Класен час "За хитростта и неблагодарността", клас 2

Морален час за по-малки ученици

Цели и цели

- да възпитава такива морални качества като честност, отзивчивост, доброта;

- да затвърди възприятието на децата за хитрост и неблагодарност като отрицателни качества.

Предварителна работа

Изучаване на стихове, подготовка на драматизирани приказки.

Класен час

Четене и обсъждане на приказката на В. Дал „Лисицата и мечката“

Имало едно време кума-лисица; уморена от лисицата в напреднала възраст да се ловува, така че тя дойде при мечката и започна да пита за жилищата:

- Пуснете ме, Михайло Потапич, аз съм стара лисица, учен, ще отделя малко място, а не том, няма да го погребвам, освен ако не спечеля пари след вас.

Мечката се съгласи. Лисицата се премести да живее с мечката и започна да разглежда и подушва къде всичко лежи. Мишенка беше добре зареден, изяде сит и добре нахрани лисицата. Тук тя забеляза вана с мед в сенетите, а лисицата като мечка обича да яде сладкиши; Тя лежи през нощта и мисли как би могла да отиде и да оближе меда; лъже, потупва опашката си и пита мечката:

- Мишенка, никой не ни чука?

- И тогава - казва той - чукат.

- Това, за да знам, за мен, за старото лекарство, дойде.

- Ами - каза мечката, - върви.

- О, куманек, не искам да ставам!

- Е, добре, вървете - подкани мечето, - няма да заключвам вратите.

Лисицата ахна, слезе от печката и когато излезе през вратата, откъдето взе ревността си! Тя се качи на рафта и, добре, поправи ваната; Ядох, ядох, изядох целия връх, изядох си пълнежа; затвори ваната с парцал, покри я с кръг, постави я с камъче, подреди всичко като мечка и се върна в хижата, сякаш нищо не се е случило.

Мечката я пита:

- Какво, куме, стигна далеч?

- Отблизо, куманек; извикали съседите, детето им се разболяло.

- Е, аз се чувствам по-добре?

- Как се казва детето?

- Не съм чувал такова име - каза мечката.

- И-и, куманек, никога не познаваш прекрасни имена по света!

Мечката заспа и лисицата заспа.

Лисицата хареса меда, така че той лежи в друга нощ, потупва опашката си на пейката:

- Мишенка, няма начин някой отново да ни чука?

Мечката изслуша и каза:

- И тогава, куме, почукай!

- Това, за да знам, те дойдоха за мен!

- Е, върви, върви - каза мечката.

- О, куманек, не ми се става, чупя стари кости!

- Е, добре, вървете - подкани мечето, - няма да заключвам вратите зад вас.

Лисицата ахна, слизайки от печката, притича се към вратата и когато излезе през вратата, откъдето взе ревността си!

Качих се на рафта, стигнах до меда, ядох, ядох, изядох цялата среда; след като изядох пълнежа си, затворих ваната с парцал, покрих я с кръг, сложих я с камъче, сложих всичко както трябва и се върнах в хижата.

И мечката пита:

- Далеч, куме, отиде?

- Отблизо, куманек. Обадиха се съседите, детето им се разболя.

- Е, аз се чувствам по-добре?

- Как се казва детето?

- Не съм чувал такова име - каза мечката.

- И-и, куманек, никога не познаваш прекрасни имена по света! - отговорила лисицата.

И двамата заспаха.

Лисицата харесала меда; тук на третата вечер

лъже, потупва опашката си и пита самата мечка:

- Мишенка, някой пак ни чука?

Мечката изслуша и каза:

- И тогава, куме, почукай.

- Това, за да знам, те дойдоха за мен.

- Е, куме, иди, ако се казваш - каза мечето.

- О, куманек, не искам да ставам, чупи стари кости! Сами виждате - не ви позволяват да спите нито една нощ!

- Е, добре, ставай - подкани мечето, - няма да заключвам вратите.

Лисицата изпъшка, изпъшка, слезе от печката и се плъзна към вратата, а когато излезе през вратата, откъдето взе ревността си! Тя се качи на рафта и тръгна към ваната; яде, яде, яде всичко последно; След като изядох пълнежа си, затворих ваната с парцал, покрих я с кръг, забих я с камъче и прибрах всичко както трябва. Вкъщи тя се качи на печката и се сви.

И мечката започна да пита лисицата:

- Отиде ли далеч, куме?

- Е, аз се чувствам по-добре?

- Как се казва детето?

- Последен, Куманек, Последен, Потапич!

- Не съм чувал такова име - каза мечката.

- И-и, куманек, никога не познаваш прекрасни имена по света!

Мечката заспа и лисицата заспа.

