Диагностика и лечение на стафилококова инфекция

Диагностика на стафилококовата инфекция

Стафилококовата инфекция се диагностицира въз основа на откриване на гнойни огнища на възпаление. Откриването на патогенни стафилококи във фокуса на лезията и особено в кръвта е от решаващо значение. За серологична диагностика се използва РА с автоштам и музеен щам на стафилококи. Увеличаването на титъра на антителата в динамиката на заболяването несъмнено показва неговата стафилококова природа.

Титърът на аглутинините при RA 1: 100 се счита за диагностичен. Диагностичните титри се откриват на 10-20-ия ден от заболяването.

Комплексът от лабораторни методи използва реакцията на неутрализиране на токсина с антитоксин. Увеличаването на титъра на антистафилолизин и антитоксин също показва стафилококова природа на заболяването. Тези реакции обаче са по-малко ясни при новородени и недоносени бебета. В момента традиционните методи се заменят с PCR, ELISA, латекс аглутинация.

Лечение на стафилококова инфекция

При леки форми на локализирана стафилококова инфекция обикновено е достатъчна симптоматичната терапия.

При тежки и умерени форми се използва комплексна терапия: антибиотици и специфични антистафилококови лекарства (антистафилококов човешки имуноглобулин, антистафилококова плазма, стафилококов анатоксин, стафилококов бактериофаг, стафилококова ваксина). Според показанията се използват хирургични методи на лечение, неспецифична терапия за детоксикация, витаминна терапия. За профилактика и лечение на дисбактериоза се използват бактериални препарати (acipol, bifistim, bifidumbacterin, bifikol dry и др.), Както и стимулираща терапия, която повишава защитните механизми на организма (taktivin).

Пациентите с тежки форми на стафилококова инфекция, независимо от възрастта, подлежат на задължителна хоспитализация. Новородените и особено недоносените бебета се хоспитализират с леки прояви на стафилококова инфекция.

От антибактериалните лекарства за предпочитане са полусинтетичните пеницилини, устойчиви на пеницилиназа, цефалоспорини от III и IV поколение.

При остър сепсис, абсцедираща деструктивна пневмония, менингоенцефалит се предписват два антибиотика едновременно в максимални дози. Интравенозното приложение е най-ефективно.

Специфични антистафилококови лекарства

  • За всички тежки и генерализирани форми на стафилококова инфекция, използвайте човешки имуноглобулин антистафилококов. Това лекарство съдържа не само анти-стафилококови аглутинини, но и антитоксин, прилага се интрамускулно в доза 5-6 AU/kg на ден, всеки ден или през ден, за курс от 5-7 инжекции. Понастоящем се произвежда антистафилококов човешки имуноглобулин за интравенозно приложение, който се препоръчва за употреба при сепсис и други тежки генерализирани форми на стафилококова инфекция.
  • Хиперимунна антистафилококова плазма съдържа анти-стафилококови антитела (антитоксин) и има бактерициден ефект върху стафилококи. Инжектира се интравенозно с интервал от 1-3 дни при 5-8 ml/kg (поне 3-5 пъти).
  • Стафилококов анатоксин използва се за стимулиране на производството на специфичен стафилококов антитоксин. Показан е в случаи на продължително протичане на пневмония, сепсис, ентероколит, повтаряща се стафилодермия, фурункулоза и други заболявания, когато способността на организма към имуногенеза е особено инхибирана. Toxoid се прилага подкожно в нарастващи дози (0,1-0,2-0,3-0,4-0,6-0,8-1,0 U) с интервал от 1-2 дни.

Общите принципи на лечение на стафилококов гастроентерит и ентероколит са същите като при други остри чревни инфекции. Пациентите са хоспитализирани по клинични и епидемиологични показания.

При хранителна токсикоинфекция през първия ден от заболяването е необходимо стомаха да се измие с 2% разтвор на натриев бикарбонат. При тежка токсикоза с дехидратация първо се извършва инфузионна терапия, а след това орална рехидратация.

При стафилококови кожни инфекции (циреи, карбункули, стафилодермия и др.) Използването на стафилококова терапевтична ваксина има добри резултати. Лекарството се инжектира подкожно в рамото или подлопатката. Курсът на лечение се състои от еднократни ежедневни инжекции по определена схема за 9 дни. При заболявания с често срещани кожни лезии, протичащи с рецидиви, препоръчително е курсът на лечение да се повтори след 10-15 дни.