Как руските военни служат в Южна Осетия

- Това е Свети Георги Победоносец - обясняват военните, придружаващи нашата колона.

- Това е той, нашият Уастърджи, - с уважение казват осетинците.

Както се оказа и двамата са прави. В дохристиянската Осетия Уастирджи е един от митичните герои на епоса за Нарт - покровител на воините. След приемането на християнството Уастирджи се свързва с вече християнския светец - Георги Победоносец.

Впечатли ме и тунелът Роки. През 2008 г. това беше тъмна дупка, при шофиране в която беше необходимо да се затворят люковете в колата, така че водата, капеща от потока, да не стига там. Сега това е модерна инженерна структура, напомняща московските подземни магистрали.

Пътувайки по този живописен път и се възхищавате на красотата на Кавказ, неволно се хващате да мислите, че не отивате в конфликтна зона, където можете да пламнете всеки момент, а се отправяте към спокойна земя, която е под надеждната защита на Руска армия. Сега 4-та гвардейска военна база е разположена в Южна Осетия, която се намира в покрайнините на столицата на републиката Цхинвали. До 2008 г. тук бяха дислоцирани руски миротворци, които бяха част от Обединените мироопазващи сили в три батальона - руски, грузински и осетински. След нападението на Грузия срещу Южна Осетия, което също се нарича петдневна война, нашите миротворци бяха първите, които бяха ударени. Нещо повече, „вчерашните бойни другари“ - войници от мироопазващия батальон от Грузия взеха активно участие в нападението.

Сега военната база е възстановена буквално от нулата. Тук са създадени всички условия както за живота, така и за службата. Например военнослужещите със семействата си живеят в двуетажни уютни вили. Построена е детска градина в весел жълто-оранжев цвят, догодина обещават да открият училище.

В един от тези апартаменти помощникът на началника на кадровия отдел капитан Алексей Филатов живее със съпругата си Асият и петгодишния им син Рома. Семейството посреща гости в уютен двустаен апартамент. Алексей казва, че е срещнал жена си, докато е служил в Дагестан. Преди шест години те подписаха и се роди син. След това трансфер в Южна Осетия. Те получиха служебен апартамент тази пролет, преди това наеха жилища в града. По-скоро тук.

„Всичко ме устройва в ежедневието - казва Алексей, - създадени са всички условия, синът ми ходи на детска градина и ходи там с удоволствие. Ако говорим за служба, тогава в Южна Осетия има допълнителни ваканции, заплатата е по-висока, коефициентът е година и половина. Сега имам 13 календарни години трудов стаж и 17 години общ трудов стаж. Харесва ми животът тук, искам да продължа да служа тук.

Асият влиза в диалога, към който, смутени от голям брой непознати, малките роми се прегръщат.

- Все още не работя, но планирам да си намеря работа или в детска градина, или като цивилен персонал в отделение, може би, в училище, когато се отвори. Всъщност условията тук са много добри. Изобщо не искам да си тръгвам.

Във военната база има и малка библиотека. Тя се оглавява от Алла Гилдева, която е оцеляла във всички ужаси на петдневната война.

Тя казва, че в библиотеката често се провеждат лекции, включително по история. Идват млади момчета и под формата на диалог тя им разказва за трудната съдба на родната си страна.

- Започнах началото на войната в Цхинвал. Седнах в мазето, беше много страшно да изляза. Загубихме всичко, всичко, което имахме: напуснах мазето, но не съм вкъщи “, спомня си Алла. - Чакахме руските войници да дойдат. Така че те вярваха. Спомням си, че до нас имаше зъболекарски център, оттам се чуваше грузинско пеене, математическа репетиция. Помислих си: това е, това е краят. Те бяха щастливи, явно вече празнуваха победата. И тогава се разпространи слух, че руснаците са влезли в града. Искахме да излезем, но милиционерите ни казаха: седнете, изобщо не излизайте. Те ще го разберат и без теб. Вероятно през целия си живот не съм изпитвал повече радост.

Алла казва, че разбира грузинския език, тъй като по съветско време всички са живели заедно, те са го учили в училище. Както се оказва, поведението на грузинците в Южна Осетия е леко арогантно.

- Когато СССР се разпадаше, той само се засилваше. Изненада ме, подобно на израстването заедно, защо такъв снобизъм - казва жената. - Днешната младеж не възприема грузински, считайки го за език на врага.

След тържествените събития успях да говоря с майор Виктор Петраков, един от преките участници в тази война. На гърдите му блести Орденът за храброст или, както го наричат с уважение във военната среда, „човек“. Виктор е бил в разузнаването през целия си живот, в базата служи като старши техник на рота от разузнавателен батальон. През пролетта на 2008 г. той се озова в Южна Осетия като част от мироопазващите сили.

Виктор казва, че руските миротворци са видели, че в навечерието на инвазията започва активна подготовка от грузинска страна. Ден преди нападението етнически грузинци започнаха да се евакуират от отдалечените села. На границата започна голямо движение на техника. Всички разбраха, че се случва нещо сериозно. Тогава те откриха тежък огън по нашия.

Виктор с неохота си спомня този ад. Вижда се, че тази война е оставила белези не само по тялото му, но и в душата му.

- Когато всичко започна, бяхме в горния град. Ден на битката. Имах множество наранявания, контузия, загуба на съзнание. Евакуация. Тежките хора са транспортирани по хуманитарния коридор до Владикавказ. По пътя на Зар обаче грузинците, пренебрегвайки всички договорености, ни покриха с минометен огън. Чудо е, че изскочихме - спомня си разузнавачът. - Събудих се вече в болница във Владикавказ.

В болницата Виктор е лекуван в продължение на седем месеца. След като се възстанови, той реши да се върне обратно в Южна Осетия. Той доведе жена си и трите си деца тук, сега семейството очаква раждането на четвъртото им дете. Говорейки за живота в републиката, Виктор отбелязва, че всяка година тук се подобрява. В града започна голям строителен проект. Появиха се паркове, алеи.

- Най-важното е, че местните вече не ходят с безпокойство в очите. Сигурни са, че няма да бъдат нападнати отново, - казва разузнавачът. - Наистина ми харесва тук и ако всичко върви добре, разбира се, бих искал да остана тук, за да служа и да продължа.

Вечер Цхинвал е оживен по кавказки начин. Автомобилите се движат по улиците със скорост, от отворени прозорци, бързащи запалителни лезгинки или модерни хитове. Разхождат се млади хора, майки с деца. Мъжете по пейките играят табла. На тези ужасни събития се напомня само за отломките от куршуми и снаряди на някои сгради, които все още не са възстановени.

Руският посланик в Южна Осетия Марат Кулахметов, който командваше смесен миротворчески контингент през 2008 г., казва, че Южна Осетия се възражда.

- Промените са много добри. Ако преди в очите на хората имаше безнадеждност и миризмата на война беше във въздуха, сега това не е така. Весел външен вид, нормално ежедневие, казва посланикът.

Тук хората са страдали от това спокойствие. Те са убедени, че войната никога няма да се върне в домовете им, тъй като те са под надеждна защита.