Дали дълго време, или за кратко време, лисицата искаше мед - в края на краищата, лисицата е сладка, - така че тя се престори на болна: kakhi da kakhi, не дава почивка на мечката, тя кашля цяла нощ.

- Клюки, - казва мечката, - поне щеше да лекува.

- О, куманек, имам отвара, само и само да добавя мед към нея, и всичко ще бъде пометено на ръка.

Мечката стана от леглото и излезе във входа, свали ваната - ваната е празна!

- Къде отиде медът? - изрева мечката. - Кума, това е твоята ръчна работа!

Лисицата се закашля толкова много, че тя не даде отговор.

- Кума, който яде мед?

- Да, моя, това беше във ваната!

- Ако твоят беше, значи си ял - отговори лисицата.

- Не, - каза мечката, - не го изядох, всичко беше около брега; това означава, че ти, куме, си играл палав?

- О, ти някакъв нарушител! Извикахте ме, горкото сираче, на ваше място, но искате да се отървете от света! Не, приятелю, не е атакуван така! Аз, лисицата, веднага разпознавам виновния, разузнавам кой е ял мед.

Тук мечката се зарадва и каза:

- Моля, клюки, разузнавач!

- Е, нека легнем срещу слънцето - който разтопи мед от стомаха си, той го е изял.

Тук легнаха, слънцето ги затопли. Мечката започна да хърка, а лисицата е по-вероятно да отиде в къщата: тя изстърга и последния мед от ваната, намаза с нея мечката и сама, след като си изми лапите, събуди мечката.

- Ставай, намерих крадеца! - вика в ухото на мечката.

- Където? - изрева мечката.

- Да, това е мястото - каза лисицата и показа на мечката, че целият му корем е в мед.

Мечката седна, потърка очи, прокара лапа по корема - лапата все още се държеше и лисицата го упрекна:

- Виждате ли, Михайло Потапович, слънцето е стопило мед от вас! Давай, куманек, не обвинявай някой друг!

Като каза това, лисицата махна с опашка, но само мечката я видя.

Въпроси за дискусия:

- Какво можеш да кажеш за лисицата? Какво е тя?

- Това добро качество ли е - хитър?

Били ли сте някога хитър, като Кристофър Робин в стихотворението „Възпаление на хитростта“?

Дете.

И ме погледнаха в устата,

И всички бяха ужасени:

Прасето нямаше да излезе

От ридания и хрипове

Не след дълго преди грип,

И лекарят за хрипове,

И лекарят на ридания,

И самият известен

Професор по грип

Дойде на обаждането.

И стои до леглото,

И колко за през нощта

Ядеше карамел,

И как спеше през нощта.

И лекарят за хрипове,

Каза, че при хрипове

И лекарят на ридания -

Какво е необходимо при ридания

За да се хареса във всичко.

Ами ако болните

Всичко, всичко, което той иска,

Няма да има болест,

И Кристофър Робин,

Следващият ден

Сега не е ли време

Помислете за друга игра? "

Д. Милн, прев. Б. Заходера

Учител. Коя друга дума може да замени думата „хитър“? (Лъжа, лъжа.) Добре ли е да бъдеш хитър? Уважават ли се хитри хора? (Отговори на деца.)

Творческа работа „Поставяме приказка

Учител. Сега ще работим в екипи.

Задание: Всеки отбор трябва да промени края на приказката, така че хитростта да бъде наказана. Капитанът на отбора чете приказка, след което всички участници я инсценират.

ЛИСИЧКА СЕСТРА И ВЪЛК

Имало едно време дядо и жена. Дядото казва на жената:

- Ти, жено, печи пайове, а аз ще отида за риба. Хванах риба и прибирам вкъщи цяла количка. Така той отива и вижда: лисицата се свива и лежи на пътя.

Дядото слезе от каруцата, качи се при лисицата, но тя не мърда, лъже себе си като мъртва.

- Тук ще има подарък за жена ми - каза дядото, взе лисичката и я сложи на каруцата и продължи напред.

И лисичката отдели време и започна леко да изхвърля всичко от количката за риба и риба, всичко за риба и риба. Изхвърлих цялата риба и се оставих.

- Е, старице - казва дядото, - каква яка я донесох за козината ти?.

- Там, на количката - и рибата, и яката. Една жена се приближи до количката: без яка, без риба и започна да се кара на съпруга си:

- О, ти. Така и така! Все още си мислил да измамиш!

Тогава дядото разбра, че лисицата не е мъртва; опечален, опечален, но нямаше какво да се направи. И лисицата събрала на куп всички разпръснати по пътя риби, седнала и яде за себе си. Вълк върви към:

- Напълнете го сами и яжте.

