КАК РАЗБИРАМ ТЕКСТИТЕ НА Ф. И. ТЮТЧЕВ

Винаги бях очарован от необикновения свят на поезията, който очароваше със своята тайнственост, загадъчност, вълнуваше душата, изпълваше я с любов към всичко: към човека, към природата, към родината. От малък помня любимите си редове:

Небесен лазур се смее,

Нощ, измита от гръмотевична буря,

И между планините ветрове роса

Долинна светла ивица.

Това е откъс от великолепното стихотворение на Ф. Тютчев „Утро в планината”. Не е изненадващо, че точно тези думи на великия поет звучат в душата ми, защото дори Тургенев говори за творчеството на Тютчев по такъв начин: „Няма спор за Тютчев: който не го чувства, по този начин доказва, че не чувства поезия ”.

Поетът написа първото си стихотворение, когато беше на единадесет години. Оттогава се ражда нов гений на руската поезия. В творенията на Тютчев ние усещаме неговия вътрешен живот, неуморната мисловна работа, сложната конфронтация на чувствата, които са го тревожили. По творбите на Тютчев можете да определите настроението на поета: дали е тъга или радост - всеки разкрива репликите:

О, моя пророческа душа!

О, сърце, изпълнено с безпокойство,

О, как биеш на прага

Като двойно същество!

Обръщате специално внимание на описанието на природата, което е възхвалявано от поета в цялата му прелест. Четейки „Пролетна проза“, представяте си как „гърми първият гръм“, „гърми гърми“. И заедно с всичко това, вие се потапяте в празничната музика на пролетта, в естествени игри и забавления: „бръчкане и игра, гръмотевица гърми“, гръмотевица „пролет, първа“ и всички наоколо се радват на това тържество сред природата.

И нека си припомним редовете за морето:

На безкрайно, свободно пространство

Блясък и движение, тътен и гръм.

Морето е напоено с тъп блясък,

Жак добре, вие сте в уединението на нощта!

Вие сте страхотно надути, вие сте морски,

Защо празнувате този празник така?

Вълните бързат, гърмят и искрят,

Чувствителните звезди гледат отгоре.

Както подходящо в няколко кратки стихотворения, Тютчев забелязва великолепието на природата, нейното ликуване. Той разкрива на читателя уникална красота, като обръща внимание не само на очевидни явления, но и на неща, скрити за обикновено възприятие, като по този начин подчертава мистерията на света около нас:

След като се спусна от планината, камъкът лежеше в долината.

Как е паднал? сега никой не знае -

Сам ли е слязъл от върха,

Или е бил свален от волята на непознат.

Векът след века, носен от:

Все още никой не е решил проблема.

Красотата на руската природа порази писателя от най-ранна възраст и аз вярвам, че затова той го оживява, издигайки го до ранга на живо същество. Това се потвърждава от следните редове:

В него има душа,

В него има свобода,

В него има любов,

Има език.

Понякога Тютчев дори обожествява света около себе си, като същевременно се опитва да разкрие тайните му:

Снегът все още е бял по полетата,

А водите вече шумолят през пролетта.

Бягат и събуждат заспалия бряг,

Те тичат и блестят и говорят.

И все пак каква свежест и насърчителна сила произтича от всяка дума!

Но най-много ме привличат любовните текстове на поета. В края на краищата, според мен, само в любовта човек напълно оголва душата си, отваряйки я за светло чувство. Както знаете, Тютчев беше щастлив в любовта, обичан от ранна младост до старост. Времето на влюбването в един поет е златно време:

Срещнах те - и всичко е старо

В остаряло сърце оживя:

Спомних си златното време -

И сърцето ми се чувстваше толкова топло.

Тези редове са посветени на Амалия Лерхенфелд, в която писателят е бил влюбен в младостта си. Но въпреки това най-красивите стихове за любовта са написани от Тютчев за Е. А. Денисиева. Това са такива шедьоври от неговите текстове като „О, колко разрушително обичаме. "," Какво се помолихте с любов. "," Не казвайте: той ме обича както преди. "," Цял ден тя лежеше в забвение. "други. Всички тези творения бяха включени в така наречения „цикъл Денисиевски“.

Любовната лирика на поета е загадъчна, загадъчна, искрена:

Любов, любов - легендата казва -

Съюз на душата с душата скъпа -

Техният съюз, комбинация,

И тяхното фатално сливане,

I. фатален дуел.

И фактът, че в своите произведения Тютчев издига личен опит

с универсално значение, прави текстовете му още по-проницателни, става още по-близо до читателя:

О, колко разрушително обичаме,

Както при насилствената слепота на страстите

Най-вероятно е да унищожим,

Какво ни е скъпо на сърцето!

Но има и друга интересна техника, която Тютчев използва, когато пише поезия за любовта. Опитвайки се да проникне в най-съкровените кътчета на сърцето, мъжкият поет действа като своя любима жена и пише от нейно име, в резултат на което се раждат много изразителни творби:

Не казвайте: той ме обича както преди,

Както и преди той ме оценява.

О, не! Той нечовешки съсипва живота ми,

Въпреки че виждам ножа: той трепери в ръката му.

Той измерва въздуха за мен толкова внимателно и пестеливо.

Не измервайте така дори яростния враг.

О, все още дишам болезнено и тежко,

Мога да дишам, но не мога да живея.

И дори в спадащите си години, когато животът свършва, поетът говори на глас за любовта:

О, как в нашите упадъчни години

Ние обичаме и суеверно.

Засияйте, засияйте прощалната светлина

Последна любов, вечерна зора!

Много харесвам текстовете на Тютчев. Тя ме изумява със своята яркост, оригиналност, дълбочина на отражение на чувствата. Този поет е необичайно талантлив и талантът му се разкрива не в абстрактни описания, а в разкриването на човешката душа, възприятието му за природата, отношенията му с хората. Това помага да се усети подтекстът на творбата с цялата дълбочина, да се определи границата между важното и суетното, между красивото и обикновеното.