Как да оптимизираме ДДС, използвайки аванс по договор за заем

Описание: Можете да уредите авансово плащане чрез договор за заем. В този случай бъдещият доставчик няма задължение да изчислява ДДС в съответствие с член 149, параграф 3, алинея 15 от Данъчния кодекс. Оценка на риска: За да се предотврати възможността собственикът на стоките да откаже допълнително споразумение, е необходимо да се изготви договор за покупко-продажба, който да съдържа определени условия (клауза 1, член 429 от Гражданския кодекс на Руската федерация).

style = "display: inline-block; width: 240px; height: 400px"
data-ad-client = "ca-pub-4472270966127159"
data-ad-slot = "1061076221">

След изпълнението страните могат да изплатят задълженията си по три начина: новация, компенсиране на взаимни вземания и реално прехвърляне на средства. Най-рисковата е иновацията, когато задължението за изплащане на заема се променя на задължението за доставка на стоките (клауза 1 на член 414 от Гражданския кодекс на Руската федерация).

В този случай парите, получени по договора за заем, Министерството на финансите на Русия счита за авансови плащания и настоява за включването им в базата на ДДС в периода на получаване (Писмо от 07.09.05 № 03­04­11/221). При прихващане на взаимни вземания страните трябва да прехвърлят сумата на ДДС в брой (клауза 4 на член 168 от Данъчния кодекс на Руската федерация). Най-важното условие е договорът за заем да бъде съставен на календарна дата по-рано от договора за покупка­продажби или други документи, свързани с продажбата на платени стоки на купувача.

В договора за заем е необходимо ясно да се посочи целта на заема, която не е свързана с покупката на стоки от заемодателя, например за попълване на дефицита на оборотния капитал на кредитополучателя. Трябва да се посочи периодът, за който се предоставя заемът, начинът на неговото изплащане (а именно: превод на средства по разплащателната сметка на заемодателя). Не по-малко внимателно трябва да се отнасяте към акта за регистрация на взаимно компенсиране на контра задължения.

Въпреки това, за да стане транзакцията още по-достоверна, такъв момент като компенсиране трябва да бъде изоставен изобщо. По този начин, преди купувачът да е готов да плати стоката изцяло, а продавачът, съответно, да е готов да достави стоката, продавачът­кредитополучателят изплаща на купувача­заемодател­авансово плащане чрез обикновен превод на средства. Тогава контрагентите изпълняват условията на сделката по обичайния начин, а именно: купувачът превежда парите на продавача, който от своя страна изпраща стоките и определя данъчната основа. Ако към момента на окончателното завършване на сделката продавачът не е в състояние да изплати заема­авансово, тъй като ще се използва за производствени или други нужди, възможен е обратният вариант, когато транзакцията е завършена незабавно и след това заемът се изплаща.