- Ека, хванах го; ти, куманек, отиди до реката, сложи hzost в дупката - самата риба се придържа към опашката, но виж, седни по-дълго, иначе няма да я хванеш.

Вълкът отиде до реката, спусна опашката си в дупката. Беше зима. Той вече седеше, седеше, седеше цяла нощ, опашката му замръзна. Опитах се да стана: не беше там.

"Ека, колко риби са паднали и не можеш да го извадиш!" - той си мисли.

Той поглежда, а жените отиват за вода и викат, виждайки сивото:

- Вълк, вълк! Удари го! Бийте го!

Те дотичаха и започнаха да бият вълка - някои с иго, други с кофа, други с каквото и да било. Вълкът скочи, скочи, откъсна опашката си и започна да бяга, без да поглежда назад.

„Ами - мисли той, - ще ти се отплатя, клюкари!“

И малката сестра-лисица, след като изяде рибата, искаше да опита, ако не можеше да извлече нещо друго. Качих се в една от колибите, където жените пекоха палачинки, но удариха главата ми във вана с тесто, намазах се и избягах. И вълкът да я срещне:

- Така ли преподавате? Бит съм цял!

- Ех, куманек - казва малката лисица-сестра, - поне ти кървиш, но аз имам мозък, те ме заковаха по-силно от твоя; Влача се.

- И това е вярно, - казва вълкът, - където отидеш, клюки; седни на мен, ще те заведа.

Лисичката седна на гърба му и той я понесе. Ето малката сестра-лисица, която седи и бавно казва:

- Битият непобеден е късметлия, битият непобеден е късметлия.

- Какво си, клюкари, кажи?

- Аз, куманек, казвам: битият е късметлия.

- Така че, клюки, така!

ЛИСИЦА И ЛАПОТОК

Лисицата тръгна по пътеката и намери лапот, дойде при селянина и попита:

- Учителю, оставете ме да спя.

- Никъде, лисице! Отблизо!

- Колко място ми трябва! Аз самият съм на пейката, а опашката под пейката.

Оставят я да пренощува. Тя казва:

- Постави моята лапа на пилетата си.

Сложиха го, а лисицата стана през нощта и хвърли обувките си. На сутринта те стават, тя иска баста си, а собствениците казват:

- Малка лисица, защото той изчезна!

- Е, дайте ми пиле за него.

Тя взе пиле, идва в друга къща и моли пилето й да бъде поставено на джигите на господаря. През нощта лисицата скри пилето и сутринта получи един файл за него. Тя идва в нова къща, моли да пренощува и казва да сложи единната си папка с агнетата; тя отново изневери, взе агне за стрелата и отиде в друга къща.

Останах през нощта и засадих агне с биковете на собственика. През нощта лисицата открадна агне, а на сутринта тя иска да й се даде бик за него.

ЛИСИЦА, ЗАЕЦ И КОК

Имало едно време лисица и заек. Лисицата имаше ледена хижа, а заекът имаше хижа; дойде пролетта - червена - хижата на лисицата се е стопила, а на зайчето е същото.

Лисицата помоли зайчето да се загрее, но тя го изгони.

Мило зайче ходи и плаче, а куче го среща:

- Тяф, тяф, тяф! Какво, зайче, плачеш?

И зайчето казва:

- Оставете ме на мира, кучета! Как да не плача? Имах къса хижа, а лисицата имаше ледена, тя поиска да ме види и ме изгони.

- Не плачи, зайче! Кучетата казват. - Ще я изгоним.

- Не, не изгонвайте!

Те се приближиха до хижата:

- Тяф, тяф, тяф! Върви, лисице, махай се!

И тя им отговори:

- Докато изскачам, докато изскачам, остатъци ще летят по задните улици!

Кучетата се изплашиха и си тръгнаха.

Зайчето отива и отново плаче. Среща го мечка.

- Какво, зайче, плачеш ли?

И зайчето казва:

- Остави ме на мира, мече! Как да не плача? Аз имах баба, а лисицата ледена; лисицата попита за мен и мен и изгони.

- Не плачи, зайче! - казва мечката. - Ще я изгоня.

- Не можеш да го изгониш. Кучета караха - не изгонихте и няма да изгоните.

- Докато изскачам, докато изскачам, остатъци ще летят по задните улици!

Мечката се изплаши и си тръгна.

Учителят оценява представленията, насърчава най-активните участници. Награждава се най-добрият отбор.

Учител. Мислите ли, че хитростта винаги се наказва в живота? (Отговори на деца.)

Точно така, хитростта винаги се наказва рано или късно. Други хора страдат от хитър човек и в резултат той остава сам. И как трябва да бъдете, за да се обръщат хората към вас? (Отзивчив, любезен, честен.)