунен синдром на дресьор

7.10. Синдром на предната гръдна стена. Синдром на рамото

7.11. Психични разстройства при миокарден инфаркт

Глава 12. Основни принципи на лечението на миокарден инфаркт

12.7. АСЕ инхибитори

12.8. Доболнично лечение

Глава 13. Лечение на сърдечни аритмии

13.1. Лечение на синусова тахи- и брадикардия, брадиаритмии и други нарушения на проводимостта

13.2. Лечение на суправентрикуларни аритмии

13.3. Лечение на камерни аритмии

13.4. Лечение за внезапен сърдечен арест

13.5. Инструментални методи за лечение на сърдечни аритмии при пациенти с миокарден инфаркт

13.5.1. Електроимпулсна терапия

13.5.2. Други инструментални методи за възстановяване на синусовия ритъм или намаляване на ектопичната тахикардия

13.5.3. Повишена сърдечна стимулация

Глава 14. Лечение на остра сърдечна недостатъчност

14.1. Евкинетичен тип хемодинамика

14.2. Хиперкинетичен тип хемодинамика

14.3. Застоял тип хемодинамика. Белодробен оток

14.4. Хипокинетичен тип хемодинамика. Кардиогенен шок

14.5. Хиповолемичен тип хемодинамика

14.6. Особености на централната хемодинамика при инфаркт на миокарда на дясната камера

Глава 15. Лечение на други усложнения при миокарден инфаркт

15.1. Лечение на епистенокардиален перикардит

15.2. Лечение на ранна постинфарктна ангина

15.3. Лечение на тромбоемболия

15.5. Лечение на пареза на стомашно-чревния тракт и пикочни нарушения

15.6. Лечение на синдром на постинфарктния дрейлър

15.7. Лечение на психични разстройства

Инфаркт на миокарда

Юлиан Семенович Семьонов. Инфаркт на миокарда

Отначало Плутарх не разбираше за какво става дума. Той беше увлечен от преразглеждането на главата за предателя Алкивиад и затова разсеяно отговори на ликтора, който донесе това искане на управителя, с учтиво и разсеяно съгласие.

В главата за Алкивиад Девсон се засмя на мястото, където Плутарх говори за състезанието на пролетната трева. В пасажа съперникът на Алкивиад извика: "Защо драскате като жена?!" Алкивиад отговори: "Глупак, драскам се като лъв!" Гледайки смеещия се Девсън, Плутарх реши, че това парче ще трябва да бъде пренаписано и по-прецизни акценти.

Без да преработва нищо наново, Плутарх отишъл на следващия ден при римския управител, желаейки да получи друг ценител. Римските стражи обаче не го пуснаха в двореца. Ръководителят на охраната се извини на Плутарх с твърде крещящи термини, което показа неговото невежество.

„Законът на римляните е един и същ за всички“, каза шефът на охраната. - За съжаление, не сте ни информирали предварително за вашето посещение, така че губернаторът не може да прекъсва разговора си с колеги от армията. Но веднага ще му предам работата ви.

Плутарх се върна у дома за вечеря. Най-големият син донесе пъдпъдъци, масата беше цветна, виното беше поднесено тръпчиво, от планината, много леко. Плутарх изобщо пиеше малко и ако го пиеше, това беше само леко вино. Затова той казал на приятелите си: „Аз съм грешен на зрялост, като младеж и силен, като боец“.

След вечеря Плутарх чел на глас на древните, минал през спящия град, седнал на брега с крака във водата и заспал. Той веднага заспа, щом главата му докосна възглавницата. На сън той видя много лайна и се събуди щастлив, защото да види лайна в съня е знак за богатство.

Следобед те дойдоха при него от губернатора с покана да посетят двореца. Затова те казаха: „Добре дошли в двореца за следобедна беседа“. Плутарх беше любезен човек и затова не се смееше в очите на непознати - не обичаше бомбаст.

Губернаторът стана от масата и отиде да се срещне с Плутарх. Прегърнал историка, той го седна до прозореца, седна до него и отначало те си казаха обичайните поздрави, приети сега в Рим, които се стремяха да съчетаят най-широката демокрация с изисканата аристокрация. Плутарх отбеляза за себе си, че управителят е облечен като обикновен войник; суровата материя на дрехите му подчертаваше развитите рамене на спортиста. Губернаторът поръси речта си както с остри думи, така и с добри откъси от речите на класиците на Рим и Гърция. Плутарх лесно имитира стила си, защото беше гений, а геният задължително е художник и хитър. Вицекралят реши, че благоприятства Плутарх и че е готов за откровеност. И тъй, той отиде до масата, донесе ръкописа на историка и каза:

- Това е прекрасно произведение, поздравявам ви, светило на атинската философия.

