Какво значение имаше работата на занаятчията за развитието на обществото и живота на хората?

Занаятчиите се появяват в човешкото общество много по-рано от работниците във фабрики и фабрики, които никой не нарича „занаятчии“. Още в древни времена се появяват занаятчии, които могат да правят ястия, инструменти, ковани оръжия и т.н.

Занаятчиите работят най-често индивидуално, въпреки че могат да се обединяват в артели, бригади, като цяло в трудови колективи с различни размери. Добър занаятчия набира чираци, които му помагат, изпълнявайки груба работа, но същевременно обучавайки се и на майстор.

Занаятчиите не работят със сложно фабрично или фабрично оборудване. Те имат свои собствени обичайни инструменти. Например, грънчарска машина е при грънчар, ключарска маса е при ключар и т.н.

Занаятчиите в Русия представляват имение. И Петър Велики въведе ново образование - работилници. С това той отдава голямо значение на работата на занаятчиите. „Гилдията“ (или градските занаятчии) имаха право да продават своите продукти, можеха да наемат работници, да поставят табела с името на своята марка, да станат разпознаваеми и известни и т.н.

По-късно именно на тази база - работилници - започват да се формират по-големи индустриални съоръжения. Правата за принадлежност към имението и работилницата са наследени. И това допринесе за формирането на трудови династии, обучението на нови хора в занаята, подобряването на производствените инструменти, уменията и увеличаването на производителността на труда. Това е и значението на занаятчиите.

Между другото, в Русия занаятчиите бяха наричани „занаятчии“. Понякога тази дума се използва и сега, ако искат да подчертаят ниското качество на работата.

Занаятът като такъв е изместен от машинното производство, когато фабриките и фабриките заемат основното място. Но занаятчиите не угаснаха, а бяха принудени да се адаптират към новите условия на живот, въпреки че престанаха да играят специална роля.