новинарски сайт за събития в кюрдския регион

Кюрди и дългото ехо на ПКК

Според тези и други многобройни независими източници се очертава определена картина за историята на ПКК, както и за същността на този съвсем непрост организъм. Точно това ще бъде разгледано в този материал.

Както през 20-ти век, преживявайки всички бури и неприятности на кървавите войни, кюрдското националноосвободително движение отново започна да набира сила в онези страни, които винаги са се противопоставяли на кюрдската независимост и в тази поредица Турция винаги е заемала водеща позиция, необходимостта от създаване на структура, с която би било възможно едновременно да управлява и насочва кюрдското протестно движение в правилната посока и ловко и неусетно да манипулира всички процеси в тази организация.

Беше необходимо да се създадат такива условия, които с ръцете на самите кюрди да предотвратят появата на кюрдска държава във всяка част на Кюрдистан, разделена на четири части. Резултатът от този план е появата през 1978 г. на Кюрдската работническа партия в Турция. За успешни дейности по изпълнението на плановете в структурите му бяха въведени и представители на определени етнически групи като агенти на влияние, които вярваха, че кюрдите неоправдано се стремят да изградят своята държава върху земи, които не им принадлежат в югоизточната част на Турция.

Но този шлейф на възхищение и поклонение пред личността на лидера не беше подложен на никаква ревизия от "Политбюро" на ПКК, а напротив, най-мощната пропагандна машина неуморно издигна този образ до непостижими висоти - Оджалан стана практически Бог. За тях беше необходимо и до днес е жизненоважно да не се губи онзи плам на предаността на хората към фигурата на Апо и към ПКК. Те се нуждаят от неговия образ като знаме в буквалния и преносния смисъл, така че „народният път да не прераства до него“.

В началото на 80-те години на миналия век някои много знаещи хора, които някога са били в редиците на ПКК и заслужено заемат определена позиция в средния мениджмънт, твърдят, че когато са разбрали целите и задачите на тази партия, което всъщност не е изразява интересите на кюрдския народ, след което веднага я напуска. Имаше мнения, че ПКК е създадена, финансово обезпечена и въоръжена от някои много умело конспиративни сили, включително Съветския съюз, с оглед да потуши навсякъде кюрдското движение в ембриона и че, за да даде на тази партия образа на защитник на интересите на кюрдския народ в неговите ръце беше вложена марксистко-ленинската идеология, популярна по това време сред младежта от Близкия изток, в тънкостите на която малцина наистина разбираха нещо и в главите на невежи младежи, от които се състоеха бойците от ПКК, беше необходимо да се движат само повърхностни, на нивото на лозунги, познания за тази самата идеология, подкрепени с призиви за братство, равенство и справедливост. В партийната идеология се отдаваше голямо значение на равенството между половете и специалната роля на жените, тяхната свобода и спазване на всички права. Феминизмът се превърна в знаме и много забележима тенденция в кюрдското обществено съзнание, което стана строго контролирано от революционния схематизъм. В името на ПКК думата „Кюрдистан“ е вградена за привлекателност, като примамка, така че всички наоколо да мислят и да вярват, че това е кюрдска партия и тя се занимава изключително с интересите на кюрдския народ. За това първо беше изложена тезата за отделянето от Турция и създаването на независима кюрдска държава, след това партията промени курса си и нейният вектор беше придобиването на автономия в Турция, а след това до настоящия момент всички тези уж добри намерения, както беше планирано, отидоха на не и се възродиха в ноу-хау, откритията и разкритията на самия Оджалан - идеята за отричане на институцията за национална държавност, тъй като според идеологията на "претърпелите промени" на ПКК, държавата е система на насилие и е реликва както на капитализма, така и, разбира се, на империализма.

Следователно, ПКК днес толкова яростно, нахлувайки в хрипове и писъци, настоява, че кюрдите, нашият народ, не се нуждаят от национална независима държава, че кюрдите трябва да живеят заедно с други народи, където живеят, създавайки система от международно демократично аз -правителство на място.без национална държава. Както се казва, благодарение на неудържима и агресивна пропаганда и агитация, се случи опасната метаморфоза на гъсеница в пеперуда.

Следващата задача беше да се включат в редиците на ПКК повече млади хора, особено непълнолетни момчета и момичета, които поради липсата на образование и липса на житейски опит много лесно измиват мозъка с лозунги за патриотизъм, справедливост и лъжа, фалшиви ценности на демократичното самоуправление без национална държава. По-специално младите момичета избягаха от домовете си в планината и се присъединиха към ПКК главно поради домашно насилие, тъй като поради установения патриархален начин на живот те бяха принудени да се женят в ранна възраст. Момичетата бяха особено привлечени от лозунги за равенството между половете, за правото на свобода, които нежно галеха ушите им и отваряха светли перспективи. И ПКК много лесно използва тези доста драматични обстоятелства в свои интереси. И в бъдеще, умело, със знания, работата, извършена върху облачните млади мозъци, завърши напълно неясния си бизнес.

