Клиничен протокол за диагностика и лечение на сърдечна недостатъчност, Обща медицина

КЛИНИЧЕН ПРОТОКОЛ

диагностика и лечение на сърдечна недостатъчност

СЕКЦИЯ 1

ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Хроничната сърдечна недостатъчност (наричана по-долу СН) е синдром с комплекс от характерни симптоми (задух, умора, намалена физическа активност, отоци и др.), Които са свързани с неадекватна перфузия на органи и тъкани в покой или по време на тренировка и често със задържане на течности в тялото.

Основната причина е нарушение на способността на сърцето да се пълни или изпразва поради увреждане на миокарда, както и дисбаланс на вазоконстрикторната и вазодилататорната неврохуморална система.

Разграничаване между остра и хронична сърдечна недостатъчност. Под остра сърдечна недостатъчност е обичайно да се има предвид появата на остра (кардиогенна) диспнея, свързана с бързото развитие на белодробна конгестия до белодробен оток или кардиогенен шок (с хипотония, олигурия и т.н.). Хроничната СН е по-честа, която се характеризира с повтарящи се епизоди на обостряне (декомпенсация), проявяващи се с внезапно или, по-често, постепенно увеличаване на симптомите и признаците на хронична СН.

Диагностиката на сърдечната недостатъчност и консултациите на специалисти трябва да се извършват в съответствие с този клиничен протокол, в зависимост от нивото на тяхното поведение: в условията на област, междурайон (ако има необходимото оборудване и специалисти), регионални и републикански здравни организации.

HF медикаментозната терапия трябва да се прилага на всички пациенти в съответствие с този клиничен протокол, независимо от нивото на нейното приложение.

Хирургичното лечение на СН трябва да се извършва в съответствие с този клиничен протокол, в зависимост от нивото на неговото прилагане: в условията на регионалните (ако има необходимото оборудване и специалисти) и републиканските здравни организации.

РАЗДЕЛ 2

ДИАГНОСТИКА И ЛЕЧЕНИЕ НА СЪРЦЕВИ УПАКОВКИ

Нозологична форма на заболяването (ICD-10 код)