КАК МЕТАФИЗИКАТА ВЪЗМОЖНА ПО ПЪТЯ КЪМ НАУЧНАТА ТРАНСЦЕНДЕНТАЛНА МЕТАФИЗИКА - темата на научна статия на тема

Цена:

Автори на произведението:

КАТРЕЧКО СЕРГЕЙ ЛЕОНИДОВИЧ

Научно списание:

Година на издаване:

Текст на научната статия на тема „КАК Е ВЪЗМОЖНА МЕТАФИЗИКАТА: ПО ПЪТЯ КЪМ НАУЧНАТА [ТРАНСЕНДЕНТАЛНА] МЕТАФИЗИКА“

КЪМ 70-ТАТА ГОДИШНИНА НА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ФИЛОСОФСКИЯ ФАКУЛТЕТ В МОСКОВСКИЯ ДЪРЖАВЕН УНИВЕРСИТЕТ. М.В. ЛОМОНОСОВ

Как е възможна метафизиката: по пътя към научната [трансцендентална]

Как е възможна метафизиката? Отговорът на този въпрос може да бъде получен чрез трансценденталния метод на Кант. Според Кант, основата (фона) на всяка метафизика е metaphysica naturalis, която е замислена като спекулация на човешкия разум, която изисква да възникнат и да се решат въпроси, които са извън възможния опит и надхвърлят границите на текущата „физическа“ ситуация. По този начин човекът е хомо метафизик (Аристотел. Кант). Възможност за метафизика

naturalis се корени в човешката способност на въображението и е свързана с нашия език, неговата метафизика. Има два модуса на академичната метафизика. Възможността за metaphysica generalis е свързана с присъствието в нашия език (респ. Ума) на специални метафизични (онтологични) предикати (категории). Възможността за metaphysica specialis е свързана с присъствие в нашия език (респ. Ум) цялост или обхващаща цялости (съпр. С обхващането на К. Ясперс).

КЛЮЧОВИ ДУМИ: трансцендентална философия, трансцендентален метод (аргумент), metaphysica naturalis, metaphysica generalis, metaphysica specialis, homo metaphysicus, предположение, цялост.

КЛЮЧОВИ ДУМИ: трансцендентална философия, трансцендентален метод (аргумент), metaphysica naturalis, metaphysica generalis, предположение, обхващащи цялости (The Encompassing), homo metaphysicus.

Кант нарича трансцендентални изследвания, които се занимават с „не толкова обекти, колкото нашия начин на опознаване на обектите, колкото е възможно априори“ [Kant 1994a, 44 (B 25)] 2. Съответно метафизиката може да се нарече трансцендентална, като се вземат предвид спецификите на когнитивните способности на човек, т.е. метафизика с човешко лице. Той представлява епистемологично „рестартиране“ на традиционната метафизика и се основава на трансцендентален „променен метод на мислене“ [Kant 1994a, 19 (V XVIII)], насочен към идентифициране на трансценденталните условия [размислимост] на емпиричните явления.

§ 1. Основни режими на метафизиката

Аристотел започва своята „Метафизика” с тезата, че „всички хора по природа се стремят към знание”, най-пълното проявление на което е метафизиката („първа философия”) като изследване на първите причини за битието или съществуването само по себе си. Повече от 2000 години по-късно Кант всъщност повтаря тезата на Аристотел, определяйки метафизиката като естествена тенденция (metaphysica naturalis) на зрелия човешки ум, състояща се в способността му да поставя и разрешава такива спекулативни въпроси, които надхвърлят обхвата на възможния опит [Kant 1994a, 42 (AT 21)]. В същото време и Аристотел, и Кант корелират възможността за метафизика с природата на човешкия ум, което за разлика от широко репликираната теза за „смъртта на метафизиката“ свидетелства за съществената неизбежност на метафизиката за човешкия ум, нейното вкореняване в човешката култура (което, разбира се, не изключва възможността за преход от класически към некласически форми). За да се реши този проблем, е необходимо да се постави въпросът за трансценденталните условия на самата метафизика, т.е. въпросът за това как е възможна метафизиката.

В историята на европейската мисъл могат да се разграничат два начина на метафизика. Започва с откриването от Парменид на мета-физическата реалност на Единия в неговата разлика от физическата реалност на Многото. Това - фактът на раждането на метафизиката - определя нейната първа граница. Метафизиката действа тук като изследване на Битието, насочено към намиране на произхода на битието. По този начин Парменид задава онтологичния режим на метафизиката или онтологичната метафизика, доразвит от Платон, Аристотел и други мислители от Античността и Средновековието. На свой ред в класическата метафизика могат да се разграничат metaphysica generalis (онтология), предмет на която е битието само по себе си, и metaphysica specialis, която се състои от психология, космология и естествена теология и предметът на изследването на които е, съответно, човек ("Аз"), природа ("Космос") и "Бог".

