Пивоварова Ирина. Четете и слушайте детски истории.

  • Автор: Пивоварова Ирина
  • "Какво мисли главата ми"
  • Изпълнител:
  • Тип: mp3, текст
  • Продължителност: 00:05:38
  • Изтеглете и слушайте онлайн

Прочетете истории: Пивоварова Ирина. „Какво мисли главата ми“:

Ако смятате, че съм добър ученик, грешите. Не уча добре. По някаква причина всички си мислят, че съм способен, но мързелив. Не знам дали съм способен или не. Но само аз знам със сигурност, че не съм мързелив. Седя три часа на задачи.

Например сега седя и искам да реша проблема с всички сили. Но тя не смее. Казвам на майка си:

- Мамо, но задачата ми не работи.

Тя тръгва по работа. И хващам главата си с две ръце и й казвам:

Облак се носи над прозореца. Лек е като пух. Тук спря. Не, плава нататък.

Глава, какво мислиш ?! Не те ли е срам. „От точка А до точка Б двама пешеходци напуснаха ...“ Люска, вероятно, също си тръгна. Тя вече ходи. Ако тя дойде при мен първа, аз, разбира се, бих й простил. Но дали тя се вписва, толкова лошо?!

„... От точка А до точка Б ...“ Не, няма да работи. Напротив, когато изляза на двора, тя ще хване Лена за ръката и ще й прошепне. Тогава тя ще каже: „Лен, изпрати ме, имам нещо“. Те ще си тръгнат, а след това ще седнат на перваза на прозореца и ще се смеят и гризат семена.

„... От точка А до точка Б излязоха двама пешеходци ...“ И какво да правя. И тогава ще поканя Коля, Петка и Павлик да играят кръгли. И какво ще прави тя? Да, тя ще сложи Тримата дебели мъже. Да, толкова силно, че Коля, Петка и Павлик ще чуят и ще хукнат да я помолят да ги остави да слушат. Слушали са сто пъти, всичко не им стига! И тогава Люска ще затвори прозореца и всички ще слушат записа там.

"... От точка А до точка ... до точка ..." И тогава ще го взема и ще го напълня с нещо направо в прозореца й. Стъкло - динг! - и се разпръснете. Уведомете го.

Затворих книгата и погледнах през прозореца. Люска сама се разхождаше в двора. Тя скочи в класиката. Излязох на двора и седнах на една пейка. Люска дори не ме погледна.

- Серьожа! Витка! - извика веднага Люска. - Хайде да играем кръгли!

Братя Карманови погледнаха през прозореца.

„Имаме гърло“, казаха дрезгаво и двамата братя. - Няма да ни бъде позволено.

- Лена! - извика Люска. - Спално бельо! Излез!

Вместо Лена баба й погледнала и заплашила Люска с пръст.

- Павлик! - извика Люска.

Никой не се появи на прозореца.

- Пе-ет-ка-ах! - Луска седна.

- Момиче, какво крещиш ?! - главата на някого стърчи през прозореца. - На болен човек не е позволено да си почива! Няма почивка от теб! - И главата се заби обратно в прозореца.

Люска ме погледна крадешком и се изчерви като рак. Тя дръпна пигтейла си. След това издърпа конеца от ръкава си. Тогава тя погледна дървото и каза:

- Люси, да отидем на класиката.

- Хайде - казах.

Скочихме в класиката и аз се прибрах да реша проблема си.

Щом седнах на масата, майка ми дойде:

- Но вече два часа седите над нея! Просто е ужасно какво е това! Те питат децата за някои пъзели. Хайде, покажи проблема си! Може би мога да го направя? Все пак завърших института. Така. „От точка А до точка Б напуснаха двама пешеходци ...“ Чакай, чакай, тази задача ми е позната! Слушай, ти и татко го решихте последния път! Спомням си перфектно!

- Как? - Бях изненадан. - Наистина ли? О, наистина, защото това е четиридесет и петият проблем и ни попитаха четиридесет и шестия.

Тогава майка ми беше страшно ядосана.

- Скандално е! - каза мама. - Това е нечувано! Тази бъркотия! Къде ти е главата ?! За какво мисли само тя?!