Като в кошмар

Беше преди около три години. Не знам какво беше, но никога повече не ме беше страх.
Моето, сега, слава Богу, бивше гадже с приятел реши да наеме апартамент. И тъй като и двамата бяха студенти, нямаше много пари, те търсеха по-евтин апартамент чрез познати брокери. Този ден те просто намериха евтина опция и отидоха, погледнаха и решиха да спрат на нея. Предупредиха ме, че апартаментът отговаря на цената. Бяхме на плажа с двама негови приятели и след това беше решено да отидем в "новия" апартамент. Пристигнахме на мястото, прекараха ме през арка в двора на някаква стара къща (имаме ги много). Оказа се, че е възможно да се влезе в този двор само през тази арка, в малък, затворен двор с безлични черни порутени прозорци. Навсякъде имаше купища боклуци. Като цяло се чувствах ооооочень некомфортно (неудобно, но не страшно). И най-важното е, че наблизо нямаше жилищни сгради, а само някои малки магазини и т.н.
Отвориха някаква крехка дървена врата, зад нея имаше стълбище, водещо към втория етаж. Затворено отвътре. Станахме, отворихме друга врата и се озовахме в напълно необитаема стая, някакви строителни отпадъци, боклуци. След това минахме през тежка врата, която се отваряше с мъка и скърцане (това е важно), в така наречената кухня. Гледката, разбира се, беше необитаема: дрипави стени, високи тавани, олющена боя върху тежки дървени мебели. Оттам отидохме в основната стая. Бях шокиран от всичко това! Как ще живеят тук? В крайна сметка там нямаше дори нормална баня! Но трябваше да нощуваме там, няма да обяснявам защо, просто се случи.
След като разгледахме „притежанието“, седнахме известно време и приятели започнаха тактично да се събират вкъщи (да ни оставят на мира). Наистина исках с цялото си сърце да останат, за да е по-забавно да спиш на това ужасно място. Имаше къде да се спи, но те все пак си тръгнаха. Ние двамата в тази огромна стая. Беше горещо и прозорците бяха широко отворени. Между другото, прозорците не гледаха към двора, а към пътя, който беше доста шумен през деня, но срещу апартамента ни имаше къща в реставрация, а под нас (ние сме на 2-рия етаж) козирка на затворена аптека. Когато настъпи вечерта, шумът стихна и стана някак неудобно ... Вече беше доста късно решихме да си легнем. Преди да заспим, разбира се, бяхме заети един с друг ...
Не спах добре - под прозореца имаше редки коли. Но когато се събудих отново ... Събудих се не от шума на двигателя, събудих се от шепот, той все още стои в ушите ми ... Отначало беше невъзможно да различа думите, дори си помислих че ми се струваше или моята Пашка проговори насън ... Отваряйки очи, не помръднах и се заслушах. Отново шепне! От някъде отгоре, от ъгъла. Доста силен шепот на два мъжки гласа! Последното нещо, което чух (или по-скоро чух), както един каза на друг: "Да, те вече спят." Разбрах, че не ми се струва! Страшно ме беше страх, че някой се е промъкнал в къщата ни! Тя скочи и започна бързо да се облича. Забравих да кажа, че в кухнята оставихме светлината включена и заспахме точно до тази дървена преграда с пукнатини. Щях да забележа сенките, но там нямаше никой! Освен това беше възможно да отидете до кухнята САМО през скърцащата врата. Тихо отидох до прозореца, помислих си, може би някой говори на улицата и от стените се чува само звук, но не - празно е ... Чувствах се зловещо, събудих Пашка и казах, че някой говори . Той стана и двамата обиколихме цялата къща ... никакви следи ... Пашка каза, че сигурно ми се стори, и заспа. Никога не заспах, но не чух нищо. На сутринта малка слепа мишка падна от дивана, на който спахме! И той започна да пищи. Оказва се, че все още спим на мишко гнездо!
Момчетата се изнесоха от този апартамент на следващия ден. Спомням си всичко с ужас. Добре? Всичко се случва. Поне нещо за запомняне в напреднала възраст ще бъде.
Кой ни е гледал тази нощ, никога няма да разберем, но все пак се чудя какво беше ...

редактирани новини Мелфорд - 19-07-2014, 14:29