каква беше връзката между светските и църковните власти

Тук е лесно и интересно да общувате. Присъединяване!

Тъй като църквата през цялото си съществуване претендираше власт над миряните, които й принадлежат (и най-често имаше такава власт), въпросът за връзката на църквата и духовенството със светските власти и държавата беше причина за много спорове и често войни .

През цялото Средновековие имаше два основни типа отношения между църквата и светските власти:
Приматът на светската власт над духовната (цезаропапизъм), съществувал във Византия, при който главата на светската власт, императорът, всъщност беше и глава на църквата (папата): той назначи главата на църквата, Константинополски патриарх; императорите често се намесвали в догматични спорове, регулирайки догмата и ритуализма чрез укази и закони. Тази ситуация възниква в Източната Римска империя от времето на първите вселенски събори (започвайки с борбата срещу арианството), по време на които църковните лидери се обръщат към императорите при решаването на догматични, ритуални и църковни въпроси. И накрая, тази позиция е залегнала в кодекса и кратките разкази на император Юстиниан, но той притежава и поговорката „източникът на цялото богатство на църквата е щедростта на императора“. .

Приматът на духовната власт над светската (папа-цезаризмът), тоест приматът на църквата, която започва да се оформя на териториите на Западната Римска империя след нейния крах. За първи път тази идея е формулирана от хипонския епископ Аврелий Августин в неговия труд „За Божия град“ (на латински „De civitate Dei“): основната идея на това произведение, написана малко след улавянето на Готи от Рим и под впечатлението от това събитие, е замяната на държавното единство с Римската империя с духовно единство под ръководството на църквата, тази теза е окончателно оформена в писмото на папа Геласий I до император Анастасий I, което е било кръстен на своето начало "Duo Sunt". В това писмо папата изрично вече посочи, че има две сили: светска и духовна и силата на последната е по-значима.