Вторият исторически начин на метафизика е свързан с епистемологичния обрат на Новото време, който по отношение на въпроса за Античността („КАКВО е метафизиката?“) Заема рефлексивна метапозиция. Например, Кант вече не се интересува-

към факта на присъствието на метафизиката, колко е в основата на този факт, условията за неговата възможност, т.е. въпросът "КАК е възможна метафизиката?" Ако Парменид и последвалата класическа традиция разглеждат метафизиката като дейност на емпиричен субект, тогава Новото време, представено от Кант, повдига въпроса за възможността на метафизиката като дейност на трансцендентален субект. По този начин метафизиката от изучаването на Битието се трансформира в изучаването на Битието (предметът на познанието), изследвайки това битие. Тук е втората граница на метафизиката, която от онтология се превръща в епистемология, по-точно в епистемологична метапсихология: за разлика от онтологията на античността, метафизиката сега се определя като наука за произхода (Баумгартен3) или трансцендентални условия на познанието (Кант). В същото време се изяснява темата за метафизиката, въпреки че е по-важно да се модифицира нейният метод, който чрез задаване на метафизичния критерий позволява трансформиране на „училищната метафизика“ от „алхимия (астрология) в [научна] химия (астрономия) "[Kant 1994b, 132], т. Е. в "строга наука" (Хусерл).

Нека да преминем към трансцендентален анализ на основните форми на метафизика и да започнем с аристотелско-кантианската metaphysica naturalis, която служи като основа за академичната metaphysica generalis и metaphysica specialis.

§ 2. Metaphysica naturalis като метафизика на езика

Една от ключовите за нас е тезата, че метафизичната способност на човека, неговата metaphysica naturalis, се корени в човешкия език, поне в езици от европейски тип (стандарта SAE, според Уорф), самата чиято структура склонява хората към спекулативна метафизика.

Нашата теза се основава на простия факт, че нещо и дума в общия случай не съвпадат, винаги има известно напрежение между тях: дума, предназначена за познаване на нещо, никога не го схваща напълно. В края на краищата, нещо е в постоянна промяна и думата улавя само „следата“, оставена от него, като не е в крак със следващата промяна на вещта. В този смисъл, нещо винаги е по-богато от дума, която никога не може напълно да опише конкретно нещо в цялото богатство на неговото съдържание и разнообразието от неговите промени.

В друго отношение обаче думата се оказва много по-богата от нещото. Помислете за елементарен когнитивен акт. Например наричаме това, което виждаме, у дома. Съответно на езика даваме описание от типа „Това е къщата“, в което се записва резултатът от този акт на виждане. Нека се опитаме да използваме този прост пример, за да покажем основните моменти от метафизичната природа на нашия език.

Първо, трябва да се обърне внимание на факта, че, строго погледнато, нямаме право да наричаме възприетото в опит (едно) нещо. По-скоро това, което е пред мен, сега се появява като някакво "It1", а в следващия момент t2 (поради промяна както на самото нещо, така и на мен и/или местоположението ми) "It1" се превръща в "It2" и т.н. . За да фиксираме всички тези (множество) времеви режими като едно нещо (в нашия случай у дома), трябва да извършим, според Кант, синтетичен акт на хващане, който трансформира възприетото сетивно разнообразие в [един] образ на някои

един предмет (много срещу един). Освен това, по време на формирането на изображения се извършва преход към различен мащаб на разглеждане: от различни цветни петна, образувани на ретината на окото ни, ние синтезираме изображения на определени обекти. И въпреки че нашето въображение като способност за формиране на образи е по-скоро лингвистична дейност, но именно на тази основа метафизичните твърдения, че къщата съществува (Битие) и съществува като нещо едно (Едно) 4.

На второ място, концепцията за къща е „повече“, отколкото тази къща възприема тук и сега. Концепцията за къща е приложима не само за видимото единично нещо, но и за други подобни неща. В сила

За по-нататъшно четене на статията трябва да закупите пълния текст. Статиите се изпращат във формат PDF на пощата, посочена при плащане. Времето за доставка е по-малко от 10 минути. Цена на една статия - 150 рубли.