Това обаче не беше достатъчно, за да засили своята подривна дейност за саботиране на създаването на кюрдската държава, ПКК трябваше като октопод да изстреля пипалата на своята идеология във всички краища на кюрдския свят. Ето как се появиха партиите им в Сирия (PDS), Иран (PZHAK), техните клонове в Южен Кюрдистан, които се намираха в Сулаймания - феодалната власт на противниците на независимостта на Кюрдистан, контролирани от Техеран - PUK и Gorran, както и партия клетки, така наречените активни, за извън Кюрдистан. Трябва да отдадем почит на ПКК за нейната организация и мобилизация, което не е достатъчно за всички останали кюрдски партии взети заедно. Жалко е, че всичко това е насочено не в полза, а в ущърб на кюрдските интереси.

В подкрепа на факта, че ПКК се противопоставя на създаването на кюрдска независима държава, е необходимо да се споменат неотдавнашните изявления на ключовите лидери на тази партия Джамил Байик, Дуран Калкан и Риз Алтун, от които първите заявиха, че не са искат независима държава и не искаха да се отделят от Турция, а последната заплаши, че ако се проведе референдум в Южен Кюрдистан и бъде обявена независимост, тогава ПКК ще превърне Южен Кюрдистан в кърваво езеро, а третият изсумтя почти с детски негодувание, че ПКК не иска да създаде кюрдска държава и няма да участва в игрите на KDP и нейния лидер Масуд Барзани, докато управлява Южен Кюрдистан на племенна основа. Е, разбира се, Риза Алтун отдавна е сменил личните си обувки („charukhi“ на кюрдски) за ботуши и сега, в нов тоалет, учи другите на какъв принцип кой, къде и в каква посока трябва да тръгне. Оказва се, че гореспоменатите другари са солидарни с един от турските генерали, който отдавна заяви, че никога няма да се съгласи за създаването на кюрдска държава никъде, дори и да се появи в Африка. Бих искал да попитам тези господа-революционери, какво ви интересува Южен Кюрдистан, нямате бизнес в Турция? Спасете хората, където по ваша вина и упоритост турците организираха геноцид над кюрдския народ, превръщайки градовете в руини, селата в пустош, а в Южен Кюрдистан те сами ще го разберат сами, без външна помощ. По всяко време лидерите на кюрдските въстания или племенните шейхове се опитваха, доколкото е възможно, да изградят такава стратегия и тактика, така че цивилните да бъдат ощетени възможно най-малко, да провеждаха военни действия далеч от населените места, а Байк и другарите му харесваха той избра стратегия, необичайна за самоубийствените атентати на кюрдите в градовете и заплашва разширяването и засилването на военните действия в градовете, като по този начин допринася за промяна в географията и демографията на Северен Кюрдистан. Наистина ли им липсва фактът, че Сур Диарбекир, Джазире, Нусейбин, Ширнах, Силопи и Гавар са се превърнали в руини, хората, кюрдите, които напускат домовете си, превръщайки се в бежанци, умират. Вече има доказателства, че Мараш и други места са населени от турските власти с араби и туркмени от Сирия. Кликата на Ердоган няма да спре дотук и Байик и неговите съмишленици му дават основание и развързват ръцете му, освен ако, разбира се, това не се прави умишлено според плана, за унищожаването на кюрдския народ и експулсирането от родната им земя. И ако не, тогава те трябва да оставят настрана своите амбиции, да прекратят безнадеждната си война в градски условия и да инструктират бойците си да напуснат кюрдските градове и да не излагат цивилни на турски бомби и куршуми. Ако ПКК се бори не за създаването на кюрдска държава, а за власт и създаване на система за демократично самоуправление в целия Близък Изток, особено в Турция, тогава защо да не провежда военните си операции в западната част части от Турция, и не само в Кюрдистан, където хората, страдащи от насилие и смърт, напускат домовете и земите си? Всичко това може да се разглежда като умишлено създаване на такива ситуации и непоносими условия за населението, така че те да бъдат принудени да напуснат домовете си, дома си и в крайна сметка родината си. Така че, малко по малко, разбирате ли, кюрдските територии ще бъдат изчистени от кюрдите, което всъщност е нещото, което враговете се опитват да постигнат, имитирайки кюрдски патриоти.

По подобен начин жителите на градове в турския Кюрдистан в момента се превръщат в живи щитове. Бойци от ПКК убиват няколко полицаи и жандарми, а турската армия за отмъщение превръща градовете в руини и убива стотици цивилни.

