Как да спрем колело

Първите две нидани (невежество и кармични образувания) се наричат ​​общо „причинно-следствен процес в миналия живот“. С други думи, нашето безкрайно духовно невежество и всички последващи действия, основани на него, извършени в миналото, в предишни съществувания, станаха „причината“ за новото ни съществуване в този живот.

Следващите пет нидани колективно съставят това, което се нарича „процес на последствия в настоящия живот“. Тоест, съзнанието, свързано с настоящия ни живот, възникнал в утробата, психо-физическия организъм, шестте сетива (включително ума), контактите и усещането - всичко това е нищо повече от следствие от невежество и действия, основани на невежество от предишния живот.

Следващите три нидани (похот, привързаност и ставане) заедно образуват „причинния процес на настоящия живот“. Ако предишните пет нидани са „последици“ (от предишни действия), то тези три нидани са „причини“: те пораждат онези действия, които трябва да дадат плод в бъдеще (в този живот или в едно от следните).

Последните две нидани (раждане и упадък и смърт) представляват „процес на последствия в отвъдното“. От-

последицата от нашите действия в този живот е нашето ново раждане, стареене и смърт в бъдеще.

Вървейки във външния кръг на колелото на живота, можем да видим как тези дванадесет нидани се простират в продължение на три живота. Семето на съзнанието може да се види как пониква

в ново съществуване поради нашето първично невежество и всички дела, основани на него. Това семе се развива в цялостен психо-физически организъм. Тялото е надарено с шест сетива, които влизат в контакт с шестте му обекта. Този контакт създава усещане. Когато възникне усещане, в нас се появява страстна жажда и тогава ние се опитваме да се придържаме към приятното и да избягваме неприятното. Така, докато развиваме своето обусловено съществуване, ние растем и се насочваме към прехода

в следващия живот, в който отново ще преживеем старост, болест и смърт.

Виждаме не само, че Дванадесетте връзки се простират в продължение на три живота: те освен това редуват процеси на „причини“ и „последици“ (причинно-следствения процес на миналия живот, процесът на последствията в настоящия живот, причинно-следствения процес на настоящия живот, процесът на последствията в бъдещия живот). Това редуване е циклично движение между двойки противоположности.

110 Будизъм основи на пътя

Три точки на разклоняване (три съединения)

Тъй като ние сме обект на това редуване в поредица от три последователни живота, има три точки, в които един тип наследяване се заменя с друг (причината преминава в сила, а следствието в причина). Тези три точки се наричат ​​още "Три стави" - сандхи (същата дума на санскрит и пали означава "здрач" и "залез", тоест времето, когато нощта се превръща в ден, а денят - в нощ).

Първият от Трите съединения се намира между втората и третата връзка. Тук санскарас - волеви действия, основани на невежество, съставляващи последната връзка в "причинно-следствения процес на миналия живот" - са заменени от вижнана, зарот­ появява се дихателно съзнание

в утробата и представлява първата връзка в "процеса на последствията в настоящия живот".

Втората от трите стави е между седмата и осмата връзка. В този момент, сензация, vedana, тоест последната връзка

в "процеса на последствията в настоящия живот", преминава в тришна, жажда - първата връзка в "причинно-следствения процес на настоящия живот".

Третият от кръстовищата е между десетата и единадесетата връзки, където bhava, ставайки, тоест последната връзка в "причинно-следствения процес на настоящия живот", преминава в jati, раждане, - в първата връзка в "процеса на последствията в бъдещия живот. ".

Сега сме заети от втората от тези три стави. Тази връзка, свързваща усещането и жаждата, е важна, защото представлява пресечната точка на циклични и прогресивни видове кондициониране. Това е мястото, където кръгът и спиралата се пресичат. Точно в този момент или отново действаме напълно погрешно, и отново сме вкарани в колелото, или избираме правилната посока и започваме да се издигаме по спирала. Нека разгледаме по-отблизо тази връзка и се опитаме да разберем какво се случва.

