Класен час "За хитростта и неблагодарността", клас 2
Морален час за по-малки ученици
Цели и цели
- да възпитава такива морални качества като честност, отзивчивост, доброта;
- да затвърди възприятието на децата за хитрост и неблагодарност като отрицателни качества.
Предварителна работа
Изучаване на стихове, подготовка на драматизирани приказки.
Класен час
Четене и обсъждане на приказката на В. Дал „Лисицата и мечката“
Имало едно време кума-лисица; уморена от лисицата в напреднала възраст да се ловува, така че тя дойде при мечката и започна да пита за жилищата:
- Пуснете ме, Михайло Потапич, аз съм стара лисица, учен, ще отделя малко място, а не том, няма да го погребвам, освен ако не спечеля пари след вас.
Мечката се съгласи. Лисицата се премести да живее с мечката и започна да разглежда и подушва къде всичко лежи. Мишенка беше добре зареден, изяде сит и добре нахрани лисицата. Тук тя забеляза вана с мед в сенетите, а лисицата като мечка обича да яде сладкиши; Тя лежи през нощта и мисли как би могла да отиде и да оближе меда; лъже, потупва опашката си и пита мечката:
- Мишенка, никой не ни чука?
- И тогава - казва той - чукат.
- Това, за да знам, за мен, за старото лекарство, дойде.
- Ами - каза мечката, - върви.
- О, куманек, не искам да ставам!
- Е, добре, вървете - подкани мечето, - няма да заключвам вратите.
Лисицата ахна, слезе от печката и когато излезе през вратата, откъдето взе ревността си! Тя се качи на рафта и, добре, поправи ваната; Ядох, ядох, изядох целия връх, изядох си пълнежа; затвори ваната с парцал, покри я с кръг, постави я с камъче, подреди всичко като мечка и се върна в хижата, сякаш нищо не се е случило.
Мечката я пита:
- Какво, куме, стигна далеч?
- Отблизо, куманек; извикали съседите, детето им се разболяло.
- Е, аз се чувствам по-добре?
- Как се казва детето?
- Не съм чувал такова име - каза мечката.
- И-и, куманек, никога не познаваш прекрасни имена по света!
Мечката заспа и лисицата заспа.
Лисицата хареса меда, така че той лежи в друга нощ, потупва опашката си на пейката:
- Мишенка, няма начин някой отново да ни чука?
Мечката изслуша и каза:
- И тогава, куме, почукай!
- Това, за да знам, те дойдоха за мен!
- Е, върви, върви - каза мечката.
- О, куманек, не ми се става, чупя стари кости!
- Е, добре, вървете - подкани мечето, - няма да заключвам вратите зад вас.
Лисицата ахна, слизайки от печката, притича се към вратата и когато излезе през вратата, откъдето взе ревността си!
Качих се на рафта, стигнах до меда, ядох, ядох, изядох цялата среда; след като изядох пълнежа си, затворих ваната с парцал, покрих я с кръг, сложих я с камъче, сложих всичко както трябва и се върнах в хижата.
И мечката пита:
- Далеч, куме, отиде?
- Отблизо, куманек. Обадиха се съседите, детето им се разболя.
- Е, аз се чувствам по-добре?
- Как се казва детето?
- Не съм чувал такова име - каза мечката.
- И-и, куманек, никога не познаваш прекрасни имена по света! - отговорила лисицата.
И двамата заспаха.
Лисицата харесала меда; тук на третата вечер
лъже, потупва опашката си и пита самата мечка:
- Мишенка, някой пак ни чука?
Мечката изслуша и каза:
- И тогава, куме, почукай.
- Това, за да знам, те дойдоха за мен.
- Е, куме, иди, ако се казваш - каза мечето.
- О, куманек, не искам да ставам, чупи стари кости! Сами виждате - не ви позволяват да спите нито една нощ!
- Е, добре, ставай - подкани мечето, - няма да заключвам вратите.
Лисицата изпъшка, изпъшка, слезе от печката и се плъзна към вратата, а когато излезе през вратата, откъдето взе ревността си! Тя се качи на рафта и тръгна към ваната; яде, яде, яде всичко последно; След като изядох пълнежа си, затворих ваната с парцал, покрих я с кръг, забих я с камъче и прибрах всичко както трябва. Вкъщи тя се качи на печката и се сви.
И мечката започна да пита лисицата:
- Отиде ли далеч, куме?
- Е, аз се чувствам по-добре?
- Как се казва детето?
- Последен, Куманек, Последен, Потапич!
- Не съм чувал такова име - каза мечката.
- И-и, куманек, никога не познаваш прекрасни имена по света!
Мечката заспа и лисицата заспа.
Дали дълго време, или за кратко време, лисицата искаше мед - в края на краищата, лисицата е сладка, - така че тя се престори на болна: kakhi da kakhi, не дава почивка на мечката, тя кашля цяла нощ.
