Катин: нови факти за случая с полски офицери

През 1943 г., по време на окупацията на Смоленска област от германски войски, масови гробове на хора в полска военна униформа са открити за първи път в Катинската гора.

Трагедия без свидетели През 40-те години на един от островите на езерото Селигер е имало така наречения лагер Осташков, където са били държани над 5 хиляди полски войници и полиция. Затворниците са докарани в СССР след избухването на Втората световна война, когато германската армия и съветските войски влизат в Полша, разделяйки страната. Пленените поляци бяха разпределени в няколко лагера: Осташковски, Старобелски и Козелски.

През 1943 г. близо до Смоленск, в град Катин, са открити масови гробове. Германски военномедицински експерти заявиха: телата на повече от 4 хиляди полски офицери са намерени в 7 окопа в гората. Ексхумацията беше ръководена от известния съдебен медицински експерт, професор от Университета в Бреслау Герхард Буц. По-късно той представи своите открития пред Международната комисия на Червения кръст.

През пролетта на 1943 г. във Варшава започват да се появяват т. Нар. Катински списъци. Те бяха последвани от опашки на вестникарските будки. Всеки ден списъците се допълваха с имената на полските военнопленници, идентифицирани по време на ексхумацията.

В края на 1943 г. съветските войски освобождават Смоленска област. Скоро в катинската гора започва работа медицинска комисия под ръководството на известния съветски хирург Николай Бурденко. Задълженията на комисията включват търсене на доказателства, че пленените поляци са унищожени от германците след нападението на Германия срещу СССР.

Според историка Сергей Александров, „основният аргумент, че полските офицери са били застреляни от германците, е откриването на пистолет Walther по немски стил. И това беше основата за версията, че поляците са били унищожени от нацистите ”. През същия период сред местните жители се търсят онези, които вярват, че поляците са разстреляни от подразделенията на НКВД. Съдбата на тези хора беше запечатана.

През 1944 г., след края на работата на съветската комисия, в Катин е издигнат кръст с надпис, че тук са погребани полски военнопленници, разстреляни от нацистите през 1941 г. На церемонията по откриването на мемориала присъстваха полските военни от дивизията Костюшко, които се биеха на страната на СССР.

След края на Втората световна война Полша влиза в социалистическия блок. Всяко обсъждане на темата за Катин беше забранено. В същото време, за разлика от официалния съветски паметник в Катин, във Варшава се появи място за памет на сънародниците. Близките на жертвите трябваше дълго време да правят панихиди в тайна от властите. Тишината се проточи почти половин век. Много роднини на екзекутираните полски военнопленници загинаха, без да дочакат истината за трагедията.

Срещу паметника на Калинин в града се намира бившата сграда на регионалния НКВД. Тук са разстреляни полски затворници. Повече от 50 години по-късно бившият ръководител на местното НКВД Дмитрий Токарев разказа за това по време на разпит пред следователите от Главната военна прокуратура.

През нощта до 300 души бяха застреляни в мазетата на Народния комисариат на Калинин на вътрешните работи. Всички бяха въведени в мазето за екзекуция един по един, уж за проверка на данните. Тук бяха отнети лични вещи и ценности. Едва в този момент затворниците започнаха да гадаят, че няма да си тръгнат оттук.

По време на разпита през 1991 г. Дмитрий Токарев се съгласява да изготви карта на маршрута до мястото, където са погребани телата на убитите полски офицери. Тук, недалеч от село Медно, имаше почивна станция за ръководството на НКВД, а наблизо имаше дача и самият Токарев.

През лятото на 1991 г. започнаха разкопки на територията на бившите дачи на НКВД в района на Твер. Няколко дни по-късно бяха открити първите ужасни находки. Полските криминалисти участваха в идентифицирането заедно със съветските следователи.

Три дни по-късно край Катин се случи самолетна катастрофа. Самолетът на полския президент Лех Качински катастрофира край Смоленск при кацане. Заедно с президента, който бързаше на траурната церемония в Катин, бяха убити и роднините на екзекутираните военнопленници.

Рано е да се сложи край на аферата Катин. Търсенето на гробове продължава.