Да кажем, че просто седнахме и си­ затъмняваме се - и нищо друго не е необходимо. През цялото време у нас възникват всякакви усещания. Те са приятни, болезнени или безразлични. В повечето случаи реагираме на приятни усещания със страстна жажда: вкопчваме се в тях, искаме да ги запазим завинаги и не искаме да ги загубим. Нашият естествен отговор на едно приятно преживяване е да се опитаме да го повторим. Това е фаталната грешка, която винаги допускаме. Никога не сме съгласни чувството да идва и да си отива свободно. Ако усещанията са неприятни, болезнени или поне не ни удовлетворяват, тогава инстинктивно и, дори може да се каже, неволно, ние се опитваме да ги отблъснем от себе си и не искаме те да бъдат с нас, ние се опитваме да им се изплъзнем . Това е отвращение

(двеша). Ако сме изпълнени с чувство, което не е нито приятно, нито болезнено, тогава сме в загуба, без да знаем дали да го сграбчим или да го изхвърлим. Това се нарича объркване (моха).

Ние постоянно реагираме по един от тези три начина на усещания, усещания и преживявания, които удрят нашето съзнание от всички страни, чрез всички сетива. Реагираме циклично и в зависимост от идващите усещания показваме отвращение, объркване или желание да притежаваме. По този начин „процесът на следствие“ следва „причинния процес“. Колелото на живота прави нова революция и се създават или пресъздават всички условия за ново раждане.

Да предположим обаче, че не сме реагирали по начина, който току-що описах. Да предположим, че когато ни усетят усещания, ние не отговаряме на тях с желание, отвращение или объркване. Да кажем, че можем да спрем процеса. Тогава постигаме просветление. Светското, обусловено съществуване престава и остава само трансценденталното, трансценденталното. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи.

Излизане от колелото

Има два начина да се подредите така, че след усещането да не се появи-

лошото желание и че колелото на живота не прави следващия си завой. Съществува „внезапна пътека“, когато колелото внезапно се разбива на пръсти, а има и „постепенна пътека“, когато въртенето на колелото се забавя, като го спира напълно.

Първият път, внезапен и „стръмен“, е илюстриран от пример, който може да ви изненада, защото е взет не от Дзен историите, а от Удана в Sutta Pitaka на Pali Canon 77. Един монах на име Бахия дошъл там, където бил отседнал Буда. Трябваше да се срещне с Буда. Той приел монашество (влязъл в сангхата) в някаква отдалечена област и нямал възможност да види Буда. Когато Бахия пристигна, Буда, както се оказа, отиде за милостиня 78. Бахия научи накъде е насочен Буда и го последва. След известно време той настигна Буда. Докато Буда вървеше от порта до порта, Бахия вървеше зад него. Тогава той попита: "Моля, дайте ми инструкции." Знаем, че Буда никога не е говорил по време на ежедневната си благотворителна разходка, така че той не отговори и продължи тихо. Бахия попита за втори път с по-голяма спешност: "Моля, дайте ми инструкции." Отново Буда не каза нищо и продължи пътя си. И Бахия повтори молбата си за трети път. И Буда имаше този обичай: ако някой поиска

112 Будизъм основи на пътя

той за нещо три пъти, отговори той, без значение какъв е въпросът и колкото и ужасни да са последиците от отговора за питащия. Затова спря, обърна се, погледна Бахия и каза: „Във видимото, само видимото. В звуковото, само звуковото. В осезаемото, само осезаемото. В миришещите, само миришещите. В това, което се яде - само това, което се яде. В мислимото - само мислимото. " Като каза това, Буда се обърна и продължи разходката си. И Бахия на същото място намери Просветление.