- Клюки, - казва мечката, - поне щеше да лекува.
- О, куманек, имам отвара, само и само да добавя мед към нея, и всичко ще бъде пометено на ръка.
Мечката стана от леглото и излезе във входа, свали ваната - ваната е празна!
- Къде отиде медът? - изрева мечката. - Кума, това е твоята ръчна работа!
Лисицата се закашля толкова много, че тя не даде отговор.
- Кума, който яде мед?
- Да, моя, това беше във ваната!
- Ако твоят беше, значи си ял - отговори лисицата.
- Не, - каза мечката, - не го изядох, всичко беше около брега; това означава, че ти, куме, си играл палав?
- О, ти някакъв нарушител! Извикахте ме, горкото сираче, на ваше място, но искате да се отървете от света! Не, приятелю, не е атакуван така! Аз, лисицата, веднага разпознавам виновния, разузнавам кой е ял мед.
Тук мечката се зарадва и каза:
- Моля, клюки, разузнавач!
- Е, нека легнем срещу слънцето - който разтопи мед от стомаха си, той го е изял.
Тук легнаха, слънцето ги затопли. Мечката започна да хърка, а лисицата е по-вероятно да отиде в къщата: тя изстърга и последния мед от ваната, намаза с нея мечката и сама, след като си изми лапите, събуди мечката.
- Ставай, намерих крадеца! - вика в ухото на мечката.
- Където? - изрева мечката.
- Да, това е мястото - каза лисицата и показа на мечката, че целият му корем е в мед.
Мечката седна, потърка очи, прокара лапа по корема - лапата все още се държеше и лисицата го упрекна:
- Виждате ли, Михайло Потапович, слънцето е стопило мед от вас! Давай, куманек, не обвинявай някой друг!
Като каза това, лисицата махна с опашка, но само мечката я видя.
Въпроси за дискусия:
- Какво можеш да кажеш за лисицата? Какво е тя?
- Това добро качество ли е - хитър?
Били ли сте някога хитър, като Кристофър Робин в стихотворението „Възпаление на хитростта“?
Дете.
И ме погледнаха в устата,
И всички бяха ужасени:
Прасето нямаше да излезе
От ридания и хрипове
Не след дълго преди грип,
И лекарят за хрипове,
И лекарят на ридания,
И самият известен
Професор по грип
Дойде на обаждането.
И стои до леглото,
И колко за през нощта
Ядеше карамел,
И как спеше през нощта.
И лекарят за хрипове,
Каза, че при хрипове
И лекарят на ридания -
Какво е необходимо при ридания
За да се хареса във всичко.
Ами ако болните
Всичко, всичко, което той иска,
Няма да има болест,
И Кристофър Робин,
Следващият ден
Сега не е ли време
Помислете за друга игра? "
Д. Милн, прев. Б. Заходера
Учител. Коя друга дума може да замени думата „хитър“? (Лъжа, лъжа.) Добре ли е да бъдеш хитър? Уважават ли се хитри хора? (Отговори на деца.)
Творческа работа „Поставяме приказка
Учител. Сега ще работим в екипи.
Задание: Всеки отбор трябва да промени края на приказката, така че хитростта да бъде наказана. Капитанът на отбора чете приказка, след което всички участници я инсценират.
ЛИСИЧКА СЕСТРА И ВЪЛК
Имало едно време дядо и жена. Дядото казва на жената:
- Ти, жено, печи пайове, а аз ще отида за риба. Хванах риба и прибирам вкъщи цяла количка. Така той отива и вижда: лисицата се свива и лежи на пътя.
Дядото слезе от каруцата, качи се при лисицата, но тя не мърда, лъже себе си като мъртва.
- Тук ще има подарък за жена ми - каза дядото, взе лисичката и я сложи на каруцата и продължи напред.
И лисичката отдели време и започна леко да изхвърля всичко от количката за риба и риба, всичко за риба и риба. Изхвърлих цялата риба и се оставих.
- Е, старице - казва дядото, - каква яка я донесох за козината ти?.
- Там, на количката - и рибата, и яката. Една жена се приближи до количката: без яка, без риба и започна да се кара на съпруга си:
- О, ти. Така и така! Все още си мислил да измамиш!
Тогава дядото разбра, че лисицата не е мъртва; опечален, опечален, но нямаше какво да се направи. И лисицата събрала на куп всички разпръснати по пътя риби, седнала и яде за себе си. Вълк върви към:
- Напълнете го сами и яжте.
- Ека, хванах го; ти, куманек, отиди до реката, сложи hzost в дупката - самата риба се придържа към опашката, но виж, седни по-дълго, иначе няма да я хванеш.
