Какво не харесват сирийските пилоти в руските самолети

В момента сирийските арабски военновъздушни сили имат приблизително 40 000 войници и офицери. Тези войски с право се считат за елита на армията. Достатъчно е да се каже, че покойният президент Хафез Ал-Асад беше един от основателите на националната бойна авиация и дори служи в първата група пилоти. Преди настоящата война, започнала през 2011 г., пилотите на тази страна вече имаха сериозен боен опит, натрупан в конфликти с Израел и в Ливан.

Преди шест години ВВС на Асад наброява приблизително 575 самолета и хеликоптери, включително:

70 фронтови изтребители Миг-21, които са били използвани преди конфликта главно за учебни цели, 40 самолета са останали;

40 многофункционални изтребителя Mig-23 с различни модификации, повечето от които бяха изгубени и не толкова по време на излети, а в резултат на завземането на летища и пълното изчерпване на ресурса;

30 изтребители-прихващачи МиГ-25, остават само 2 превозни средства, но тяхната бойна ефективност е под въпрос;

30 изтребители от четвърто поколение МиГ-29, всички на въоръжение;

30 изтребители-бомбардировачи Су-22, повечето от тези самолети са загубени;

20 тактически фронтови бомбардировачи Су-24, 15 самолета останаха в експлоатация;

40 чехословашки учебни самолета L-39, полузагубени, са използвани за бойни задачи до 2016 г .;

30 вертолета Ми-25, 15 вляво;

30 френски вертолета SA342L, които не се използват по време на войната поради липса на резервни части;

130 многофункционални транспортни хеликоптера Ми-8/Ми-17, днес около 50 превозни средства участват в бойни операции, останалите не работят.

Има и транспортьори - Ан-24, Ан-26С и Ил-76, но няма много от тях. Освен това граждански самолети се използват за военни цели. Общо според последната информация сирийските ВВС днес разполагат с около 200 машини, от които 120 са в експлоатация.

Що се отнася до сегашното базиране, бойната авиация на Асад е съсредоточена в 6 авиобази: в района на Дамаск, близо до Хомс и Палмира, в Алепо, близо до Латакия и Дейр ез-Зор. Нейната зона на влияние обхваща Централна и Западна Сирия.

Спомнете си, че сирийските военновъздушни сили са построени по модела на съветските военновъздушни сили от 70-те и 80-те години, т.е. Но след 6 години война много единици престанаха да съществуват като бойни единици. Основната причина за това състояние на нещата сирийското командване нарича не преки загуби от ПЗРК и противовъздушни инсталации, а високата интензивност на излитанията - почти ежедневно, трудни условия на работа и слаба база за поддръжка. В резултат на това бойните мисии сега се изпълняват от отделни превозни средства или много малки групи.

В резултат на това Дамаск беше принуден да използва цялото налично авиационно оборудване, включително остарялото. По-специално учебните самолети L-39 бяха преоборудвани за леки ударни самолети. Подобна модернизация обаче не се оправда.

В отговор ислямистите се опитаха да унищожат въздушните бази на всяка цена, най-често с изненадващи удари. Записан е случай в района на град Дейр ез-Зор, когато МиГ-21 излита по време на интензивен минометен обстрел и на свръхниска височина, едва откъснат от пистата, атакува бойците, които са били само на няколкостотин метра от летището. Едва ли самолетите на НАТО са способни на това.

Като цяло сирийските ВВС не успяха да променят хода на войната, така че техните успехи могат да се разглеждат като тактически победи. Едва с пристигането на руските аерокосмически сили на Русия ситуацията в тази страна се промени коренно.

Бъдещето на военната авиация на Асад е под съмнение. Днес Дамаск няма нито финансови ресурси, нито технически възможности за закупуване на модерни бойни самолети. Известно е, че преди конфликта Сирия подписа договор с Русия за доставка на 36 леки ударни самолета Як-130, 24 - МиГ-29 и малък брой МиГ-31.

Но поради липса на пари доставките не се състояха. В същото време редица западни медии съобщават, че Русия е доставила безплатно десет Су-24, за да възстанови потенциала на авиобазата Шайрат, която е била повредена след американския удар. Същите таблоиди обаче заявиха, че информацията не е потвърдена.

Между другото, западните експерти подцениха възможностите на сирийските военновъздушни сили (и следователно руски самолети). По-специално, през 2011 г. Пентагонът прогнозира пълна загуба на всички самолети на Асад до 2014 г. Тогава американците писаха, че „... поради много политически и финансови затруднения сирийската арабска армия от 1990 г. не е успяла да закупи нито един съвременен боен самолет“. Подобно, всичко, с което Асад разполага, е остаряло и боклук, което означава, че авиацията на Асад ще продължи максимум три години.

По-късно обаче започнаха да говорят за фронтовия изтребител МиГ-21 като за „летящ Калашников“ - автомобилът се оказа толкова надежден и невзрачен за поддръжка. На въпроса какво не харесват в руските самолети, сирийските пилоти отговарят: „Само че в нашата армия има много малко от тях“.