- Прекалено си мила с мен - отвърна Плутарх.

- Имам много радостни минути, като те чета.

- Само минути? В устната реч работата ми звучи повече от три часа. Колко малко добри реплики има, ако мога да ви дам само минути радост!

- За мен няма часовник - парира губернаторът, - ние, военни, измерваме историята в минути, защото битката е загубена или, напротив, спечелена не за час, а точно за минута.

Плутарх беше изненадан от този отговор, защото той беше не само умен, той беше строг и суров в своята правда. Плутарх осъзна, че губернаторът се готви да каже главното. Той не сгреши.

- Ще ми позволите ли да бъда откровен с вас? - попита управителят.

Плутарх искаше да го помоли да не бъде откровен с него - той се страхуваше от откровеността на тираните - но той отговори със сдържано съгласие.

- За кого си мислихте, когато започнахте тази работа? - попита губернаторът. - Какво си помисли? Какво искахте да изразите? Защо се обаждаш?

- Не призовавам никого за нищо. Описвам фактите.

- Не ме заблуждавайте! Във вашата работа се излагат на показ крехкостта и суетата на човешкото съществуване - бъди човек гений, бил глупак. Това е същността на вашата работа. И вие искате воинът да влезе в битка, до смърт заради моята кауза, след като прочетете работата си? Мислите ли, че ще отиде да се бие с Персия, след като е срещнал спокойния ви хумор? Да не говорим, че главният герой във вашата работа не е герой или боец, а завист. Чест ви - оказва се, че възходите и паденията на героите са резултат само на едно нещо - човешката завист. И искате моите легионери да прочетат това? Всички вие умряхте от завист - всяка една! А къде са законите на развитието? Къде е логиката на борбата. Къде са плановете на боговете. Какво общо има завистта с нея?!

- Огледай се - каза Плутарх. „Нали тези, с които сте започнали, не завиждат на сегашното ви величие? Те ваши съюзници ли са? Или им вярвате? Устната им не пада ли, когато говорят за вашия успех? Не е ли горчиво в устата им, когато хората ви ръкопляскат, но изобщо не ги познават? Няма ли да се зарадват, ако паднеш?

Губернаторът дълго мълчеше и след това започна да говори, сякаш даваше заповеди:

„Живеете в Атина, управлявана от Рим. За да живеете тук, трябва да потвърдите случая ми. Трябва да бъда рязък с теб насаме, за да изразя публично признаци на уважение. Така че простете ми за грубостта, но суровостта в името на величието на нацията ще бъде простена от историята.

- Историята се създава от историци.

- Добре. Но само тази книга ще остане в историята, която ще бъде отпечатана. И отсега нататък давам право на печат. Писането за сандъка е глупаво. След вашата смърт децата ще изхвърлят сандъка като стари боклуци, а дъждът ще съсипе ръкописите: моите хора от архивите ще се погрижат за това. Ерго: Вашата книга не може да стане история такава, каквато е. Забранявам й.

- Вероятно. Но това е произвол над личността на Плутарх в името на доброто и величието на нацията.

- Вие сте убедени, че нацията в името на своето величие трябва да унижи Плутарх?

- Искам да запазя вашата книга. Аз съм ти приятел, защото ти си Плутарх. Всяка глава трябва да бъде придружена от заключения, които ясно и недвусмислено да изразят вашата позиция. В тези кратки заключения ще бъдете задължени да говорите ясно за това, което смятате за добро и кое е лошо. Не се страхувайте силно да осъдите злото и да повторите името на героя два пъти. Между другото, сцената, в която Алкивиад се драска по време на битката, е прекрасна, засмях се като луд. Той е дребен търговец, осъзна Плутарх. „Да се ​​смееш като луд“ е фраза, използвана от търговци с нечиста кръв “.

Плутарх умира на масата около четири месеца след разговор с губернатора от Рим. Тогава те не знаеха как се нарича тази мигновена смърт на бюрото. Сега това заболяване е общоизвестно - инфаркт на миокарда.

Инфаркт на миокарда

Издател: Медицинска новинарска агенция