Това е „внезапният път”. По същество Буда каза, „не реагирай“. „В звука, само в звука.“ Ако звукът удари тъпанчето на ухото ви, това е само звук. Не трябва да реагирате на този звук, независимо дали ви харесва или не, дали искате да го удължите или да го спрете. По същия начин човек не трябва да реагира на видимото, вкус, осезаемо, миришещо и мислещо. Нека има само голо преживяване. Не правете този опит основата за каквато и да е реакция. И ако можете да направите това, веднага ще бъдете просветлени, точно като Бахия. С един замах отрязвате сансара и спирате колелото да се върти.

Някои може да си помислят, че „внезапният път“ е невъзможен. Случаят с Бахия показва, че е възможно, но разбира се много трудно. Защото

не всички, но повечето от нас са по-добре да следват „постепенен път“ (но „постепенният път“ не е „път към неопределено разстояние“).

Дванадесет положителни връзки

„Постепенният път“ може да бъде обяснен по отношение на „осемкратния път“, „седемте етапа на пречистване“ или по отношение на „десетте буми“ и т.н. Но може би най-лесно се обяснява с „дванадесетте положителни връзки“ 79 . Това е пси­ холологично и духовно, това означава успешно преминаване на всички етапи от пътя, в противен случай - прогресивното спирално движение на всички фактори, допринасящи за развитието, което ще ни отведе извън кръга.

Тук ще засегнем само първите две от „дванадесетте положителни връзки“. Това е дуккха, което означава болка, страдание или недоволство.,

и sraddha - вяра, увереност. От дванадесетте нидани, пратия-сама­

tppada dukha съответства на vedana, тоест последната връзка в „процеса на последствията в настоящия живот“. Shraddha съответства на тришна, която е първата връзка в "причинно-следствения процес на бъдещия живот".

Видяхме как усещанията и чувствата ни заливат от всички страни и им отговаряме със страстни желания­ yami, като по този начин увековечава неговото циклично въртене. Можете обаче

реагирайте­ по различен, положителен начин. Тъй като всички тези приятни, болезнени и безразлични усещания, чувства и преживявания идват при нас, ние започваме да виждаме, че дори тези, които са приятни, по същество не са задоволителни. И виждаме, че дори ако можем само да удължим положителните преживявания и да унищожим всички болезнени, това пак няма да е достатъчно. В края на краищата ще остане скрита нужда от нещо, нещо неудовлетворено, което ни разстройва. Тогава започваме да разбираме, че цялото обусловено съществуване, нашият живот и обичайният опит са недостатъчни. Те не успяват да ни дадат постоянни, истински чувства на удовлетворение или щастие. С други думи, целият ни живот през целия му курс е незадоволителен.

Виждайки ежедневния си опит в тази светлина, ние започваме да се дистанцираме от него. Отделяме се от него и спираме да се тревожим твърде много за него. Започваме да разбираме: трябва да има нещо повече, нещо над всичко това, което може да ни достави по-дълбоко удовлетворение. Ние мислим за духовното и дори за отвъдното. В крайна сметка ние все повече и повече отдаваме сърцата си на безусловното, духовно и трансцендентално, отдалечавайки се от ежедневните ни преживявания. Думата шрад­

dha идва от глагола, който означава "да се доверя със сърцето". Точно така е­ така се развива вярата.

Отначало вярата ни е разклатена, неясна, в ембрионално състояние, но постепенно става по-силна и,

в резултат се превръща в вяра в „Три Дра­ стойност "80. Тогава започваме да виждаме в Буда, Дхарма и Сангха въплъщение на онези високи духовни ценности, които стоят над света и извън него, но в същото време придават на света смисъл и значение. Ние все повече „обвързваме сърцата си с тях“, докато това ни подтикне към действие и ние вземем убежище 81 .

За разлика от жаждата, която възниква от усещането, вярата възниква от недоволството. В зависимост от опита на незадоволителността на цялото обусловено съществуване възниква вяра в безусловното, представено от Буда, Дхарма и Общността. В точката, където се намира това кръстовище, ние по този начин оставяме колелото и навлизаме в спиралната пътека. Започнахме да се движим не циклично, а прогресивно, по спирала. Това е кръстовището, където влизаме в пътя, който води