ПРОТЕИНИ В КОЛЕЛОТО

ПОКАЗВА СЕ ПРИКАЗКА ЗА ТЕЗИ, КОИТО СЕ ВРЕТЯТ КАТО Катерица в колело, НО МЕЧТА ДА СРЪБАТ ТОЗИ ВИЧЕН КРЪГ!

Катерицата беше много сладка: лека, пъргава и гъвкава, като език от червен пламък. Тя не можеше да седи нито минута на едно място - непрекъснато тичаше някъде, защото се интересуваше от всичко и искаше да бъде навреме навсякъде. Любопитният й нос блесна тук-там и Голямата гора охотно й разкри всичките си тайни.

А в гората имаше много интересни неща: дърветата шумолеха, разнасяха се различни животни, течаха потоци, пееха птици, пърхаха пеперуди, растяха гъби и цъфтяха папрати и всичко това се наричаше Живот. Белочка наистина хареса този живот! И навсякъде можехте да видите нейната весела, буйна червена опашка, сякаш светлина проблясваше в зелената зеленина.

Но един ден, когато Катерица, след като скочи и скочи до насита, седна на пън, за да щракне ядки, стара Бухал потъна тежко на клон точно пред нея. Катерицата замръзна: всички горски дреболии се страхуваха от бухала. Той прецака едното око, а второто се втренчи в Катерица с немигащ строг поглед. Когато се почувства напълно неудобно, Бухал й каза неодобрително:

- Слушай, ти вече не си катерица, защо продължаваш да скачаш напред-назад?

- Защото всичко ми е интересно! - обясни Катерица. - В крайна сметка винаги се случва нещо, но аз искам да участвам във всичко!

- Глупости! - отсече Бухалът. - Това не е одобрено. Това поведение е приемливо само за млади, новородени пилета.!

- Но аз не съм мацка и нямам пера! - изскърца срамежливата Катерица. Тя се страхуваше от Бухала: той изглеждаше хищнически и като дете родителите й я плашеха, че Бухалът яде просто палави катерици.

- Няма значение - изрева Сова впечатляващо. „И без това не си дете. Време е да спрете да бързате и да насочите енергията в правилната посока.

- И какъв е правилният курс? - обърка се Катерица.

- Което е полезно. Нещо повече, трябва да има един канал, няма какво да се разпръсква - строго каза Бухалът. - Изберете посока - и се придържайте към нея. Това е одобрено.

- Добре - съгласи се колебливо Катерица. - Ще опитам. Само че аз наистина не разбирам как е да се движиш в един и същ канал ...

- Можете да разчитате на мен - щедро обеща Бухалът. - Ако се заблудиш, ще те кълна в короната.

- Но вие имате такъв огромен клюн! - каза Катерица с треперещ глас. - Страхувам се!

- Добре, че се страхуваш - изрева Бухалът с радост. - Така че, няма да се отклонявате от общата линия. Ще имате стимул да спазвате посоката! Горе-долу! Там ще имаме цел. Заповядайте. Ясна ли е посоката? И не се сгъвайте! И не бъдете мързеливи! Напред и само напред! Това правят възрастните, твърдите протеини.

Сега Катерицата вече не се втурваше като луд от единия край на гората до другия. Сега тя тичаше в същата посока. Наоколо все още имаше гора, но пейзажите не се променяха, както при калейдоскоп. Сега вляво през цялото време се наблюдаваха ръба на поляната и зелените дървета, вдясно имаше поток, а пред него дърво, на което Бухалът често обявяваше да контролира процеса.

- Е, това е друг въпрос - похвали Бухала. - Сега е ясно откъде бягате, къде бягате. Има вектор на движение!

- Къде бягам? - без да спира движението, поясни Катерица.

- Към Голямата цел - с готовност обясни Бухалът.

- И какво е това, Голямата цел? - Катерица не се успокои.

- Ние знаем какво е това! Станете уважавана катерица, бъдете пример за млади катерици и радост за стари катерици. Радете техните собствени катерици и ги научете на тази мъдрост. Всичко! Няма други цели и не може да бъде! ясно?

- Разбираемо, разбираемо - Катерица побърза да се съгласи, внимателно поглеждайки закачения клюн на Бухала.

Разбира се, ако не заради страховете й, тя би могла да каже, че дълго време вече не чувства радостта, която изпитваше преди. И енергията й сякаш бе намаляла. Не, тя все още бягаше, разбира се, но ... Вляво е гората, вдясно е поток и така ден след ден. Разбира се, от време на време в зрителното поле се появяваха някои нови герои - или Елкът ще мине, след това зайците ще играят, след това дъждът, след това снегът. Но все пак - преди беше много по-забавно! Но Катерицата много се страхуваше да противоречи на Бухала, в края на краищата никога не знаеш какво ... Тогава всичко пробива короната, какъв клюн има ... И с отмъщение тя започна да докосва лапите си в дадена посока.

И въпреки това тя искаше да тича все по-малко всеки ден. Тя започна да се уморява и дори - о, ужас! - бъди мързелив. Ако не беше Голямата цел, за която Бухалът непрекъснато повтаряше, тя отдавна щеше да спре или дори да се свие на топка и да влезе в хибернация. И опашката й вече не приличаше на весел език на пламък, а по-скоро като на скучен въпросителен знак.

