Ключови възможности за кредитиране от МВФ

2. Кредитни акции. Средствата в чуждестранна валута, които могат да бъдат придобити от държава-членка над резервния дял (в случай на пълното му използване, притежанията на МВФ във валутата на страната достигат 100% от квотата) се разделят на четири кредитни дяла или траншове (Кредитни траншове), всеки 25% от квотата ... Достъпът на страните членки до кредитните ресурси на МВФ в рамките на заемни акции е ограничен: размерът на валутата на дадена държава в активите на МВФ не може да надвишава 200% от нейната квота (включително 75% от квотата, предоставена чрез абонамент). По този начин максималният размер на заема, който една държава може да получи от Фонда в резултат на използването на резерва и заемните акции, е 125% от нейната квота. Хартата обаче дава на МВФ правомощието да прекрати това ограничение. На тази основа ресурсите на Фондацията в много случаи се използват в суми, надвишаващи лимита, определен в хартата. Следователно понятието „горни кредитни акции“ (Upper Credit Tranches) започва да означава не само 75% от квотата, както в ранния период на МВФ, но сумите, надвишаващи първия кредитен дял.

3. Резервни договорености. Резервни договорености) (от 1952 г.) предоставят на държава членка гаранция, че в рамките на определен размер и по време на срока на споразумението, при спазване на договорените условия, страната може свободно да получава чуждестранна валута от МВФ в замяна на националната. Тази практика на отпускане на заеми е откриването на кредитна линия. Докато използването на първата заемна акция може да се извърши под формата на окончателна покупка на чуждестранна валута, след като Фондът одобри искането му, тогава разпределението на средствата срещу горните заемни акции обикновено се извършва чрез споразумения със страните членки на резервни заеми. От 50-те до средата на 70-те години договорите за заем в режим на готовност имаха срок до една година, от 1977 г. - до 18 месеца и дори до 3 години поради увеличаване на дефицита на платежния баланс.

4. Разширен механизъм на кредитиране (англ. Механизъм за разширен фонд) (от 1974 г.) добавени резервни и кредитни дялове. Той е предназначен да предоставя заеми за по-дълги периоди и в по-големи суми по отношение на квотите, отколкото при обикновените заемни акции. Причината за призива на страната към МВФ за заем в рамките на разширеното кредитиране е сериозен дисбаланс в платежния баланс, причинен от неблагоприятни структурни промени в производството, търговията или цените. Удължените заеми обикновено се предоставят за три години, ако е необходимо - до четири години, на определени порции (траншове) на определени интервали - веднъж на всеки шест месеца, тримесечно или (в някои случаи) месечно. Основната цел на заемите в режим на готовност и отпуснатите заеми е да подпомогнат страните-членки на МВФ за изпълнение на програми за макроикономическа стабилизация или структурни реформи. Фондът изисква страната заемател да изпълни определени условия и степента на тяхната твърдост се увеличава с преминаването от един кредитен дял към друг. Преди да получите заем, трябва да бъдат изпълнени няколко условия. Задълженията на страната заемополучател, предвиждащи прилагането на подходящи финансови и икономически мерки, са записани в писмото за намерение или Меморандума за икономически и финансови политики, изпратени до МВФ. Напредъкът при изпълнение на задълженията от страната получател се наблюдава чрез периодична оценка на конкретните критерии за изпълнение, предвидени в споразумението. Тези критерии могат да бъдат или количествени, отнасящи се до определени макроикономически показатели, или структурни, отразяващи институционални промени. Ако МВФ счита, че страната използва заема в противоречие с целите на фонда, не изпълнява задълженията си, той може да ограничи отпускането на заеми, да откаже да предостави следващия транш. По този начин този механизъм позволява на МВФ да упражнява икономически натиск върху страните заеми.

Видове помощ от МВФ:

- нетни резервни траншове;

- кредитни линии (траншове);

- специални кредитни (фондови) линии;

- заеми за структурно приспособяване за най-слабо развитите страни.

Група на Световната банка (англ. Група на Световната банка) - пет организации, създадени по различно време и обединени функционално, организационно и териториално, чиято цел в момента е да предоставят финансова и техническа помощ на развиващите се страни.

Групата на Световната банка включва следните организации:

1. Международна банка за възстановяване и развитие - МБВР (англ. w: bg: Международна банка за възстановяване и развитие - МБВР)

2. Международна асоциация за развитие - IDA (англ. w: bg: Международна асоциация за развитие - IDA)

3. Международна финансова корпорация - IFC (англ. w: bg: Международна финансова корпорация - IFC)

4. Многостранна агенция за гарантиране на инвестициите - MIGI (англ. w: bg: Агенция за многостранна инвестиционна гаранция - MIGA)

5. Международен център за уреждане на инвестиционни спорове - ICSID (англ. w: bg: Международен център за уреждане на инвестиционни спорове - ICSID)