Книгата Женени за черния лорд, или Мъжете са еднакви навсякъде, чете се онлайн Джулия Славачевская

- Изключително лудо! - обади ми се Светка. Щях да знам каква музика звучи за ушите ми. Няма да излезе от нашия Светик зла кучка. Той не знае как да удря възпалените места, защото не ги вижда банални. Бих казал: „Всички сте толкова бляскави“, - за Бога, не бих ви пуснал на прага!

Прозявайки се, попитах нашата ученическа мега-дама:

- Светлина и защо кучетата сънуват?

- Ами - тя прие важността, оседлавайки любимия си кон, - всъщност кучето е приятел. Следователно, към приятелство. И какви бяха очите ѝ?

- Какво ... - започнах да си спомням. - Голям и зловещ.

- Не, какъв цвят на очите - обясни Светка.

Замислих се. Сънят беше неясен и незапомнен, сънувах го със завидна редовност всяка вечер през изминалата седмица. Щом затворя очи, веднага се озовавам през Средновековието и участвам в щурмуването на замъка. Дори в съня си усещам дима от пожари и чувам писъците на хората. Ясно си спомням само огромно черно куче, което ме следваше по петите и внимателно гледах със зловещи светещи очи. Приказка "Огниво" в съвременна интерпретация. Тъмнина! Горящ упорит поглед преследва денем и деня. Казват също, че кучетата мечтаят за приятелство. Лъжа.

„Изглежда зелено“, изрових се от паметта си. - Но не съм сигурен.

- Ако зелено, тогава, вероятно, ви преследва магьосник. Пазете се от магьосничество, носете кръста, без да махате - каза Света с увереност в правотата си. И тя се върна към въпроса, който я тревожеше:

- Не, имам тренировка. - затворих и потърках очи.

И все пак той искаше да спи брутално. Недоспиване напоследък.

Опитвайки се да се съсредоточа върху учебника, разбрах, че искам да подремвам все повече и повече, затова се отказах от идеята да се тъпча. Мързеливо си събрах куфара и се потъпках да практикувам фехтовка.

Вече наближавайки спортния комплекс, видях Сергей. Седеше в кафене близо до входа и духаше бира от висока замъглена чаша в компанията на приятели. Гримасирайки се, престорих се, че не го забелязвам през стъклото, и с бърза крачка се втурнах в залата с надеждата да се измъкна.

Маневрата се провали.

Ето защо прилично образованите момичета от почтено семейство не могат открито да изпращат нецензурни думи на млади хора, които не разбират думата „не“?

- Здрасти - поздравих кисело, но не промених траекторията. За съжаление гениалният ми план не беше увенчан с успех и бях прихванат, притиснат в ъгъла.

- Изчакайте! Трябва да поговорим. Защо ме отбягваш?

Ооо, винаги е едно и също Първо ще си го забият в главите, а след това ще люлеят книжката. Смъртни мъки.

- За какво искаш да говорим? - попитах аз, като с цялата си външност сигнализирах за пълно нежелание да се подреждат личните отношения.

- Искам да разбера защо бягаш от мен? - изтърси първият красавец от курса, изпъкнали крехки гръдни мускули.

- Искам и бягам! За какво.

- Какво. - не разбра.

- Защо трябва да знаете това?

- Тогава, че искам да се срещна с теб - каза ми покровително русият мачо.

- Сериозно? - Бях неискрено изненадан, бавно се измъкнах от стегнатата му прегръдка. - Собственикът е майстор. - Попитах: - Знаете условията?

- Какви условия? - погледна ме към кръгли сини очи.

Вдигнах рамене и извадих мобилния си телефон. Натискайки бутоните и чувайки отговора, тя щастливо извика:

- Здравей, командос! Има случай! Можеш ли да говориш?

- Давай, - любезно разреши средният брат.