И тогава един ден ято пеперуди се появи на нейната поляна. Бяха много красиви: многоцветни, лекокрили, грациозни - е, просто не можехте да откъснете очи! Катерицата се забави максимално - отдавна не беше виждала такова чудо. Една от пеперудите забеляза, че Катерицата се взира възхитено в извънземните, и полетя по-близо.

- Здравейте, аз съм пеперуда! Тя се представи весело. - Тук сме с полет. Как се казваш?

- И аз съм Катерица - каза Катерица. - Аз живея тук…

- Катерица? - изненада се Пеперуда. - Но вече видях катерици - те изобщо не са такива! Те са пъргави и бързи, като червен пламък, вкусни са, а не като ... О, съжалявам!

- Да, няма нужда да се извинявам, аз самият отдавна престанах да се възхищавам - каза Белка самокритично. - И какви бяха те, тези катерици?

- Те са много пъргави, гъвкави, подскачащи и радостни! - охотно описа пеперудата катерица. - Скачат от клон на клон, от дърво на дърво, а вие просто не можете да се справите с тях!

- И веднъж бях същият - въздъхна Катерица. - Тичах също през гората, тичах на различни места и ми беше много, много интересно да живея! И тогава някак това чувство изчезна и вече не искам да се оглеждам и често е мързеливо дори да докосвам лапите си ...

- Чух, че се нарича апатия - продължи Пеперудата разговора. - Разбира се, не ви завиждам! Но нека ви попитам: защо решихте, че тичането в колелото е най-доброто занимание за вас?

- Тичане в колело? - изненада се Катерица. - Но откъде ти хрумна идеята, че правя някакъв тип "забиване в колело"? Нямам време да се занимавам с глупости, аз се насочвам към Голямата цел! Обръщайки се никъде!

- Къде е вашата велика цел? - заинтересува се Пеперудата. - Можеш да видиш?

- Някъде там - Катерица несигурно показа към смърча, който обикновено служеше като място за кацане на Бухала. - Трябва да се стремя към нея!

- Към дървото, или какво? О, добре, Великата цел! - Пеперуда се засмя и замахна с криле. - И вие отдавна се стремите към това?

- Дълго време - призна Катерица. - Откакто Мъдрата сова ми показа Пътя ...

- Но дървото е - ето го, съвсем близо - каза пеперудата. - Десет клапи на крилата - и вече има! А ти - три скока!

- Е, вие казвате - "три скока"! - усмихна се Катерица. - Да, не знам колко от тези скокове съм направил и не мога да преброя! Не спирам нито за минута, тичам и тичам. И все пак само по пътя към Целта.

- Възможно ли е, защото тичате в кръгове? - предложи Пеперудата. - Сега разбирам какво означава изразът „върти се като катерица в колело“!

- Не разбирам за кое колело говориш - оплака се Катерица. - Какво правиш?

- О, как мога да ти обясня? - Пеперудата беше разстроена. - Сега, ако погледнете отвън, всичко веднага би ви станало ясно. Но затова толкова упорито не искате да слезете от обичайната си коловоза.?

- Знаеш ли, ще ти разкрия една тайна - реши Катерица. - Много се страхувам от Бухала! Той лети през цялото време и се грижи да не изключа правилния път. Е, не сгъвам. Никога не се знае кога ще се появи отново! Той е толкова строг ... Но, честно казано, аз самият не разбирам какво трябва да намеря там, в края на пътя и как изглежда - тази Велика цел.

- Колко смешно! - Пеперудата се завъртя и пърха над нея. - Отиваш, а ти самият не знаеш къде и защо. Но в същото време все пак успявате да не напускате мястото! Знаете ли, струва ми се, че с вашия метод на движение, винаги ще получите повторение на преминатото!

- И Бухал казва, че „повторението е майката на ученето“, спомня си Белочка. - И той също казва, че животът е един и няма какво да губим енергия за дреболии.

- Бухалите, разбира се, са мъдри птици, за да сте сигурни! И със сигурност си струва да ги слушате. Но всеки трябва да взема решения за себе си! - отговори Пеперудата. - Ето ни, пеперуди ... Имаме кратък век, живеем само няколко дни. И ние нямаме време да губим време, измисляйки всякакви хитрости! Трябва ли да знаем колко да направим през това време? Просто имайте време да размахате криле!

- И така, живеете ли без осъзнаване на Пътя? - Катерица беше ужасена. - Без велики цели?

- Ние не си поставяме никакви Велики цели - няма време! - Пеперуда с желание потвърждава. - Нашата цел е просто да живеем и да се радваме на живота. За да се излюпите, да разпръснете крилата си, да се подхранвате, да угаждате на света със своята красота, да познавате насладата от полета, да си давате много пух, да развъждате потомство и сега, всъщност, целия ни жизнен път!

- О, ти разказваш толкова интересно! - възкликна възторжено Катерица. - Но веднъж тичах като мълния, тук-там, из цялата гора, и също се наслаждавах на живота, и навсякъде, където се справях и общувах с всички, и беше толкова страхотно!