Вълкът отиде до реката, спусна опашката си в дупката. Беше зима. Той вече седеше, седеше, седеше цяла нощ, опашката му замръзна. Опитах се да стана: не беше там.
"Ека, колко риби са паднали и не можеш да го извадиш!" - той си мисли.
Той поглежда, а жените отиват за вода и викат, виждайки сивото:
- Вълк, вълк! Удари го! Бийте го!
Те дотичаха и започнаха да бият вълка - някои с иго, други с кофа, други с каквото и да било. Вълкът скочи, скочи, откъсна опашката си и започна да бяга, без да поглежда назад.
„Ами - мисли той, - ще ти се отплатя, клюкари!“
И малката сестра-лисица, след като изяде рибата, искаше да опита, ако не можеше да извлече нещо друго. Качих се в една от колибите, където жените пекоха палачинки, но удариха главата ми във вана с тесто, намазах се и избягах. И вълкът да я срещне:
- Така ли преподавате? Бит съм цял!
- Ех, куманек - казва малката лисица-сестра, - поне ти кървиш, но аз имам мозък, те ме заковаха по-силно от твоя; Влача се.
- И това е вярно, - казва вълкът, - където отидеш, клюки; седни на мен, ще те заведа.
Лисичката седна на гърба му и той я понесе. Ето малката сестра-лисица, която седи и бавно казва:
- Битият непобеден е късметлия, битият непобеден е късметлия.
- Какво си, клюкари, кажи?
- Аз, куманек, казвам: битият е късметлия.
- Така че, клюки, така!
ЛИСИЦА И ЛАПОТОК
Лисицата тръгна по пътеката и намери лапот, дойде при селянина и попита:
- Учителю, оставете ме да спя.
- Никъде, лисице! Отблизо!
- Колко място ми трябва! Аз самият съм на пейката, а опашката под пейката.
Оставят я да пренощува. Тя казва:
- Постави моята лапа на пилетата си.
Сложиха го, а лисицата стана през нощта и хвърли обувките си. На сутринта те стават, тя иска баста си, а собствениците казват:
- Малка лисица, защото той изчезна!
- Е, дайте ми пиле за него.
Тя взе пиле, идва в друга къща и моли пилето й да бъде поставено на джигите на господаря. През нощта лисицата скри пилето и сутринта получи един файл за него. Тя идва в нова къща, моли да пренощува и казва да сложи единната си папка с агнетата; тя отново изневери, взе агне за стрелата и отиде в друга къща.
Останах през нощта и засадих агне с биковете на собственика. През нощта лисицата открадна агне, а на сутринта тя иска да й се даде бик за него.
ЛИСИЦА, ЗАЕЦ И КОК
Имало едно време лисица и заек. Лисицата имаше ледена хижа, а заекът имаше хижа; дойде пролетта - червена - хижата на лисицата се е стопила, а на зайчето е същото.
Лисицата помоли зайчето да се загрее, но тя го изгони.
Мило зайче ходи и плаче, а куче го среща:
- Тяф, тяф, тяф! Какво, зайче, плачеш?
И зайчето казва:
- Оставете ме на мира, кучета! Как да не плача? Имах къса хижа, а лисицата имаше ледена, тя поиска да ме види и ме изгони.
- Не плачи, зайче! Кучетата казват. - Ще я изгоним.
- Не, не изгонвайте!
Те се приближиха до хижата:
- Тяф, тяф, тяф! Върви, лисице, махай се!
И тя им отговори:
- Докато изскачам, докато изскачам, остатъци ще летят по задните улици!
Кучетата се изплашиха и си тръгнаха.
Зайчето отива и отново плаче. Среща го мечка.
- Какво, зайче, плачеш ли?
И зайчето казва:
- Остави ме на мира, мече! Как да не плача? Аз имах баба, а лисицата ледена; лисицата попита за мен и мен и изгони.
- Не плачи, зайче! - казва мечката. - Ще я изгоня.
- Не можеш да го изгониш. Кучета караха - не изгонихте и няма да изгоните.
- Докато изскачам, докато изскачам, остатъци ще летят по задните улици!
Мечката се изплаши и си тръгна.
Учителят оценява представленията, насърчава най-активните участници. Награждава се най-добрият отбор.
Учител. Мислите ли, че хитростта винаги се наказва в живота? (Отговори на деца.)
Точно така, хитростта винаги се наказва рано или късно. Други хора страдат от хитър човек и в резултат той остава сам. И как трябва да бъдете, за да се обръщат хората към вас? (Отзивчив, любезен, честен.)
- Час на класа „Плюшено мече“, клас 39
- Класен час "Изкуството на общуването", 6 клас
- Какъв е трикът да се праши по-рядко апартамента
- Звездите заведоха децата в първи клас
- Исторически екскурзии в курса по алгебра от 7 клас като средство за развиване на познавателен интерес