КАТАЛИТИЧНО КРЕКИНГ

Каква дрънкалка измъчва ушите ни с неспокойния шум от ненужни думи “В Шекспир. "Крал Джон"

В ранните етапи от развитието на нефтопреработвателната индустрия търсенето на моторни бензини нарастваше по-бързо от търсенето на тежка течна горна част­liv (например в дизелово гориво) и съответно­но количеството суров нефт, който трябваше да се превърне в бензин, нарасна. За нефтопреработвателите стана ясно, че ако произвеждат бензин с директно пускане в количества­достатъчно, за да отговори на пазарното търсене, тогава пазарът ще бъде едновременно претоварен с тежко гориво­vom. Икономическата последица от настоящата ситуация е непрекъснато покачване на цените на бензина със спад в цените на по-тежки фракции.

За да се справим с този физически и икономически проблем, съобразителен

Изобретени са няколко процеса на крекинг, от които каталитичният крекинг е най-широко използван.

Предишните две глави обсъдиха някои от­химичните аспекти на процеса на крекинг, както и химията на петрола като цяло. Тук ще разгледаме технологичните професионалисти­процес на крекинг: в единица за крекинг, праволинейна фракция­тежки газьоли се загряват при повишено налягане­в контакт с катализатор, който улеснява процеса.

Катализаторът е вещество, което ускорява или дори предизвиква химическа реакция, но когато реакцията приключи, катализаторът остава непроменен - ​​същият, какъвто е бил в началото. С други думи, той не се променя химически, а принуждава други вещества да се възстановят­агитирайте помежду си. Катализаторите са подобни на някои­много десетгодишни, с които обикновено нищо не се случва, но там, където се появят, нещо със сигурност ще се случи.

Суровината за процеса на каталитичен крекинг е­но е тежко работещ тежък газьол, както и да лежи­кая фракция на вакуумна дестилация. Точката на кипене на фуражната фуража трябва да бъде в диапазона от 340-590 ° C (650-1100 ° F). За стартиране на процеса е необходимо отопление; температурата на реактора по време на крекинг е около 480 ° C (900 ° F).

Процесът е проектиран по специален начин с­действайте по време на напукване. Предизвикателството е да превърнете тежките фракции в бензин. В идеалния случай трябва да са точките на кипене на напуканите продукти­натиснете в диапазона, съответстващ на бензина, но технологията никога не е перфектна. По време на инсталацията протичат няколко процеса. Когато големи молекули­те са разкъсани на парчета, тогава няма достатъчно водород­достатъчно за насищане на всички молекули и следователно не­коя част от въглерода преминава в кокс, който е почти изцяло изграден от залепени въглеродни атоми. Когато големите молекули се разпаднат, се получава пълен набор от малки - от метан и по-високи. Тъй като няма достатъчно водород­достатъчно, много от образуваните молекули имат­Xia олефини. Ако някои от молекулите във фуража са съставени от множество ароматни или нафтенови пръстени, свързани заедно, те се разпадат на по-малки апо­матови или нафтенови молекули и олефини. И накрая, молекули, състоящи се от няколко аромата­нафтенови или нафтенови цикли и дълги странични вериги­pei са склонни да губят странични вериги. Получените молекули, въпреки че съдържат по-малко въглеродни атоми, се оказват по-тежки, т.е.­имат по-висока относителна плътност. Освен това техните точки на кипене обикновено също са по-високи. Смешното е, че тези молекули образуват продукт, който

По-тежки от суровините. По този начин продуктът­mi cracking е пълен набор от въглеводороди, от метан до остатък и, в допълнение, кокс.

Хардуерът за каталитичен крекинг се състои от три части: реактор, регенератор и ректификатор­измислен

Централната част на каталитичния конвертор­king е реактор (фиг. 6.1). Суровината преминава през нагревател, смесва се с катализатора и навлиза в щранг (щранг), водещ до дъното на голям съд, подобен на резервоар за вода, който­ry се нарича реактор. В момента, в който суровината гладува­попада в реактора, процесът вече е в ход, така че времето­суровина в реактора - само няколко секунди. При по-модерните дизайни се случва гладко напукване­отива вече в щранг. По този начин реакторът се нуждае само­за отделяне на въглеводородите от катализатора. Това е за­отстранени с помощта на циклон, механично устройство­с помощта на центрофугиране.

Катализаторът обикновено е от два вида: sha­рики или микросфери. Диаметърът на топките обикновено е 0,3 или 0,6 см. Микросферите са много по-малки и това е катализа­торусът прилича на бебешка пудра. В днешно време топките вече не са на мода. Микросферите имат две­мен с необичайни свойства. Ако контейнерът с праха е­разклащане или накланяне, прахът се държи като течност. Следователно, такъв процес понякога се нарича­течен каталитичен крекинг.

Второто свойство е присъщо не само на праха, но и на топчетата, но не се забелязва с просто око. Под микроскоп можете да видите, че всяка микросфера (или топка) има много пори и следователно е огромна.­площ. Тъй като действието е катализирано - | pa се определя от контакта му със суровини, голяма площ­щадящата повърхност е много важно свойство на катализатора.

каталитично

Тази част от въглеводородите, която по време на крекинг се превръща в кокс, се утаява като отлагания върху кокса.­лизатор. Когато повърхността на катализатора се покрие с отлагания, катализаторът става неактивен (от­работил). За да се отстранят тези въглеродни отлагания, отработеният катализатор се подава в съд, наречен регенератор (Фигура 6.2), където се смесва с горещ въздух, нагрят до около 600 ° C (1100 ° F). В резултат на това се получава следната химическа реакция:

С + О2 СО и СО2 (при по-стари модели),

C + O2 -> C02 (при по-новите модели).

Този процес се нарича коксово окисление и напомня­изгаряне на въглен в брикети, тъй като и в двата случая въглеродът се комбинира с кислород, образувайки въглероден диоксид, а понякога и моно­

Въглероден оксид (CO) и голямо количество­качество на топлината. Топлината е под формата на горещ поток от CO и обикновено се използва в някаква част от процеса за­пример за загряване на суровини в топлообменник. При по-старите модели потокът се изпраща във фурна, където

CO се окислява до преди окончателно от­

Управлява атмосферата.

Възстановеният катализатор излиза от дъното­регенератора. Може да се смеси отново с фуража и да се изпрати в реактора. По този начин катализаторът е­е в непрекъснато движение, преминавайки през цикъл от­цар-регенерация.

Междувременно въглеводородната смес, получена в­в резултат на напукване, подава се (изпомпва) до коригиране-