Какво представляват долмените и къде са изчезнали създателите им?

Досега никой не може да каже откъде идват долмените и кой ги е построил и най-важното - с каква цел. Има много версии и хипотези, но нито една не дава пълен и надежден отговор на този въпрос. И така, какво е долмен?

Тези мегалитни структури са открити в много страни. Смята се, че те водят своя исторически път от Индия и са разделени на два клона: единият отива към Средиземно море през Северен Кавказ и към Западна Европа, другият отива към Египет и Африка.

В Европа долмените се срещат в Германия, Франция, Португалия, Испания, на Корсика и дори в Палестина. Но най-голямата концентрация от тях - повече от 2300 - е открита на Черноморското крайбрежие на Краснодарския край. Скрити в планините, обрасли с гори, те се крият от любопитни човешки очи чак от Таман до Абхазия.

Долмените са конструкции, подобни на къща, но изработени от масивни каменни плочи, всяка с тегло от 2 до 6 тона. По правило двете странични плочи, образуващи дясната и лявата стена, изпъкват леко пред фасадната плоча, докато горната, оформяща покрива, виси над нея, образувайки навес. В предната плоча в долната й трета има кръгъл отвор с диаметър от 30 до 50 см. Плочите бяха закрепени една към друга с помощта на специално изрязани канали и под собствено тегло.

Кръглата дупка в предната плоча първоначално е била запечатана с каменна топка, но почти не са останали такива „запечатани“ долмени.

Все още не е възможно надеждно да се установи възрастта на тези структури; мненията на учените са различни. Те наричат числото 5 и 10 хиляди години. Само в едно те са единодушни - долмените са много по-стари от египетските пирамиди и са техни предшественици. Целта им също не е ясна. Има версия, че това, подобно на пирамидите, е мястото за погребение на значими хора. Но вътре не са намерени останки. По-вероятната версия е, че това са били жилищата на духовете, които са пазели спокойствието на селищата, а може би дори на отделни семейства. Тази версия се подкрепя от факта, че долмените са били инсталирани с фасада на изток, а на някои от тях са намерени издълбани знаци - кръст в кръг - един от най-старите символи на слънцето сред много народи от древността.

И така, кой е построил тези структури и къде са отишли тези невероятни хора? Има много тъжна версия на британските учени. Изчезването на хората, построили долмени в Адигея, се е случило около 2350 г. пр. Н. Е. д. в резултат на космически катаклизъм, донесъл разрушение на Египет, унищожи града на брега на Мъртво море, превърна градовете на древен Китай и Месопотамия в руини. И той унищожи хората, които живееха в планините по Черноморието. Д-р Бени Пейзър, антрополог от университета в Ливърпул и астрофизик Виктор Клуб от Оксфорд, твърди, че причината за катаклизма, унищожил цяла цивилизация, е куп метеорити в орбитата на Юпитер, които се сблъскват със Земята на всеки три хиляди години и донесе глобални климатични шокове. Именно те причиниха ледниковия период на планетата, предизвикаха катастрофално наводнение в Близкия изток около 500 г. сл. Н. Е. д. и именно те унищожиха цивилизацията "строители на долмени". В потвърждение на тази версия на територията на Адигея има голям брой кратери и кратери, характерни за следи от бомбардировки с метеорити, както и множество червеникаво-ръждиви следи от топлинни ефекти върху стените на самите мегалити.

Според учените метеорният поток, ударил цъфналата земя, изпепелил всичко на пепел, а облаците прах и пепел, които се издигнали в небето, довели до бързо охлаждане и смърт на оцелелите хора.

Така беше или не - не е известно със сигурност, това са само версии. И има осиротели мегалит-долмени, защитени от горите на Кавказ, мълчаливи свидетели на далечни векове.

Със сина ми се приближихме до един от тях, разположен на територията на пансион „Джубга“, който е в едноименното село, вече по здрач. Беше малко неудобно да докосвам камъните на сграда, оцеляла пет хилядолетия. Дори не исках да говоря около него. И тогава някаква необяснима меланхолия, тъга се претърколи, така че гърлото ми беше стегнато и сълзите неволно нахлуха в очите ми. Възможно ли е духът, който живее вътре, да се опитва да се оплаче от своето сирачество? Постояхме известно време, сложихме монета вътре в дупката и мислено обещахме да го посетим отново. И тъгата бавно се отдръпна, оставяйки място на лека тъга.

Удържахме на думата си и го посетихме отново, преди да си тръгнем. И ще дойдем отново, когато пристигнем в Джубга догодина.