Как чуждестранен гражданин може да организира наем в Русия

В съответствие с руското гражданско и жилищно законодателство, наемът на жилищни помещения в Русия се формализира със споразумение, според което едната страна - собственикът на жилищното помещение или упълномощеното от него лице (наемодателят) - се задължава да предостави другата страна (наемателя) с жилищните помещения срещу заплащане за притежание и ползване за живеене в него.

Съгласно член 2 от Гражданския кодекс на Русия (Гражданският кодекс на Руската федерация) и член 4 от Жилищния кодекс на Русия (Жилищният кодекс на Руската федерация) правилата, установени съответно от гражданското и жилищното законодателство, се прилагат към отношенията с участието на чуждестранни граждани, освен ако федералният закон не предвижда друго. Следователно чуждестранните граждани, желаещи да наемат жилища в Русия, могат да станат страни по договори за наем.

Обект на договора за наем на жилищни помещения може да бъде изолиран жилищен район, подходящ за постоянно пребиваване (апартамент, жилищна сграда, част от апартамент или жилищна сграда).

Частните жилища могат да се наемат свободно от чуждестранни граждани, при условие че се сключи договор за наем със собственика на жилището или договор за пренаем с наемател, на когото собственикът е разрешил да отдаде жилище.

Договорите за наем и под наем се сключват в писмена форма. Неспазването на формата на тези договори лишава страните от правото да използват свидетелски показания, за да потвърдят факта на сключването на договора и неговите условия.

- срокът на работа (не повече от пет години);

- размера на плащането за жилищните помещения, процедурата за извършване на плащането и процедурата за промяна на размера му;

- процедурата за извършване на комунални плащания (включени в плащането за помещенията или платени от наемателя в допълнение към плащането за помещенията, или платени от наемодателя);

- разпределение на отговорностите и разходите между страните за текущ и основен ремонт на жилището;

- списък и състояние на имуществото, прехвърлено на наемателя заедно с помещенията (мебели, домакински уреди и др.).

В заключение обръщаме внимание на факта, че наемателят е длъжен да използва жилището само за живеене, да гарантира безопасността на жилището и да го поддържа в добро състояние, а също така да не нарушава правата и интересите на съседите. В противен случай лизингът може да бъде прекратен по искане на лизингодателя.

* Публикувано на английски в списание "PASSPORT" №8.