През последните години ПКК, злоупотребявайки с лоялността и толерантността на властите в Южен Кюрдистан, начело с президента Масуд Барзани, който постоянно призовава всички кюрдски сили с призиви за единство, не без помощта на сателитите на Техеран и Багдад, PUK и Gorran, продължават с още по-големи усилия да организират чрез своите клонове всякакви провокации и да извършват дестабилизиращи мерки на територията на Кюрдистан. След свалянето на баастисткия режим и Саддам Хюсеин, възползвайки се от вакуума на властта на земята, ПКК незабавно разширява зоната си на влияние, завзема територии и увеличава броя на своите бази в южния Кюрдистан, превръщайки тази област във владение. Веднага на главните магистрали въоръжени бойци безцеремонно и неразрешено установиха контролно-пропускателни пунктове и започнаха да събират почит от шофьори на тежки превозни средства за преминаване през териториите, които бяха взели под свой контрол. Освен това, заплашвайки местното население с проблеми и дори екзекуция, ПКК им наложи мито за храна с аргумента, че тъй като те са дошли тук, за да защитят местното население, то последните са длъжни да хранят и издържат своите бойци. Това е, нито повече, нито по-малко! (обикновен рекет). Въпросът е от кого да се защитава, ако Южен Кюрдистан вече има собствена сила и свои отбранителни сили?

А лидерът на PDS Салих Мюслим наскоро цинично заяви, че "формирането на независим Кюрдистан може да доведе до факта, че ще си режем главите". Като този! Честно казано, много подигравателно и откровено се казва за яростното им нежелание да създадат независим Кюрдистан.

На 8 май тази година, въз основа на хуманитарни съображения и с цел да се окаже помощ на населението на Западен Кюрдистан, граничният пункт Семалка беше отворен отново по указание на Масуд Барзани. Нещо повече, същата инструкция казва, че не трябва да се налагат данъци и мита върху изпратените стоки, за да се предотврати увеличаване на цените на стоките в Западен Кюрдистан (Рожава), където хората вече са в беда. И този път, когато няма какво да се каже по този въпрос, всичко е толкова прозрачно, в медиите на ПКК се появиха недоволни бележки с опит да се наложи на хората идеята, че граничният пункт е отворен временно, за периода на религиозния празник на Рамадан. Те са толкова и толкова лоши и всичко сърби.

Сега активистите на ПКК, след като бяха освободени от пешмергата от Шангал, се втурнаха там, за да замъглят мозъка на нещастните неграмотни йезидски кюрди, агитирайки ги да създадат отделна провинция Шангал от Южен Кюрдистан с демократично самоуправление и присъединяване към Западния Кюрдистан. За щастие повечето езици отхвърлят наложената идеология, чужда на техния манталитет и начин на живот, оставайки с надеждата да бъдат присъединени към Южен Кюрдистан на основание чл. 140 от основния закон на Ирак. Очевидно е, че ПКК, с действията си под привидно правдоподобен предлог, уж в интерес на кюрдския народ, създава навсякъде конфликтни ситуации, саботирайки стремежите на кюрдския народ към мечтата му за изграждане на независима държава.

В Близкия и Близкия изток в близко бъдеще ще настъпят кардинални промени, такива държави като вече рухналата Сирия и Ирак ще изчезнат от картата, ще се появят нови държави, включително Кюрдистан, засега само с една южна (иракска) част, след което, след известно време, Рожава ще се присъедини към нея, може би в много близко бъдеще, а някой ден и останалите части, образувайки Великия обединен Кюрдистан, в резултат на което ще бъде коригирана историческа грешка и установена справедливост.

Днес, въпреки всички коварни измислици на недоброжелатели, благодарение на търпеливата, мъдра и балансирана политика, провеждана от Масуд Барзани, без да прескача от една страна на друга, пътят към придобиване на независимост се проправя стабилно и упорито. Мнозина показват подкрепата си по този въпрос, както се вижда от близо 30-те консулства и мисии на чужди държави, открити в Ербил, както и топлото посрещане на Масуд Барзани на ниво глава на независима държава от висшите служители на САЩ и европейските държави, които той посети. Следователно кюрдите от всички части на Кюрдистан трябва да насочат всичките си сили и способности, за да подкрепят Южен Кюрдистан в придобиването на независимост, за да създадат единно кюрдско географско и етническо пространство в бъдеще. И с появата на такова пространство, ПКК с нейната некюрдска идеология и такава объркана реторика ще потъне в миналото, а отзвуците от нея за известно време, като напомняне, ще прелитат над кюрдските планини в дълго, но единично ехо и се разтварят във въздуха, изчезвайки в забрава.