- И какво ви пречи да се върнете отново в Гората? - наивно попита Бътерфлай. - Наистина Бухал?

- Толкова е суров - въздъхна Катерица. - Само малко - веднага започва да се занимава с промиване на мозъка. Чукове и чукове в горната част на главата, за да можете да научите! Така че не изключвам Пътя - нито наляво, нито надясно.

- Знаеш ли какво? - изведнъж предложи Пеперуда. - Нека ви помогнем? Има много от нас, ще ви покрием и никой няма да види, че нарушавате забраната на бухала!

Катерицата беше много уплашена, но така искаше да заобиколи забраната!

- Съгласен съм - прошепна тя.

И точно там Бътерфлай се обади на приятелите си, те разпериха цветните си крила и започнаха голям разноцветен хоровод. Катерицата се гмурна под този жив чадър и замаяна от страх, скочи от добре поддържаната пътека. Но нищо не се случи - само с всичките си лапи тя усети зелената трева, и топлата почва, и малките камъчета ... Катерицата скочи веднъж, два пъти, като внимаваше да не изскочи изпод „чадъра“, и отново, и отново и след това погледна назад - и ахна. Тя видя ... голямо въртящо се колело. И вътре в това Колело имаше права пътека, точно тази, по която наскоро бе бягала Катерица, без да се е обърнала никъде ... Така че това е, за което говореше Пеперуда, но тя не разбра!

- Пеперуда! Ето какво излиза, тичах по точно този ръб, който е в колелото? - възкликна учудено Катерица.

- Е да! - потвърди пеперудата радостно. - Всичко изглеждаше така!

- Но как да не го забележа. - Катерица скочи. - Оказва се, че не съм почивал нито минута, но в същото време не съм мръднал никъде? Но как е?

- Винаги се случва, когато приемате целите на другите за свои, - отговори Бътерфлай. - Това, което е правилно за Бухала, не е задължително да е правилно за Катерица.

- Не си заслужава! - възкликна Катерица. - Струва ми се, че едва сега отново се съживявам! Искам да скачам и скачам и да виждам различни места! Сега това е моята цел!

- Така че, го направи! - Пеперудите шумолеха помежду си и започнаха да летят в различни посоки.

- Хей! Пеперуди! Къде отиваш? - разтревожи се Катерица.

- От собствен бизнес! Вие имате свой собствен Път, а ние имаме свой собствен!

- А ако Бухалът пристигне? - катерица панически изкрещя. - Той ще ме унищожи.

- И ще унищожа! - бухал бухал, излизайки от гъсталака. - Как смееш. Излязохте от правилния път! Ти съсипа всичко.

Но гласът на Белочка изведнъж проряза от нищото.

- Кой го развали? - попита нахално тя. - Не съм си съсипал нищо, а напротив! И вашите цели не са мои! Имайте предвид: вече не се страхувам от вас! И аз няма да се подчиня! Искам да бъда просто катерица! И аз самият ще реша какво ми харесва и къде ще карам!

- Е, ще останете глупаво подскачащо! - Застрашена сова.

- Е, аз ще остана! - упорито каза Катерица. - Предпочитам да бъда радостно подскачащо, отколкото скучна катерица!

- Сега си доста възрастен - каза доволно Бухалът. - Много добре! Разбрах нещо в този живот!

- Какво. - Катерица беше напълно объркана. - Какво каза?

- Когато някой се осмели да има мнение и да го защити, той става свободен - каза Бухалът. - И така, тя има право да слезе от пистата и да потърси своя собствен Път!

- Но ти ... - Катерица не можа да разбере.

- И аз летя и плаша - доволно прозвуча Сова. - Ако ги е страх, нека ги живеят по чужда заповед. И като пораснат, ще преодолеят страховете си, това означава всички! Възрастнали сте, станете мъдри. Те сами могат да изградят свой собствен живот. Скачайте, където пожелаят, и правете това, което сметнете за добре!

- И така, ти изобщо не си хищник, а много добър ... - прошепна смаян Катерица. - И сигурно изобщо не яжте палави катерици?

- Понякога ям - каза Бухалът. - Ако ви омръзне с глупави въпроси и губите време за дреболии.

- А какво не са дреболии? - все пак попита Катерица, за всеки случай, готвейки се да скочи.

- Радостта от живота! - обяви Бухалът. - Това е единственото, което ни показва: ние сме на правия път!

- А голямата цел? - Катерица не се успокои. - Тя или какво ли още не съществува?

- Радостта от живота! - провъзгласи Бухала. - Ако в него няма радост, тогава какъв е смисълът? Това е най-голямата цел!

- Благодаря ти, Мъдра сова! - Катерица благодари с уважение. - Ти наистина си много мъдър! Ако не беше ти, може би не бих разбрал какво наистина искам. И нямах достатъчно Мъдрост! Но сега ... карах?

И с един скок Катерица полетя нагоре по дървото, само нейната весела червена опашка проблясваше като удивителен знак. Трябваше да направи много, много, за да може Радостта от живота никога да не свършва!